Съвременния си вид Черно море придобива преди около 7 600 години (някои специалисти смятат, че е преди около 5 000 години), когато се създала връзка със Средиземно море и Световния океан посредством Босфора и Дарданелите.

Черно море (рус. Чёрное море, укр. Чорне море рум. Marea Neagră, тур. Karadeniz, груз. შავი ზღვა) е вътрешно море между Югоизточна Европа и Мала Азия.

Разположено е между 40° 55' и 46° 32' северна ширина и 27° 27' и 41° 42' източна дължина. То е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море — чрез Керченския проток.

Площта на Черно море е 423 000 km², максималната дълбочина е 2212 m, а средната — 1240 m. Най-голямата дължина е между градовете Бургас и Кобулети — 1167 km, а най-голямата ширина — между Березанския лиман и нос Гиресун — 624 km. В най-тясната част между нос Сарич (полуостров Крим) и нос Керемне (полуостров Синоп) ширината е 263 km. Черно море вмества около 537 хил. куб. км вода.

Поради обилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3‰), отколкото в Средиземно море и в световния океан, които имат соленост около 36‰. Чистите води в открито море имат син до зеленикавосин цвят, а край бреговете (вследствие наличието на наноси) — най често зелен цвят. Прозрачността на водата в открито море достига 30 m, а край бреговете до 7-8 m. През летните месеци морската вода по крайбрежието се затопля до 24-26°С.

Поради малките му размери, в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи (3-8 cm). При буря ветровете предизвикват значително по-големи колебания на морското равнище (10-20 cm). Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг. В древността морето е наричано Понтос Аксинос, Евксински Понт. През Черно море минава едно от разклоненията на средновековния Път на коприната свързващо Европа през Кавказ и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен коридор Трасека (TRACECA, TRAnsport Corridor Europe Caucassus Asia, Транспортен коридор Европа — Кавказ — Азия).

Черно море има положителен воден баланс, като 300 куб. км вода преминава в Мраморно и Егейско море всяка година.

Международен ден на Черно море е 31 октомври.

Бреговете на Черно море са слабо нарязани. Най-силно изразена е в северните части на крайбрежието. Единственият голям полуостров е Кримският. Най-големите заливи по северното крайбрежие са Ягорлцки, Тендровски, Джарългачки, Каркинитски, Каламитски и Феодосийски. На запад водите му се вдават във Варненски и Бургаски залив, а на юг в Синопския и Самсунския заливи. В района на северозападното му крайбрежие е осеяно от множество лимани, които се образуват от непрякото вливане на реките от водосборния басейн. Общата дължина на бреговата линия е около 3400 km.

Някои от крайбрежните участъци имат собствени наименования. Такива са Южно кримско крайбрежие в Украйна, Черноморско кавказко крайбрежие в Русия, Румелийски бряг и Анатолийски бряг в Турция, а българската ивица е известна като Българско Черноморие. На запад, северозапад и части от Крим бреговете са ниски, а в южните части на Крим, района на Кавказ и Понтийските планини бреговете са стръмни, а шелфовата част на морето е доста ограничена.

Островите в Черно море са също малко на брой. Най-големият от тях е Джарългач, с площ от 62 км². България има 5 черноморски острова - Змийски остров, Света Анастасия, Свети Иван, Свети Кирик и Свети Петър.

В Черно море се вливат следните три крупни европейски реки - Дунав, Днепър и Днестър и по-малките Мзимта, Псоу, Бзъб, Риони, Кодор, Ингури (на изток), Чорох, Къзъл Ърмак, Ешил Ърмак, Сакаря (на юг), Южен Буг (на север). Водосборният басейн на Черно море е с площ над 2 млн. km² и обхваща голяма част от Централна и Източна Европа и Мала Азия, като покрива изцяло или частично територията на 24 държави. В него живеят около 180 милиона души, половината от тях в басейна на река Дунав.

Географският център на Черно море (в България) е изчислен през 1981 г. Координатите му, отчетени тогава, като е използван метода на ротация, са: 34015' източна дължина и 43013 - северна ширина.

