„Малък-голям” е композиран около една действителна история, тази на траш групата „17. XII” (бивша „Джангър” и „Хадес”), но все пак сценарий има и той е подготвен преди изповедта на групарите

„Малък-голям” на Ясен Григоров бе определен като едно от събитията на 30-ото издание на фестивала на българското игрално кино „Златна роза” във Варна.

Този филм наруши стерилитета на фестивала и показа нещо различно от класическите понятия за кино, коментира виден кинокритик.

„Малък-голям” разказва една история, тръгнала още от контракултурата на 60-те, но по един постмодерен начин, посочи проф. Вера Найденова. По време на срещата със създателите на продукцията се чуха и термини като mockumentary, rockumentary, дори talk fiction. Това е един привидно документален филм, който показва сблъсъка между бунтарството на рока и конформизма на чалгата в лицето на певицата Деси Слава, заяви водещата на пресконференцията Боряна Матеева.

Филмът използва езика на документалното кино, но като цяло не е документален, разкри пък режисьорът и сценарист Ясен Григоров. По думите му „Малък-голям” е композиран около една действителна история, тази на траш групата „17. XII” (бивша „Джангър” и „Хадес”), но все пак сценарий има и той е подготвен преди изповедта на групарите. Посланието ми е отправено към младия човек, който трябва да устои на големината на мечтите си, каза още Григоров. Той добави, че повечето от включените във филма клипове са първи за представените банди – Melekh, Sisters of Radomir, Past Redemption и др. Колкото до другото главно действащо лице – Деси Слава, единственото общо с нейната лична история била връзката й с човек от метъл средите преди години, както и срамът й, че е трябвало да запее чалга, за да се издържа. Режисьорът каза още, че има идея за национално представяне на „Малък-голям”, с участие на метъл бандите и може би на самата Деси Слава, но засега това е само проект.

В пресконференцията днес взеха участие и създателите на „№1” – Атанас Христосков и Явор Михайлов.

Филмът третира темата за детското насилие, мястото на семейството и училището в този особено остър проблем, както и личната отговорност на всеки един от нас.

По думите на създателите на „№1” далеч по-важна за тях е срещата филма им с учениците, отколкото чисто комерсиалния показ по кината.