Последните седем дни започнаха с един ден за размисъл и завършват с втори ден за размисъл. Очаква се толкова много мислене да не понесе на част от електората и тази неделя да има повече „гъбари”, отколкото през миналата.

Преди седмица, в деня за размисъл, в София някой закачи домашно направен лозунг "Смърт на политиците".

Авторът му едва ли е очаквал кипенето в урните да потвърди неговото очевидно преливащо недоволство. Светослав Витков вероятно изглежда като лилския палач на цял отбор политици със самочувствието на „първа класа”. Пънкарят, далеч по-известен като Светльо от „Хиподил”, остави зад гърба си Красимир Каракачанов и Алексей Петров и се оказа наравно с кандидатите на РЗС и Синята коалиция. Да не споменаваме „Национално движение единство”, много по-известно като партията на Кирил Рашков от Катуница, което също се нареди някъде след сините и преди ВМРО. В редицата на губещите е и Волен Сидеров,

което май е единственото хубаво нещо в тези избори.

Някои приеха мълчаливо съобщението за политическото си небитие, други обаче хукнаха веднага да се спасяват, от което миризмата се усети още по-силно – като след вероноподаническата среща на Яне Янев с премиера Борисов, когото щеше да уволнява. От рандевуто Янев излезе като първи подръжник на герберския кандидат за президент. Самият Плавнелиев, както научихме от една пловдивска дописка на „Фокус”, силно обогатена с похвати от 50-те години, смятал да бъде „президент на регионалното развитие”. Което според него означава: „всеки ден ще ходя по регионите и ще се срещам с хората". Усилието на държавната машина да се случи точно това, беше сериозно.

Творческите опити по места –

както за налагане на партийната линия, така и за съпротива, родиха всякакви куриози. В Ново Железаре рано сутринта арестуваха коза за агитация. Животното било натирено през селото с изписан номер на бюлетина върху козината. В Алфатар приложиха селскостопанския подход по друг начин – партиен офис беше омазан с тор. В Кубрат в бюлетината липсваше един кандидат, за компенсация в Лакатник друг беше вписан два пъти. В Пловдив  даваха на хората по две бюлетини за съветници и нито една за кмет. На няколко места имаше грешки в имената на кандидатите. В Аврен в бюлетината стоеше кандидат за кмет, който в последните дни преди вота беше изхвърлен от изборите. На места раздаваха попълнени бюлетини, другаде забравяха да сложат втори печат, в някои комисии при късно открита собствена грешка искаха

гласувалият да каже кого е отбелязал,

за да го извадят от крайния резултат. В Долни Чифлик, а и не само там, партийни функционери обикаляха по къщите, за да подкарат негласувалите към урните. А в Стамболово откриха бюлетини със симпатично мастило. Гафовете продължиха и с удължаването на изборния ден, и след гласуването – по шкафове и чекмеджета започнаха да намират „забравени” бюлетини, а в Русе се търкаляха направо по улицата. Около 468 хиляди българи откриха, че са в забранителните списъци за местните избори. Една голяма част от тях обаче просто се оказаха „сбъркани” в прехвърлянето на списъци и отговорности между МВР, ГРАО, МРРБ и ЦИК и понеже в България няма закон, който да защити правата им, могат направо да започват да пишат до съда в Страсбург. Защото ЦИК има правото да заяви, че гражданите освен права, имат и задължения и едно от тях е да уведомят, когато променят настоящия си адрес от чужбина в страната. Обаче и те не успяха да обяснят как в списъците са попаднали хора, които от години живеят в България и са гласували без проблеми досега.

Първенци в нарушенията

безспорно бяха в София – общинската избирателна комисия там за пръв път от 20 години не допусна медиите да отразят работата им в изборната нощ. Вероятно с право, защото голяма част от бюлетините бяха разнасяни с чувалите в неизвестни посоки часове наред. Защото комисията отчете между 80 и 100 процента сгрешени протоколи, а предаде и 35 „служебни” – тоест подписани не от членовете на комисията, а неизвестно от кого. И защото екипът на БГНес успя да заснеме как членовете на секционни комисии крещят вътре в залата „Мафия”, а край компютрите за обработка на данните се разхождат двама депутати от ГЕРБ. Тяхното обяснение беше, че са се правили на тимуровци, помагайки на възрастни и бременни членки на комисии. А коментарът на председателката на софийския ОИК Марина Белчева беше кратък: „В никакъв случай не е създаден хаос.”  Но тя едва ли е имала особен избор при оценката на ситуацията - все пак лично вътрешният министър и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов през септември удари печата

„Гарантирано от ГЕРБ”

и обеща, че изборите ще бъдат честни. Без надвисналия печат над главите им чуждите наблюдатели като един казаха „изборите бяха демократични, обаче...” Изборите следиха наблюдателите от Съвета на Европа, като свои делегации пратиха и Конгресът на местните и регионални власти, и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, и още - Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, датската неправителствена организация СИЛБА и представители на Европейския парламент.

Конкретните им примери бяха от различни секции, общите изводи – еднакви. Всички посочват като проблем многото сигнали за купуване на гласове и контролиране на вота, лошата организация, липсата на политически баланс в състава на секционните комисии, непрозрачната работа на ЦИК. Още по-бурно недоволство от същите проблеми изрази опозицията в Парламента – с настояване за ръчно броене на бюлетините, касиране на изборите и законодателни промени.

