Опасно е да се иска Варна да е град-държава

Част от участниците в изборната кампания вкарват в дневния ред на варненци една безумна и меко казано опасна теза,

която най-общо можем да наречем “Варна - град-държава”. Да, градът е богат. Със сериозен бюджет и възможности, надвишаващи в пъти тези на повечето общини от вътрешността на страната. Често варненци, като данъкоплатци, се чувстват ощетени и като че ли точно сега му е времето да се покаже загриженост за обществения интерес. Дали иде реч за загриженост обаче? Или за популизъм?

Ами ако същата теза, със същите думи, я издигне… ДПС?

И бъдат използвани същите или подобни думи, като тези, използвани от част от кандидат-кметовете, етнически българи – Варна - град-държава, данъчна автономия за Варна, Варна - държава в държавата и т.н.

Погледнато от този ъгъл, невинните на пръв поглед закачки с местния шовинизъм започват да изглеждат вече не толкова невинни.

Още повече, че специално във Варна историята е натоварена с много фатални последици за цяла България.

Когато освободителната Руско-турска война завършва и бива подписан Сан Стефанския мирен договор, Варна не е превзета от руските войски. По-късно, при преговорите в Берлин, един (макар и не е единствен) от козовете на Високата порта е именно това, че Варна е в ръцете на турците. Последиците - при развихрилата се на Берлинския конгрес търговия с влияние и български земи - България е разпокъсана на три части (Княжество България, Източна Румелия и Македония). Турците се изтеглят от Варна и градът става част от пределите на Княжеството, но мечата за национално обединение на България се отлага с десетилетия.

И след толкова жертви, някои преливащи от акъл днешни кандидат кметове предлагат Варна да стане… отделен град-държава.

В крайна сметка, въпросът днес е: Заслужава ли си заради изборен популизъм и евтин местен шовинизъм да се използват опасни за националната сигурност тези?

Имаме късмет да живеем в богат български град и толкова.
Ние сме български граждани и плащането на данъци е само част от нашата национална идентичност. При това - не най-важната!

Аз не съм съгласен да живея в някакъв измислен град-държава!
На първо място са интересите на България и после е всичко останало!
Каквото и да е то!

П.П. Вероятно тезата за т. нар. “данъчна автономия” на по–богатите градове, подхранвана от безотговорни политици и някакъв криворазбран местен шовинизъм е съществувала винаги. Но най-атрактивен неин застъпник беше самият Бойко Борисов от кметския му период в София. Той може и да не знае, но София става столица на България не заради друго, а поради близостта си с Македония и мечата на нашите възрожденци за обединение на България. Тоест, изборът на София е бил по-скоро послание за амбициите на България да обедини всички български земи, отколкото необходимост. Първите български депутати едва ли са имали предвид някакъв вид данъчни привилегии, когато са гласували за София по време на Великото народно събрание от 1879 г., което на всичкото отгоре се е провело във Велико Търново и 90% от тях са били родом именно от Балкана. Ако тези българи бяха разсъждавали като ББ, сега Велико Търново щеше да е столица, а не София.