Излаз на Черно море имат шест държави, това са: България (378 км), Грузия (310 км), Румъния (225 км), Русия (800 км, вкл. Азовско море), Турция (1 329 км), Украйна (2 782 км, вкл. Азовско море)., за четири от тях (България, Грузия, Румъния и Украйна) е единственият излаз на море.

Населението на крайбрежната ивица е около 16 милиона души.

Някои по-важни крайбрежни градове на Черно море са: Истанбул(11,372,613), Одеса(1,001,000), Самсун(725,111), Трабзон(400,187), Севастопол(378,600), Варна(358,000), Херсон(335,000), Сочи(334,282), Констанца(302,171), Новоросийск(231,100), Бургас(229,250), Батуми(214,806), Орду(136,000), Керч(158,165), Зонгулдак(104,276).

Някои български черноморски курорти са: Черноморец, Албена, Ахтопол, Ахелой, Балчик, Велика, Дюни, Елените, Златни пясъци, Китен, Камчия, Лозенец, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Равда, Свети Влас, Синеморец, Слънчев бряг, Созопол и Царево.

Известните курортни селища в Украйна се намират основно по южните кримски брегове като Ялта, Алуща, Судак, Коктебел и Феодосия. В Русия курортните селища са в района на кавказкото крайбрежие - Анапа, Геленджик, Сочи, в Абхазия - Пицунда и Гагра, в Грузия - Батуми. В Румъния курортните селища са концентрирани на юг от Констанца - Мамая и Ефорие. В Турция липсват известни черноморски курартни селища. Причина затова е скалистия бряг, който не предлага подходящи условия за изграждане на почивни селища.

Български защитени черноморски територии са Природен парк "Странджа" с вътрешните защитени местности "Устие на река Велека" и "Силистар", резерватите "Ропотамо" и "Калиакра", защитените местности Иракли, Паша дере и др.

Водите на Черно море изпълват изолирана падина, разположена между Югоизточна Европа и полуостров Мала Азия. Тя се е образувала през миоцена в процеса на активно планинообразуване. Така древният океан Тетис се е фрагментирал на няколко отделни крупни водоема, чиито техни наследници днес са Черно, Азовско, Аралско и Каспийско море.

Една от възможните хипотези за възникването на Черно море гласи, че преди около 7500 години същото представлявало безоточно сладководно езеро. Бреговете му били разположени на около сто метра под нивото на Световния океан. Към края на последния лесников период нивото на океаните рязко се повишило. Така през най-ниската част на съвремения Босфор от Средиземно море нахлула морска вода към басейна на тогавашното езеро. Нивото на морето започнало бързо да се повдига и за кратко време били залети около 100 хил. km², които вече били населени и от хора. Вероятно този факт е послужил за изграждането на мита за потопа. Съгласно тази хипотеза в резултат на повишаване на солеността на водата сладководните видове измрели. Те паднали на дъното и се превърнали в разлагаща се маса. Продукт от гниенето е сероводородът, чиято концентрациа на дъното на морето е доста висока.

Черноморската падина е разделена на две основни части - западна и източна. Те са разделени от възвишение, което се явява естествено продължение на Кримския полуостров. Северозападната част на морето се характеризира с относително широка шелфова ивица (до 190 km). Южното и източното крайбрежие пък е стръмно със сравнително къса шелфова зона.

Заледяванията са характерни за северните му части. Почти ежегодно замръзват районите около устията на Днепър, Буг и Днестър. При по - студени зими се сковава и делтата на най-голямата черноморска река - Дунав. След започване на ледохода теченията носят ледове, които достигат до нос Калиакра. В изключително сурови зими замръзва и българското крайбрежие, а начупен лед достига и до Босфора. По кавказкия и малоазиатския бряг обикновено няма ледове. Черноморската вода замръзва при температура -0,9 градуса, но само при тихо време.

