Какво бих показал аз на приятели, пристигнали тук за първи път? С какво ще ги впечатля? Какво от видяното през техните очи ще ме накара да се гордея с морската столица на България?

В началото на кампанията, в един от дебатите водещият помоли всички участници да кажат нещо за Варна на чужд език.

Докато „колегите“ формулираха банални фрази, се замислих кое е най-характерното за любимия ми град. Какво бих показал аз на приятели, пристигнали тук за първи път? С какво ще ги впечатля? Какво от видяното през техните очи ще ме накара да се гордея с морската столица на България?

Слагам началото на обиколката – географски и хронологически, от Побити камъни. Уникална природна забележителеност! Убеден съм, че моите гости ще ахнат още щом видят „космическия“ пейзаж. Да не говорим за различните версии за възникването на каменните стълбове – коя от коя по-фантастична и интересна.

Според учените Побити камъни  са образувани преди 50 млн. год. По това време Югоизточна Европа е била дъно на море. Тук кипяла активна подводна вулканична дейност, съпроводена с отделянето на метанов газ. Газови мехури излизали от морското дъно, повличайки разтопена лава, която моментално се охлаждала и втвърдявала при контакта със студената вода. След образуването на колоните, метанът продължавал да си проправя път, правейки ги кухи в средата.

Побити камъни са обявени за природна забележителност през 1937 г.

Забележителност ли казах? По нищо не личи това да е така. Къде е туристическият център? Къде са екскурзоводите, аудиогидовете, сувенирите?
Я си представете, че Побити камъни бяха на 100-тина километра от Лондон, да кажем някъде около Стоунхендж. Как щяха да изглеждат? Щеше да има уреден и просторен паркинг. Камарите с боклуци наоколо нямаше да ги има. Прилежащите терени щяха да са заети от сервизни помещения, музейна експозиция, мултимедийна зала, друга, предлагаща, пълен разрез на една от каменните кули и данни за всички видове геоложки и химически анализ, на които е била подложена, няколко магазина за сувенири. Да, посещението няма да е безплатно, но пък и няма да оставя усещането за запуснатост и социалистическа тъга. И на безсилен гняв срещу публичния дом на открито, който „работи“ тук. Боклуците, за които няма контейнер, нито кошче дори, се трупат от пътните жрици, клиентите и сутеньорите им. Безсилен гняв и срещу „героите“ с ATV-та, решили, че е особен героизъм да лавираш с всъдехода си между каменните кули като на слалом.  
Продължаваме обиколката и потегляме към града. Понеже се намираме на стария път Варна-София, завиваме към езерото: искам да покажа на гостите Варненския некропол.  Древните гробове, от които преди 38 години бе извадено най-старото обработено злато в света, са разположени на площ от 7 дка. на брега на езерото.  
Златният варненски некропол беше открит през октомври 1972 г. от 21-годишния тогава багерист Райчо Маринов. Съкровището представлява 6,5 килограма златни предмети с проба 23 карата. Според археолозите некрополът датира отпреди 4200 г. преди Христа. Това доказва, че на територията на България е имало общество, в което златото е играело важна роля столетия преди Месопотамия и древна Гърция.

Никъде обаче между жп релсите, тръстиките и боклуците на брега на езерото няма и следа къде е мястото на уникалната находка.

Преди година гръмна новината, че теренът вече е частен и собственикът търси купувачи. Досега и общината, и държавата срамно мълчат и разчитат на това, че районът е обявен за паметник на културата и в него инвестиционни интереси не могат да се реализират. Докога обаче новите собственици ще се съобразяват с това и няма да намерят вратичка в закона, която да им позволи да излеят бетон върху древните гробове? Според варненските археолози в некропола  има неизследвани части. От 1990 година разкопките са преустановени – предимно по финансови причини. Забравена е и идеята на мястото да бъде изграден музей, в който да бъдат показвани част от находките. А това би било атракция от световно значение. Чудя се как турските ни съседи могат да правят печеливш туризъм от всеки камък и всяка легенда, а при нас дори открития от световна величина тънат в забвение. На брега на Варненското езеро освен музей трябва да има и възстановка  на домовете и бита на тези древни наши предци. Трябва да има къде посетителите да видят, например, филма „Тайните на Черноморската Атлантида. Суперкултурата Варна”, заснет след подводна експедиция на екип български и чуждестранни учени в Черно Море. В нея са представени факти и непоказвани кадри в подкрепа на хипотезата, че на територията на днешна Варна и региона е възникнала първата цивилизация, поставила основите на шумерската и египетската цивилизации.

