Варненци, покрай които изтече много вода тази седмица, ще трябва да решим – искаме ли вече и промяна

...и преминаха през Варна четирима конници, назовани
Циклон, Безхаберие, Порой и Корупция...

Двама от тях всъщност си живеят тук от поне десетина години, а другите успешно ги замества всеки обикновен дъжд – последиците са почти същите от преживяното в началото на изборната седмица. Различна беше само скоростта, с която разчистиха пораженията - все пак до гласуването оставаха само пет дни. Но въпросът „ще реши ли времето изборите във Варна” няма да получи желания от сегашната администрация отговор само заради бързото запълване на дупки.

Защото за 12 години се събраха прекалено много примери като този с поръчката за чистене и поддържане на шахтите във Варна, а все пак те са най-доброто противодействие на апокалипсиса, който ни сполита при всяка буря. Та досегашният кмет не е намерил време да сключи договор за това, макар че поръчката е обявена през април, а на 15 септември е излязло класирането на фирмите. Разбира се, вината веднага беше хвърлена върху природните явления. Явно във Варна някои хора броят за природна стихия липсата на договори за рязане на клони и чистене на канали, липсата на глоби за увиснали кабели и

разбити улици.

Долавят се вече и други липси – на добро зрание, вероятно, което може да обясни призива на избрани интелектуалци от София да изберем отново досегашния кмет във Варна, защото би било проява на „разум и вкус”. Творческото им избухване предизвиква обаче асоциации единствено с „Воден свят” – той дълго време се оценяваше едновременно и като най-скъпия филм, и като най-скъпия провал в историята на Холивуд.

Там обаче бюджетът беше ясен до цент, а Кевин Костнър си плати сметката. Бедствие имаше в началото на седмицата не само във Варна. Министърът на транспорта Ивайло Московски, например, реши че е най-уместно лично да поведе спасителите към гара Плачковци и бедстващите пътници на БДЖ, вместо да търси спасение за цялата БДЖ. Колегата му Симеон Дянков пък го пратиха на училище - в новия Център за обучение при извънредни ситуация. Макар че по-подходящото място би било някакъв център за обучение при финансови бедствия, където Дянков

ще илюстрира какво не бива да се прави.

Външният министър Николай Младенов побърза да обяви нова ера в развититето на Либия, след като Муамар Кадафи беше настигнат от бунтовните си поданици и застрелян на улицата. А светът се пита друго – как новата ера на Либия да не е същата като на „новия” Афганистан. Тази седмица в нов етап навлязоха и отношенията на българската държава с Кирил Рашков. След години на благосклонно примижване най-сетне на задържания вожд на клана беше връчен акт за неплатените имотни данъци.

Пловдивската община си търси пари за времето от 2007 насам. Не е ясно само защо не се ги е търсила досега. „Няма да платим”, пак казали вкупом от фамилията в това действие на финансово-правосъдната драма. В нея има и други мътни моменти, като с арсенала, открит на тавана в една от къщите – след като е била оставена без полицейски надзор достатъчно дълго време, за да може всеки начинаещ адвокат да задържи процеса на фазата „неизвестен извършител”. През седмицата неблагодарното журналистическо племе

пак успя да обиди премиера.

Бойко Борисов доведе на посещение преди изборите директора на Сикрет сървис Съливан. А българските журналисти го изненадаха с въпроси какво става отвъд океана, когато един министър се оплаче, че са му предложили подкуп, но не се е оплакал на свой ред на прокурора. Или пък друг министър откаже да съобще откъде са парите в данъчната му декларация. Борисов изпревари госта с отговори и най-вече с нахокване и заплаши, че оттук нататък ще дава само изявления.

Подобни постъпки обаче подчертават прогнозата, която „Ройтерс” дава от България в седмицата преди изборите. Анализаторите предвиждат, че премиерът ще затегне хватката, защото безработицата, корупцията и избухналото етническо напрежение пряко ще се отразят на съдържанието на урните и то не в полза на Борисов. Още повече, че магистралното строителство не доведе до очакваното подобряване на остананалата част от живота на българите. Прогнозата на „Ройтерс” е за запазване на нерешителната икономическа политика с акцент върху фискалната дисциплина, което ще ни остави още дълго

на позицията „най-бедната държава в Европа”.