Първи сведения за ледовете в Черно море дава Херодот, който споменава, че Босфор Кимерийски (Керченски проток) и Меотида (Азовско море) често се сковават от ледове, които през пролетта се изнасят в Понта (Черно Море). Римският поет Овидий, който бил заточен в началото на новата ера в Мала Скития (Добруджа), описва замръзването на р. Дунав и крайбрежните морски води. Голямо замръзване на Черно море е регистрирано през 401 г., когато почти цялото било заето от лед и напролет големи блокове задръстили Босфора, преминали през него и плавали в Мраморно море. Но най-голямото замръзване било през 762 г., според написаното от летописеца Кедрин, когато от Месемврия (Несебър) могло да се стигне до кавказкото крайбрежие по лед. Морето е замръзвало на големи пространства през 1929, 1942 и 1954 г.

Интересна особеност на Черно море е наличието на сероводород в концентрация 11-14 ml/l на дълбочина от 120-150 m до дъното, което прави невъзможно съществуването на живи същества, с изключение на някои анаеробни бактерии, под тази граница. На дълбочина между 100 и 200 метра водите на Черно море почти не се смесват. Разликата в солеността на водата от повърхността и от долните слоеве е постоянна и основна отличителна черта на Черно море. Поради липса на смесване на водите в 90% от обема на Черно море (на 150-200 метра дълбочина) няма кислород, оттам и живот. Спорен е въпросът дали слоят, наситен с кислород, все повече се стеснява. Това разслояване неминуемо дава значително отражение върху всички останали хидрологични показатели на вертикалното разпределение на планктона и бентоса. Тази му особеност го прави уникално море, което съществува днес на Земята, като голяма част от тези характелни особености се дължат на слабата връзка на Черно море със Световния океан. Босфорът и Дарданелите са тесни провлаци с малка дълбочина, които не позволяват пълен обмен на черноморските води.

Особеностите във формирането и разслояването на водната маса в Черно море дават отражение върху неговата флора и фауна. В него живеят около 2000 вида животни и около 1000 вида растения. По произход черноморската флора и фауна се състои от две основни групи организми - средиземноморски имигранти и понтийски (каспийски) реликти. От древногръцката епоха до 1950 г. морската среда на Черно море е била малко или повече стабилна. Изследвания между 1950 г. и 1960 г. показват протичането на значително промени в черноморската екосистема, които слагат край на хилядолетия относително екологично равновесие и маркират началото на нова ера за черноморската флора и фауна.

Флората на Черно море обхваща 292 вида макрофитни, около 700 вида микрофитни водорасли, значителен брой бактерии, гъби и само няколко вида покритосеменни растения. Солеността е решаващ фактор за формиране на флората в морето. Температурата на водата играе предимно регулираща роля, която се проявява в сезонната смяна на водорасловите комплекси. Основният състав на черноморската флора се е формирал по пътя на аклиматизацията на средиземноморските имигранти. Имиграцията на водорасли продължава и в наши дни посредством пренасяне от морските течения, чрез обрастване на подводните части на корабите, от птици, риби, безгръбначни животни и други. Пример за автохтонната флора преди черно море да се свърже със Средиземно са кремъчните водорасли. Известни са близо 700 вида миоценски изкопаеми от тях живели в древния Черноморски басейн. Те обаче са значително повече от съвременните видове.

Голямо разнообразие има сред кафявите и червените водорасли. Сред червените водорасли, специално трябва да се отбележат видовете от род Phyllophora. През 1908 г. известния хидробиолог С. А. Зернов открива съобщества от неприкрепена към дъното Phyllophora в северозападната част на Черно море - по-късно този район получава името "Филофорно поле на Зернов". В продължение на много години Филофорното поле на Зернов е било важен елемент от морската екосистема, функционирайки като мощен източник на кислород, сбстрат за обрастване и прикрепване на организми и убежище за множество животински видове. Неговата площ през 1950 г. е била 11 000 km², а общата му биомаса е варирала между 7 и 10 млн.тона. Тя намалява до 1,4 млн.тона през 80-те и до 0,3 до 0,5 млн.тона в началото на 90-те години на 20 век, а заеманата площ е не повече от 500 km². Този упадък представлява не просто загуба на ценна суровина за фармацевтичната промишленост, а най-вече изчезването на важен източник на кислород на дълбочини между 20 - 60 м във Филофорното поле на Зернов. Дневното количество на кислорода от фотосинтезата в неговата запазена част възлиза на 2 млн.куб.метра. Филофората е била основен вид на т.нар. Филофорна биоценоза, която е включвала до 120 вида безгръбначни и 50 вида риби. С изчезването на ключовите видове цялата биоценоза е рухнала.