Автор на филма е Христо Смоленов, който беше част от изследователската група в подводното пътуване. Ученият изследва задълбочено закодираните символи, присъстващи в откритите артефакти на най-старото злато в света от Варненския некропол.

Убеден съм, че повечето от вас поне от 10 години не са посещавали Археологическия музей и не са виждали уникалното златно съкровище. Затова ви каня: използвайте следващата дъждовна събота и заведете там децата си. Ако няма възможност да чуете екскурзовод (обслужването във варненските музеи, както и ремонтите в тях, финансирането им са една друга голяма тема), им разкажете това, което пише приживе откривателят на Варненския некропол Иван Иванов:

"Проучена е площ от около 7500 кв. м, на която са разкрити 294 гроба с повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. Само в един гроб има повече злато, отколкото всичкото злато, намерено по света от тази епоха.
Откритията във варненския некропол промениха схващанията за родината на цивилизацията. Оказа се, че варненският некропол е по-стар от Египет и Месопотамия. Налага се категорично твърдението, че около Варна се е зародила първата европейска цивилизация. Оттук на запад са проникнали металургията на медта и златото. Възрастта на некропола се преценява на повече от 6000 години.
Най-големите скептици разбраха, че некрополът е необикновено откритие, което не е само едно съкровище, а комплекс със световно значение за тази епоха.

От 1973 г. съкровището на варненския некропол започва да странства по света. То бе включено през 1973 г. в изложбата "Златото на траките", обходила почти всички световни културни центрове. През 1982 г. съкровището бе показано в продължение на седем месеца в Япония под името "Най-старото злато в света", Първата европейска цивилизация - Варна - България. През 1985 и 1988 г. бе показано в Германия. През 1989 г. то бе изложено във Франция, през 1994 г. в Израел, а после и във Флоренция - една от културните столици на света.
Значението на варненския некропол ще се преценява тепърва. Има още да се разкопава от него и амбицията на варненските археолози е да направят една експозиция на място, за да може да се види как се откриват и как изглеждат гробовете с находките в тях".

След тъжните констатации на брега поемаме към центъра на Варна. Давам си сметка, че само варненец може да се оправи из града, в който няма табели – нито за посоката към основните съседни градове, нито с указания как да се стигне до по-важните места в града – Общината, пощата, музея, Римските терми, нито с имената на улиците и площадите. Дали парите, дадени за тетраподи, с които май само себе си убеждаваме, че Варна ще е европейска столица на културата, нямаше да са по-добре похарчени под формата на указателни табели?
Стигаме до Катедралата - любимо място за срещи, символ на Варна.  Някога  Тя е построена от дялани камъни от крепостните стени в края на XIX в.  Няма да ви разказвам историята на храма. Ще припомня само един факт от нея: Тъй като даренията за построяването му не стигнали, общината разиграла лотария - 150 000 билета по 2 лева, разпродадени в страната и чужбина. Годината е 1883-а.  
Моят час за посещение в Катедралата е някъде около 3 следобед. Тогава слънчевите лъчи минават през западните прозорци на купола и осветяват иконата на Богородица в иконостаса. Поседнете за малко. Насладете се на откраднатия миг на покой и упование.

А навън да не забравите да предупредите придружаващите ви чужденци, че около Катедралата дебнат орди от джебчии.

Тръгваме към Римските терми. Пеша през площада и, ако имаме късмет там да не върви поредният ремонт на легендарните плочки, успяваме да разгледаме сградата на Драматичния театър. Всъщност не знам кое е по-добре: гостите да гледат в краката си, за да не се пребият, или да се взират недоумяващо в боята, която се лющи от рамките на прозорците на театъра.

За да не минаваме по задръстената с паркирани коли ул. „Преслав“, както и покрай изоставените красиви сгради около Областна администрация, избирам обиколен маршрут по „Княз Борис I”.

Няма как да заобиколя Дупката на центъра: грозна, тъжна, дори зловеща. Нямам друг избор освен да излъжа, че тук вървят разкопки на старата крепостна стена на града, която скоро ще бъде подобаващо изложена пред туристите. Нямам обяснение за паркираните в „разкопките“ коли, но да се надяваме, че гостите няма да са особено наблюдателни.

Ще избягвам и улица „Шипка“, която в момента е символ на унищожения варненски бизнес. Почти всички магазинчета и офиси тук се отдават под наем. Преди месец затвори дори и легендарната фурна „Република“.

Минаваме покрай Шишковата градинка. Бързам да разкажа в движение за лечебните свойства на минералната вода и санаториума, в който на това място преди 100 години лекували с грозде и бани. Бързам, за да не видим плешивите градинки, лекьосаните плочки, скитниците по пейките.

