Все повече българчета заминават да учат навън

Гъвкаво обучение, разнообразни специалности и много силна връзка с бизнеса, която гарантира добра реализация на абсолвентите

Това прави западноевропейските университети привлекателни за студенти от цял свят в това число и хиляди българи.

Дори увеличените близо 3 пъти такси в университетите на Великобритания не спират устрема на българските младежи към университетите във Великобритания. Те не само че не намаляват, а и са с 30% повече към същия момент миналата година - 2400, съобщи Ирина Христова, шеф на фирма "Интеграл", организатор на 20-ото юбилейно изложение "Световно образование", което гостува и във Варна.

Новите такси

Изложението съвпада с първата година за прием, в която британските университети са с повишена такса. Държавните университети на Острова за първи път ще обявяват новите си такси за обучение след одобрението им от британската служба за равен достъп до образование. Към момента тя определя тавана от 9000 британски лири такса.

Повечето университети - "Оксфорд", "Кеймбридж", са определили максималната допустима от британската служба за равен достъп до образование сума от 9000 лири годишно. По-ниски са таксите във вузовете, които правят диференциация по специалности. В Ковънтри, обявен за втория най-бързо развиващ се университет във Великобритания, според класацията на Сънди таймс,  например бизнес дисциплините се движат от 7500 до 9000 лири.
 
Организаторите обаче не очакват отлив от обучението в Англия заради запазения механизъм за студентски кредити, който покрива изцяло таксата за обучение и позволява на студентите да стартират следването си с 800 паунда средномесечна издръжка за живот.

Според прогноза на „Интеграл" кандидатите във Великобритания дори ще са с 1000 души повече. Те са категорични, че българските кандидати предпочитат престижното, а не безплатно образование.

Българите не се притесняват от поскъпването, защото почти 90% учат с кредит, а той се изплаща едва след дипломирането и достигането на определено ниво на заплащане, уточни Христова. За Англия летвата е 21 000 лири, за България 15 000 лири годишно. Ако 20 години британският възпитаник не я достигне, кредитът му се опрощава.

В Холандия таксата е доста по-ниска такса, но пък първата вноска се плаща още преди заминаването. Холандските университети отдавна изпревариха тези в Германия, уточняват специалистите. Гъвкаво обучение и много силна връзка с бизнеса са привлекли дори 25 000 германци да учат в Холандия след 2008 г.

В Дания, където висшето образование е безплатно, учат 400 българи. В Швеция - 75, а във Финландия и Норвегия те са общо около 50 заради ограничения брой специалности на английски език там.
 
Известно пренасочване на желаещи се наблюдавало към Уелс, където таксата е 3465 лири годишно. Шотландия, където обучението е безплатно, също все повече привличала родните кандидат-студенти. Особен интерес имало към обучението по психология и медицина в университета в Абърдийн.

На мода тази година са инженерните специалности, науките, свързани с математиката, както и медицината, твърдят от "Интеграл". Най-много се търсели автомобилостроенето, корабното и авиоинженерството, дизайнът на яхти. От Варна и Бургас напирали да учат морски бизнес.

Как да изберем специалност и университет?

Добре е студентите да търсят по-евтин вариант за качествено образование, но е важно при избора си те да отговорят и на други въпроси: Къде избраната специалност е най-силна, има ли шанс да ме приемат там, каква е цената, има ли вариант за стипендия, съветва Ирина Христова. При избора на специалност пък най-важен е въпросът: Какво да уча, за да получавам повече пари? По данни от 2009-та година само във Великобритания има незаети 450 000 работни места за хора с образование. В Холандия те са 118 хиляди.

Недостигът на работници за индустрията на IT технологиите пък до 2015 г. ще достигне 350 хил. души само в Европа. На континента безработните с висше образование са едва 4-5%. Нещо повече: в периода 2010-2020 г. търсенето на специалисти (кадри с поне 1 магистратура) ще нарастне и поради смяна на поколенията ще бъдат освободени 75 млн. работни места. Вече навсякъде се усеща недостиг на специалисти в здравеопазването. Цели индустрии пък ще се нуждаят от но и кадри поради смяна на технологиите. Такъв е светът на медиите и масовите комуникации. Българите едва сега откриват специалности като творческо писане, ивент мениджмънт, вътрешнофирмени комуникации.

"Всяка година правим една класация за броя записвания. Докато преди повечето хора избираха една или две групи и винаги задължително беше „Бизнес” и други икономически специалности плюс нещо свързано с „Връзки с обществеността”, „Журналистика” или „Медии” или „Бизнес и финанси”, през тази година запитванията бяха за малко по-широк кръг от групи, което е добре, тъй като броят на хората, заминаващи да учат специалности с бизнес насоченост, беше много голям. Откакто влязохме в икономическа криза пазарът на труда не само у нас, но и навсякъде показа, че завършилите тези специалности не си намират много лесно работа. По-скоро се търсят хора със специфични умения. Тази година имаше интерес към доста инженерни специалности, доста специфични специалности в областта на агрокултурата, екологично и биопроизводство, животновъдство. Засилва се търсенето към точните науки, има търсене в областта на специализациите и медицината. Кандидат-студентите се интересуват и от „Мода”, „Архитектура”, „Събитиен мениджмънт”, „Проектов мениджмънт”", обяснява Христова.

Според нея за реализация най-голям шанс имат всички завършили в сферата на инженерните науки. ИТ, инженерни специалности, софтуер програмиране, анимационни игри, 3D, въвеждане на технологии в бизнеса, мрежи, информационни системи, строителни технологии, тези специалности, които са свързани с разработвенето и внедряването на високи технологии в производството, екологични специалности, екология, свързана с бизнеса и по-скоро приложение на екология в бизнеса, възобновяеми енергоизточници.

Свободни места и слабо търсене има при специалностите здравословно храненен, спорт и здраве, физиотерапия.

Все по-важни за успешната реализация стават

"хибридните" специалности:

право с бизнес, медицина с бизнес, мода с бизнес.

Какво трябва да знаем преди да заминем?

За да успеят в западен ВУЗ родните абитуриенти трябва да повишат нивото на владеене на чужди езици, съветват от "Интеграл". Добре е всеки кандидат-студент да се яви на пробни изпити по език още в 10-ти -11-ти клас. Тогава е и времето да се избере специалност, да се издържи задължителния  TOEFL,  за да остане 12-я клас свободен за подготовка за матурите. Българските студенти в чужбина трябва да работят свободно с Word, Exell и Power Point, категорични са консултантите. И напомнят за такива погрешно смятани за маловажни умения като готвене, пускане на пералня, гладене.