Подобни промени се случват и по крайбрежието. Голямото кафяво водорасло Cystoseira barbata е ключов вид за подобна биоценоза, включваща десетки от други макро- и микроводорасли, безгръбначни и риби. Cystoseira е много чувствително към замърсяване, особено към еутрофикацията, и изчезва при количеството хранителни вещества се увеличат над приемливото за него ниво. В такива случаи цялата биоценоза изчезва заедно с кафявото водорасло.

Връзката между Черно и Средиземно море е причина за преселването на фитопланктон характерен за Атлантическия океан. Черно море е заселено основно от комополитни видове - най-често пирофитовите. Същото се отнася и за планктонните синьозелени и зелени водорасли. Във флората на Черно море има и много сладководни планктонни и бентостни водорасли, които навлизат в него с речните води, вливащи се в морето. Тяхното участие във фитопланктона и фитобентоса обаче оказва само локално значение за зоната, до която се простира влиянието на сладките води от континенталния вток.

Висшите многоклетъчни дънни водорали в Черно море се обединяват в 10 фитогеографски групи като ръководеща роля от тях имат широкобореалните, долнобореалните и бореално-тропическите видове. От Черноморските бентостни водорасли 232 вида се срещат в Атлантическия океан. В същото време други 216 вида са типични средиземноморски ендемити. Най-малък е броят на видовете общи с Каспийско море (51 броя) и Азовско море (39 броя).

В Черно море са установени 1966 вида животни. Сред тези животни са включени и редица средиземноморски видове, за които се смята, че не могат напълно да се адаптират към условията за живот в Черно море.

Рибите и бозайниците преминават от Мраморно в Черно море активно. Една част от тях остават завинаги в него като запазват способността си да се размножават, а други навлизат само за определен период от време с цел намиране на храна, а след това се връщат в Мраморно море за да се размножават. Черно море е обитавано от около 180 вида риба и три вида делфини. До последната четвърт на ХХ в. в Черно море живее и застрашеният тюлен монах.

Планктонните морски организми, които не могат да плуват биват транспортирани от теченията. Те се внасят чрез течението идващо през Босфора, след което голяма част от тях попада в повърхностните течения. Така биват разселвани в различни краища на морето. В Черно море средиземноморската дънна фауна е заела постепенно цялата шелфова зона. Разпределението и е неравномерно и могат да се разграничат три фаунистични района:

    * Първият обхваща акваторията ограничена от южния бряг на Крим, Кавказкото крайбрежие и източната част на Анадолското крайбрежие. Заселен е с най-типичната за Черно море фауна.
    * Вторият район се простира на запад от южния бряг на Крим и стига на юг до нос Емине.
    * Третият район обхваща южната половина на западното крайбрежие и западната половина на Анадолското крайбрежие. Този район се намира под относително най-силно влияние на средиземноморските води и поради тазипричина тук се срещат някои средиземноморски видове, които не обитават други части на Черно море.

Поради това, че температури в Черно море са сравнително по-ниски от тези в Средиземно в него са се заселили по-студенолюбиви средиземноморски обитатели, каквито са преди всичко видовете от североатлантически произход. Така например от морските гъби обитаващи Черно море 82,8% са североатлантически, а само 17,2% са средиземноморски ендемити.

Приблизително 20% от фауната на Средиземно море е имигрирала и се е заселила в Черно море. Преминаването на средиземноморските животни в Черно море и днес продължава. Постоянно се откриват нови видове преселници от крайбрежието на Америка, Западна Европа, Япония и други. Наскоро са открити два вида морски жълъди намерени като обрастители по корабите. Откривани са и видове, за които учените са предполагали, че поради ниската соленост на Черно море не могат да живеят в него.

Поради връзката си в миналото с Каспийско море се срещат и известен брой каспийски реликти. Най-много автохтонни видове се срещат между ракообразните, червеите, мидите, охлювите и рибите. Около 80% от реликтната фауна има морски произход. Приема се, че тя е далечен наследник на фауната в древния океан Тетис.