„Ревете, защото губите”,

беше брилятно формулираната юридическа мисъл, с която отвърна на всички критики Искра Фидосова. Според нея МВР не са нарушили изборните правила, а проблемът със забранителните списъци засягал „само” 12 хиляди български граждани. Заедно с това започна и наддаването за балотажа – с търсенето на съюзници и развяване на снимки кой се е целувал с Ахмед Доган и кой – не. А премиерът, обвинен в този грях с целуването, окончателно обърка представите на електората кого ще избират за президент с изявлението: „Доган или Борисов, това е изборът". И докато всички се вълнуваха от премеждията на боядисана коза и процентите на фаворитите си, някак между другото беше представен проектобюджетът за 2012. Ако следваме метафорите на Симеон Дянков,

пицата остава постна,

макар че е понаръсена с подправки. С рядко единодушие социалният и финансовият министър обещаха повишение на пенсиите и минималната работна заплата. Това обаче едва ли вдигне потреблението така, че да се съживи икономиката. Предложените промени в сроковете за обезщетение при майчинство и безработица на практика ще намалят броя на тези, които ще могат да ги ползват. Симеон Дянков обещава по-малко пари за отбрана и сигурност, тоест за подслушване, и повече – за култура, наука и образование. Как точно ще бъде нарязана пицата още не е сигурно. Има обаче опасност парче от нея изобщо да изчезне. След опрощаването на половината гръцки дълг и новите правила за рекапитализация на банките, има вероятност банките да изтеглят капиталите си от регионалните си филиали, а тогава, според някои песимистични сценарии, ще се наложи "правителствата на България, Румъния и Сърбия"

да окажат финансова помощ

на тези филиали. Прогнозата на EU Observer твърди, че до този вариант може да се стигне, защото в тези три страни гръцките банки имат значително присъствие, като най-сериозно е то у нас - близо една трета. Единственият източник за подобна операция е фискалният резерв, а не е много ясно какво има там, след като дори парите на здравната каса бяха прехвърлени в него.

Докато европейските финансови анализатори обсъждаха последиците от гръцката криза за еврото и за световната икономика, българският финансов министър даде интервю за "Ди Велт", в което обяви българите за щастливи от гръцкото нещастие и заяви, че гръцката криза е полезна за България. Точните му аргументи не чухме, защото парламентът, след неочакваната ваканция, два дни не можа да събере кворум и парламентарен контрол нямаше. Премиерът Борисов, дори в седмицата между двата вота, не пропусна да резне лентичка, като особено наблегна на многото църкви и манастири, които се строят и поръча на свещениците да не забравят: „Много разчитаме на това, че ни водите по верния път

и най-вече Началника да ни помага."

Друга духовна радост се достави премиерът, като покани на посещение в Министерския съвет еманацията на сръбската чалга Лепа Брена. Тя му попя на ухо, нарече го феноменален и му предрече успешен мандат. Дори на фона на тези вълнения станалото във Варна привлече достатъчно внимание и предизвика изумление у неинформираните. Челите социологически проучвания, според които 70 процента от варненци искат промяна, се чудеха какво е станало. Челите икономически справки вече бяха наясно, че през последните около две години общините, които са на ГЕРБ, получават около 40 процента по-висока държавна субсидия от другите. А на Варна премиерът директно заяви, че ще я направи село, ако не внимава на изборите. И затова кметското място ще се решава на балотаж, а изборът е Йорданов или Марешки, решиха гласоподавателите във Варна. Досега в града балотаж е имало два пъти, като второто гласуване е изкарвало до урните повече хора от първия тур. Този път прогнозите са за по-малко гласували, което означава, че следващият кмет на Варна може би

ще управлява по волята на 15 – 20 процента

от възрастните граждани. Словесните битки между двамата претенденти започнаха в нощта на първия тур, като престрелките са фиксирани върху алкохолни, сексуални и строителни прегрешения и закани за съдебно преследване. Конкретика обаче липсва. Догонващият Марешки, кой знае защо, не каза нито дума за съдебното решение, с което Административният съд във Варна, например, глобява опонента му за нарушение при прилагането на Закона за обществените поръчки. При това решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Фаворитът Йорданов, въпреки декларациите си, все още не е показал доказателства за заведено дело. Който и да спечели в неделя, вече има сформиран общински съвет, който е достатъчно шарен, за да не подлежи на политическо прогнозиране. Макар че Синята коалиция, ВМРО, Гергьовден, Свободен избор, Екогласност и Нашият град вече се обединиха неформално срещу БСП и ДПС и очевидно с ГЕРБ, движенията вътре в групите и между тях тепърва започват. Част от партиите заявиха зад кого застават на балотажа, един от тях – Добромир Джиков, призова за пускането на недействителни бюлетини, а останалите се облегнаха на

формулата „гласуване по съвест”.

Факт е, че алтернативите на варненския балотаж определено придават нови и неподозирани измерения на призива „да се гласува по съвест”. И големият въпрос е трябва ли ползваме въпросната съвест само по веднъж на две години, пред урната. Преди втория тур на изборите ще преместим и часовника с един час назад. И допълнителния час за мислене обаче едва ли може да ни извади от дилемата на балотажа. Защото още на първия тур варненци май се докарахме до положението от циничния македонски клип, който през 2008 разясняваше на съседите, че след определени действия от разкаянието полза няма. Сега ще имаме четири години да го осмислим.