През къде повече къде по-малко (май предимно повече) разбити улички, покрай заети от коли  тротоари стигаме до Римските терми. Величествени, тайнствени, мамещи.

Сещам се обаче за римските бани в английския град Бат. Далеч по-скромни от нашите. Но пък превърнали се в световна забележителеност. Мъже и жени в костюми от епохата се разхождат между руините. На някои от стените се прожектират изображения на възстановки на сградите, които някога са се издигали тук. На други – драматизирани исторически сцени от римски времена. Да не говорим за сувенирите, които можете да си купите от там: цяла индустрия!

Не съм археолог, но все пак си мисля, че има начин Римските терми да бъдат свързани с другия комплекс от разкопки (малките терми на Одесос от IV век) на бул. „Приморски“. Проектът би бил революционен, но дали е невъзможно поне по една варненска улица с разкопки и реставрация да бъде възстановена атмосферата на стария Одесос? Знам, че ще има доводи „срещу“ като подземна инфраструктура, зареждане на магазините, достъп на линейки, пожарни и т.н., но нека не се отказваме преди да проверим всички възможности.

След руините на стария град обръщаме поглед  към уникалната морска флора и фауна. Дано не сте се изморили, защото продължаваме пеша през Морската градина до Аквариума – вдясно остава прекрасно ремонтираният Военно-морски музей, който ми напомня за старата и така неосъществена идея за музей на гражданските морски дейности (за кратко имаше експозиция с такова име в стара спортна зала на Морското училище, която беше съборена заради строителството на модерна частна сграда).  Идеята Морският музей на Варна да бъде в акостирал на брега стар кораб е още от 80-те години на миналия век, но така и не намери финансиране и добра воля, за да бъде реализирана.

Всеки варненец знае, че аквариумът е построен във Варна през 1912 г. по идея на цар Фердинанд. Изключително оригиналното решение на фасадата му съчетава баралефни изображения на огромна мида и някои от най-разпространените животински видове в Черно море. Както и всеки варненец не спира да се възмущава от търговския хаос, погълнал уникалната старинна сграда. Барчета и капанчета, сергийки, шатрички и пластамсови масички навсякъде. Уникалният модел на Черно море е пълен с боклуци вместо с вода, а общината уж все спасява плачещия за ремонт Аквариум.

Изкушавам се да продължим през Морската градина. Дори да слезем долу до крайбрежната алея. Но нали ще се наложи да минем покрай съсипаните сгради на старите морски бани, които уж са паметник на културата, но вместо реставрация доживяха само безброй реконструкции за нуждите на поредния бар-наемател. Ще трябва да минем и покрай наркоманското сборище на мястото на стария бобслей. Май е по-добре да пропуснем разходката из Морската и да минем по ларгото и „Княз Борис I” на път за северната част на града. С втория маршрут рискувам единствено да ми се наложи да отговарям защо е толкова странна, непрактична и тотално неизползваема велоалеята по булеварда. Но, ако имам късмет, тя ще е скрита от паркирани коли и няма да стана жертва на неудобни въпроси.

Понеже няма да имаме време, няма да влизаме във ФК и няма да ми се наложи да обяснявам защо държава и община са вдигнали ръце от единствената прилична зала за концерти и фестивали в града. Което ме навежда на мисълта, че щем-не щем ще минем покрай Двореца на културата и спорта. Сграда с уникална архитектура, която спокойно може да се конкурира с Катедралата за символ на града. Можеше. Ако някой – управляващите този град, бяха положили дори минимални грижи за 5-хилядната зала. Оставен на произвола на съдбата Дворецът пусна „търговците в храма“, за да плаща заплати и сметки за ток. А залите остаряваха все повече и повече, изчезнаха атракциите, няма дори едно хубаво кафене,  няма я вече и легендарната варненска волейболна публика.

Лека -полека излизаме от града и продължаваме към курортите. Дали пък по пътя да не спрем в някой хубав ресторант и на бутилка добро вино да забравим за разходката. Така няма да се налага да се червя при вида на храстите, прорастнали между плочките и около бордюрите по пътя за Златните, няма да се чудя какво да отговарям на питащите погледи, когато минаваме по закърпените шосета, заобикаляме заради свлачището, което май някой обещаваше да укрепи и да възстанови пътя по модерна естакада.

Ако все пак рискуваме да продължим, непременно ще отидем на Аладжа манастир. Ще разгледаме комплекса, ще видим вечерния спектакъл, ще походим по пътеките на резервата.

Аз обичам Варна и тя заслужава да не се срамуваме заради нея!