Черноморската екосистема приютява множество черупчести. Сред около 90-те вида черупчести основен вид е Черната морска мида (Mytilus galloprovincialis), населяваща различни скалисти биотопи от повърхности скали до 50 - 60 метрови дълбочини. Тази мида е един от най-активните филтратори на морската вода, преминаваща през нейния бранхиален филтър, задържащ планктон и детрит, с които мидата се храни. Нейната популация силно намалява вследствие от отварянето на хранителната верига в черноморската екосистема и навлизането на инвазивни видове като рапана (Rapana thomasiana).

Около 17,8% от черноморските риби са типично сладководни и се размножават в прилежащите реки. Към тях спадат представителите на разредите шараноподобни и бодлоперки. Те понасят известна степен на осоляване на водата като така успяват да ползват хранителните ресурси в прибрежната зона на морето. Към тази група се отнасят и някои видове от семействата есетрови и пъстървови. Последните живеят в типично морски условия, но за да се размножат и хвърлят хайвера си мигрират в реките (анадромни видове). Следващата, най-малка по численост група (10,7%) е представена от видовете понтийски реликти. Това е групата на селдовите и попчетата, някои от които (карагьоз (Аlosa pontica) и харип (Alosa caspia)) също са анадромни.

Най-многочислени са видовете с морски и океански произход. Те съставят 71,5% от рибите в Черно море. Към тази група спадат както типични средиземноморски ендемити, така и видове от Червено море и трите океана (спарови (Sparidae), зеленушки (Labridae), Морски кучки (Blenniidae), минокопи (Sciaenidae). Сред тях има и някои бореално-атлантически реликти като трицона (Sprattus sprattus) и писия (Pleuronectes flesus). Друга все по-нарастваща група е тази на привнесените или появили се в Черно море риби в резултат на промяната на състава на зоо- и фитопланктона. Такива са регистрираните в последните години финт (Alosa fallax), малък тунец (Euthynnus alletteratus), прилепало (Echeneis naucrates), хек (Merluccius merluccius).[4]

Изчислено е, че 70% от общото количество отпадъци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни. Част от тези отпадъци и останалите 30% (от другите 11 страни, които нямат излаз на Черно море) се вливат в Черно море чрез Дунав. Като се прибави липсата на големи течения, недостатъчната циркулация на водата и големите количества вливащи се хранителни вещества, екологичното състояние на Черно море все повече се влошава. Отчитайки сериозното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте черноморски държави — България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна — подписват през април 1992 г. в Букурещ Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която представлява правна и дипломатическа платформа за съвместни действия. В Черно море, подобно на всеки друг морски басейн, има екологични проблеми, предизвикани от човешката дейност, и доколкото то е доста изолирана водна среда, тези проблеми са още по-обострени в сравнение с отворените гранични морета, имащи свободен водообмен с океана.

Антропогенна еутрофикация - Черно море е едно от най-засегнатите морета от прекомерно съдържание на хранителни вещества и органична пренатовареност. Причините за това явление се дължат преди всичко на интензивното селско стопанство, което се характеризира с рязко увеличаване на продукцията и интензивно използване на различни торове. Най-силно засегнатата от еутрофикацията е северозападната част на Черно море, където се вливат големите реки Дунав, Днепър и Днестър, след като са текли рез огромни селскостопански площи, индустриални центрове и големи населени места;

Увеличаване на фитопланктона и биомасата (“цъфтеж“) - Големите количества форфати и нитрати, вливащи се по гореописания начин в Черно море, причиняват съответен отговор на морската екосистема, на първо място, под формата на масирано развитие на фитопланктона. Средното ниво на биомасата на фитопланктона се е увеличило три пъти в периода между 1950 г. И 1980 г. Промените са още по-драстични по отношение на отделните фитоплактонни организми: особено ярко са реагирали протозоидът Noctilica scintillans и лунната медуза Aurelia aurita, които са увеличили популациите си до изключително големи размери. За съжаление обаче, и двата вида не влизат в хранителната верига на рибата и морските безгръбначни. За сметка на това, други морски организми участващи в хранителната верига, като миди и ракообразни, не показват тенденция за увеличаване на популацията си. Тъкмо обратното, техния брой значително е намалял в сравнение с периода преди настъпването на предизвиканата от човешката дейност еутрофикация, отчасти защото те служат за храна и на огромния брой медузи;

