Още по-лошо за Варна е сравнението със съседната община Аксаково, 20 пъти по-малка от метрополията си, но със същия обем усвоени средства.

Макар и пренебрегвана в началото, темата за европроектите и финансирането от Брюксел стана една от водещите в дебатите за бъдещото управление на Варна.

За съжаление както по тази, така и по другите теми дебати не се получиха.

Единственото, което успя да се открои покрай взаимното охулване на кандидатите, беше числото от 100 млн. лв, които според представителите на действащия управленски екип били спечелени от общината през последните 4 години.

Тук е момента да направя важното уточнение, че почти всички кандидати за кметове са част от този управленски екип, било на ниво кмет, районен кмет или общински съвет.

Именно поради тази причина никой от тях не изясни, че всъщност сумата меко казано въобще не е такава.

Парите, възлизащи на 97 815 306 лв, всъщност са дадени не само на Община Варна, а на още 105 бенефициенти. От тези пари едва 43 млн. са договорени от кметската администрация, т. е. по-малко от половината. При това 4 общински проекта са спрени (напр. одобреният още през 2009 г. за подмяна на ВИК инфраструктурата, по който обаче не е платен и един лев), а още 4 са проблемни.

Самият Кирил Йорданов призна, че е имало много проверки от ОЛАФ, които обаче приключили без да установят нарушения, без да забележи, че дори и самият факт за наличието на такава проверка е повече от притеснителен.

Всичко това показва ясно едно – общината или не иска, или не може да изпълнява европроекти.

Още по-лошо за Варна е сравнението със съседната община Аксаково, 20 пъти по-малка от метрополията си, но със същия обем усвоени средства. Като цяло градът ни се нарежда под средното ниво в общата класация по спечелени и разплатени от ЕС проекти на общините в България.

За да се промени всичко това няма да е нужно просто назначаване на зам.-кмет по европейските проекти, както предложих още на 31 август. Зад него трябва да има цял екип от експерти и специалисти, доказали себе си не в апаратни маневри по етажите на общината, а в реалния бизнес.

Също така е абсолютно задължително да се използват пълноценно възможностите на варненското представителство в Брюксел, както и тези на българските евродепутати. Защото много често забравяме, че финансирането от ЕС идва не само по линия на седемте оперативни програми, но и чрез директно финансиране. Само така бихме могли да достигнем средното за евросъюза ниво на усвояване на средства от общините от около 50% спрямо местния бюджет.

С други думи това би означавало общият размер на средствата, идващи от Брюксел за Варна, да се увеличи от около 10 млн лв годишно, колкото са сега, до 100 млн.

И това съвсем не е неизпълнимо, особено ако гледаме даже не към Европа, а към съседни общини в нашата област като Суворово, Бяла и Долни чифлик, които отдавна са български първенци в това отношение. За Бургас пък не е нужно въобще да се говори – достатъчно е само да сравним реконструирания бургаски център (с пари от ЕС) с изкъртените вече плочки на пл. „Независимост”, за да стане изоставането на Варна видимо с просто око.

Що се отнася до начина, по който ще се управляват и отчитат средствата, там идеологията за ръководене се изчерпва с една дума – прозрачност.

Всички документи по всеки проект трябва да бъдат в сайта на общината – от подписването на договора до протокола за изпълнение на обществената поръчка.

Нещо подобно е направила община Суворово. Очевидно не е толкова трудно за изпълнение, следователно за да не се случва липсва само желание. Липсата на прозрачност обаче е основна причина за подозрителността на европейските институции към нашата общинска администрация, а оттам и за малкия процент на усвоявани средства.

А това означава, че упоритото желание на администрацията да работи на тъмно всяка година лишава варненци от десетки милиони левове, които потенциално биха влизали в бюджета на града.

За мен това е най-сериозния проблем на Варна и от неговото преодоляване ще зависи цялото бъдещо развитие на града. Крайно време е градът ни да спре да взима заробващи заеми, които да плащат и внуците ни, и да се насочи към финансиране от фондовете на ЕС.