Явно „Ройтерс” познава достатъчно добре и избирателите у нас обаче, защото въпреки това прогнозира, че Борисов има шансовете да стане първият, повторил мандата си след промените у нас. Правителството обаче в момента мисли за далеч по-кратък период - изборите в неделя. Затова социалният министър Младенов разсърди работодателите, но погъделичка работниците с обещанието частниците да не могат да пенсионират по свое желание. Земеделският му колега Найденов обеща да не вдига цената на ловния билет, а Борисов - акциза на природния газ. И дори уволни двама заместник министри, на които никой не беше чувал имената преди това.Защото не удържали на темпото и той трябвало да им върши работата. Вярно е, че преди избори и след лов се лъже най-много. Но управляващата партия вече

успя да бие много от тези рекорди.

Като започнем с обещанието да ГЕРБ да не издига кадри на бившата ДС в местните избори и завършим с меренето на рейтинги. В местните листи на ГЕРБ има към 35 бивши агенти, а сред десетките агенции за мерене на рейтинг диспутът с участието на герберския кандидат Плевнелиев се оказа поверен тъкмо на тази, в която преди работеше началникът на политическия кабинет на премиера.

Предизборните фантазии се допълват от броя на избирателите – според списъците право да гласуват на местните избори имат към 6 милиона 520 хиляди души, а за президент – 6 милиона 970 хиляди, което е 95 процента от всички българи. Въпреки демографската криза и застаряването, българите под 18 години едва ли са само 5 на сто от населението. Защото пак според официалните данни от преброяването 18 години не са навършили 1 милион и 200 хиляди българи, та питането е откъде се взеха тези към 770 хиляди избиратели отгоре. Дори да отчетем, че не всички българи са се включили в преброяването. Тревожни въпроси буди и поведението на Централната избирателна комисия. Там си

извоюваха правото да работят „на свещи”,

да не давят обяснения никому и решенията им да не подлежат на обжалване. След жалбата на Найден Зеленогорски за закъснял отговор, например, коментарът на говорителя на ЦИК Бисер Троянов беше: "Е, добре, позабавили са се, не са особено изрядни..." В същото време два дни преди изборите проучване показа, че ЦИК не е свършила и друга важна своя работа – да разясни как се гласува. Около 40 процента от българите са заявили, че не са наясно с цвета, вида и ограниченията за знака, с който се гласува. Местните избирателни комисии също се отличиха. В Аврен след бавене и съмнения за изтичане на информация, комисията отстрани окончателно Красимир Аврамов от изборите. Четири партии и коалиции във Варна, въпреки различията си, седнаха на една маса и заедно осъдиха

опита на ГЕРБ да спечели на всяка цена.

Може би това ще е единствената добра страна на процесите в момента – обединяване на тези, които държат на демократичното развитие на България. В Несебър натискът на управляващите събра в протеста им цели девет политически сили. От единството им има нужда – само във Варна и само през тази седмица активисти на Синята коалиция бяха заплашени в Аспарухово с рязане на глави, по срещите със застъпници беше пращана полиция, а здравният министър не откри нищо лошо в това лекарите от „Света Анна” да бъдат пратени на партийното събрание на ГЕРБ в работно време. Според заявеното от парламентарната трибуна във времето за контрол – никой не ги е карал насила, на поканите само пишело, че са „от името на болничното ръководство”, а „присъствието е желателно”. БСП подходи по-иновативно в рекламната си кампания – започна да я провежда в ефира на турски телевизии. Интересно, дали са им обещавали нови имена. Вътре в страната пък борбата за партийната дисциплина при някои взе странни измерения. На представянето на новия си кандидат в Доспат - Айвазов, лидерът на ДПС го заплаши, че

„ако има предателство, ще те обеся”.

Повод за репликата, която, между другото, си е чист член от Наказателния кодекс, беше предишният кандидат - Пържанов, който сега вече е ... от ГЕРБ. И вече попита дали бесенето ще важи и за него. Затова не е чудно, че в седмицата преди изборите пред „Медиана” повече от една трета от анкетираните заявяват колебание за кого ще гласуват в неделя. Една четвърт се страхуват, че ако споделят свободно политическите си пристрастия, това ще е опасно за тях. Повече от половината попитани от социолозите просто са отказали да отговорят не само за кого ще гласуват, а дали изобщо ще го направят. А според

„Прозрачност без граници” сред тези, които са готови да изтъргуват гласа си 58 процента казват, че го правят от бедност. Към 30 на сто смятат, че така ще вземат поне малко от това, което ще им откраднат през следващите четири години. От честните пък седем на сто се мотивират не със закон и съвест, а просто с ниската цена. Общото между всички е усещането, че от тях не зависи нищо. Може би просто трябва да се замислят защо тогава някой иска да купи това „нищо”. А варненци, покрай които изтече много вода тази седмица, ще трябва да решим – искаме ли вече и промяна. Каквото изберем, това си заслужаваме.