Упадък на дънните съобщества от водорасли – като последствие прозрачността на морската вода в Черно море способността й да пренася слънчевите лъчи намалява. Не получавайки достатъчно слънчева светлина, необходима им за процеса на фотосинтеза, дънните водорасли на дълбочина от 20м започват да загиват.Това води до сериозни загуби за морската екосистема на Черно море, тъй като например водораслото Phyllophora е било основен вид в едно от най-големите съобщества от водни организми, защото служи за убежище на плячката, която се крие от хищниците, за развъдник на скариди и за храна на повече от 100 вида безгръбначни и риби. Друг пример е изчерпването на голямото кафяво водорасло Cystoseira barbata, което е ключов вид на биоценоза от няколко десетки епифитни (растящи върху него) водорасли, разлчни безгръбначни и риби. Кафявото водорасло, което обичайно се използва като биологичен индикатор за качеството на морската вода в крайбрежните зони, загива тъй като не може да се справи с твърде голямото количество торове;

Недостиг на кислород в близките до дъното водни слоеве и намаляване на биоразнообразието – появата на зони на хипоксия (неодстиг на кислород) и аноксия (пълна липса на кислород), в които придънните животни не са в състояние да се хранят с мъртви частици органика, водят до рязко увеличение на мъртвия планктон. В такъв случай, той бива разграждан от бактерии, които изчерпват кислорода във водата. След това, следствие на дейността на анаеробните бактерии, се отделя водороден сулфид, от който дънната фауна загива. Масовото измиране на дънните организми, най-вече на черната морска мида Mytilus Galloprovincialis, която е основен биофилтър, водят до сериозни и почти неизчислими икономически и екологични загуби;

Биологично замърсяване – Черно море с високото си ранообразие от местообитания и относително ниския „екологичен имунитет“ изглежда е добър приемник за различни екзотични видове, пътуващи върху подводната част на корабите и най-вече в техните баластни води. Така или иначе, някои чужди видове са особено опасни за черноморската екосистема и местните видове с промишлено значение, и костват много в пари и в „екологична валута“;

Неуправляем риболов и дънно тралиране – Неадекватното управление на ресурсите, и особено неадекватните политики по отношение на риболова и управлението на крайбрежните зони, оказват негативното си въздействие върху морската екосистема и спъват устойчивото развитие в региона. Промишления улов на рапани от вида Rapana Thomasiana с помощта на дънно тралиране е енциклопедичен случай за увреждане на популациите на делфина, калкана и есетрата, които са и без това стресирани от замърсяването на морските води и са застрашени от прекомерен улов;

Липса на информация и икономическа криза – Формирането на приоритети и политики не е възможно без достатъчно познания, което води до арбитражни решения или такива, взети според субективни критерии. Понастоящем, черноморските страни не са в състояние да проведат спешни и скъпоструващи мерки за опазване на природата. Екологичните и икономически проблеми произтичат от неудовлетворената потребност за прилагане на комплексния екосистемен подход при тяхното решаване и биха довели дори до социални конфликти, тъй като забавянето на действията консумира време, усилия и пари.

Съвременния си вид Черно море придобива преди около 7 600 години (някои специалисти смятат, че е преди около 5 000 години), когато се създала връзка със Средиземно море и Световния океан посредством Босфора и Дарданелите.

Старата брегова ивица се проследява на границата шелф - континентален склон на дълбочина от 90 до 120 м под морското равнище. Постепенно солеността на Черно море преди около 1000-1500 години достигнала стойности подходящи, за да се появят голям брой Средиземноморски видове.

Днес около 80 % от Черноморския животински свят съставляват средиземноморски заселници. Сладководни организми се срещат в заливите и лиманите с по-ниско съдържание на сол, подобно от времето на Карангатския басейн.