Паламудът е един от най-големите хищници в нашето море. Храни се лакомо, преследва дребните рибки и бързо нараства. Много наподобява скумрия, но никога няма да заприлича на акула, която вирее в по-дълбоки води. И именно сега, през есента, е сезонът на паламуда – групира се на ята в по откритите части на морето.

Снощи насън ми се яви един от кандидатите за кмет на Варна.

Не знам как го направи и кой му е пиар, но той се държеше така, сякаш действително е на предизборна обиколка. Много е вероятно, приключвайки нашия разговор, който мисля да предам малко по-долу, кандидатът да е посетил друга похъркваща електорална единица. Как? – не питайте мен, а него.

От осем години живея на една варненска улица, което е много, много силно казано. От една страна винаги ми е било приятно, че се прибирам по черен път, разбит като селската уличка от моето детство. Бера си сливи, бели череши и тук-там нагазвам в локва. Не, линейки и таксита отказват да стъпят до входа на моето блокче – мил им е картерът. Дори пица не мога да си поръчам. Но си обичам уличката, даже когато се налага да излизам с найлонови торбички на краката, за да стигна до първата асфалтирана улица в близост.

Паламудът е един от най-големите хищници в нашето море. Храни се лакомо, преследва дребните рибки и бързо нараства. Много наподобява скумрия, но никога няма да заприлича на акула, която вирее в по-дълбоки води. И именно сега, през есента, е сезонът на паламуда – групира се на ята в по откритите части на морето. Вече си е хвърлил хайвера и се подготвя като една птица да „отлети” до топлите морета.

Раздаването и хвърлянето на предизборни листовки по улиците досущ си е зарибяване. Колко му е на цацата да попадне в мрежата. От друга страна до мен рядко стига брошура или пък стъпва политик. Разбира се, че причина за това е моята улица. На нея живеят една шепа хора, които изобщо няма да наклонят предизборните везни. Затова и никой не обръща внимание на жалбите ни за поне няколко шепи асфалт. Поради тази причина в моето съзнание трайно започна да се оформя една апатична и аполитична физиономия, за която няколко пъти се чух да казвам, че е одрала кожата на най-песимистичните ми настроения. Често си я слагам, когато видя на плакат, на телевизор или на календарче политик. Не е изключено тази моя силна незаинтересованост в предизборна обстановка да е рефлектирала върху чувствителността на варненския кандидат кмет. Понеже първото, с което ме подхвана в моето съновидение, бе именно моята невяра в политиката.

Ти, вика ми той, защо не обичаш политиците? Аз, шепнейки му, отвръщам: Защото само лапат и искат да ми съдерат кожата. Не може така – тракна със зъби той и се облиза. – Ти нямаш ли гражданска съвест, отношение, позиция в крайна сметка? Имам, но едва ли ще ти харесат – отвърнах по-скоро наум, но той сякаш ме чу и избухна в смях, а аз притеснен започнах да се оглеждам. Ще предам обстановката точно каквато я видях в съня си: Огромна зала с големи прозорци. Целият град се вижда. Кандидатът за кмет на Варна в предизборна обиколка продължава да се смее.

Не знам защо, но точно в този момент се сещам за друго описание на паламуда, което пропуснах да отбележа по-горе: „Устата му е голяма, с остри конически зъби.” Един вид, захапе ли те, назад връща няма. Отбелязах, че паламудът иска да прилича на акулата. Това е моя теория. Лична. Тя се роди сутринта, след като отворих очи, а в ушите си още чувах ехото на смеха от съня си.

Според една от много теории на Юнг, морето олицетворява несъзнаваното. То, ако се опра на идеята от „Матрицата”, приютява гравитиращия в битовизми и неосъзнати инстинкти АЗ. Посред нощ, „когато дълбок сън нападне човеците”, както пише в Библията, паламудът излиза, за да пусне предизборно хайвера си. И как после да не се чувствам като най-обикновена цаца. Единственото ми успокоение е, че такива като мен акули не ги гонят.

Преди два дни станахме свидетели на рязка промяна на времето. Почти като влизането от една стая в друга. Или като излизането на политик от предизборна, в нормална обстановка т.е. „приключихме с агитациите, време е за почивка.” В такива резки промени на времето напипвам агресия: Не може така просто някой да ми измъкне топлите дни изпод краката. И тук има пръст политиката. Сигурен съм. Надявам се при следващата среща насън с някои от кандидатите за кмет на Варна да разбера подробности. Или просто да развия теорията на Масару Ямото за кристалите на водата.

По същото време, когато бях ощастливен от предизборно съновидение, „В и К” разкопаваше една от най-хубаво асфалтираните улици на Варна – до обръщалото, пред гимназиите. Вкъщи нямаше вода. Навън бе студено, а моята улица толкова кална, че само риби могат да я преплуват. Вече започвам да си обяснявам как е успял кандидатът за кмет на Варна с уста на паламуд да стигне до мен. Хм, затова ли не асфалтират толкова години моята уличка?

През цялото време, докато писах тази статия, в главата ми звучеше част от песен на Джанго Зе (не е случайно, че Миро и компания са от Варна). Мисля, че е справедливо да завърша с нея:

„Кал пред целия квартал,
Часовникът ми пак е спрял
Знам. Мислиш като мен.
Искаш да свърши този скучен кален ден!”