„Труд” отделя внимание на тревожната тенденция на нарстване на психическите разстройства.

Желанието за луксозен начин на живот, за собствен апартаменти или за скъпоструващи пътувания на фона на финансовата криза поставят българите в стрес и те отключват тревожно разстройство или депресия.

Затова психиатричните клиники у нас приемат все повече пациенти с тези диагнози, показват наблюденията на специалистите от последните месеци. Друга причина за все повечето застигнати българи от двете психически заболявания е информационният поток, който изтича от медии и социални мрежи. “Стига се свръхинформираност, която също разпалва стрес.

Проучване, правено през 2010 г. сред 27-те страни членки на ЕС, Швейцария, Исландия и Норвегия,. сочи, че от психични разстройства и ментални увреждания вече страдат 38,2% от европейците. В изследването е участвала и България. Пет години по-рано (т.е. през 2005-а) засегнатите от ментални проблеми на Стария континент са били 27,4%.

 “За съжаление се установи, че хората с умствени оплаквания са много повече от очакваното. И според еврорезултатите най-много от психоболестите се падат на тревожните разстройства. А те водят до изпадане в състояние на силно безпокойство, в очакване да се случи нещо лошо, до панически атаки, фобийни преживявания, страх от определени ситуации, предмети и др.Оказва се, че тревожните разстройства мъчат 14% от европейците или всеки 7-и. Инсомнията (безсъние) пък е диагностицирана при 7% от хората, депресия - при 6,9%, други невротични оплаквания - при 6,3%, а алкохол и други зависимости - при 4 на сто.

Обезпокоителното е, че по-малко от една трета от всички болни получават лечение.

Тревожните разстройства и депресия повалят все повече българи. “За това са виновни несигурността в днешния живот, кризата и други психологически причини”, разясни проф. Миланова. Не на последно място са нарушените отношения между членовете в семейството, дори между интимните партньори, които обръщат все по-голямо внимание на финансовата обезпеченост. А ние няма как да се изолираме от проблемите на близките ни, което пък ни се отразява, добавиха психиатри.

Тревожните разстройства, агресор №1 за мозъка ни, често съпътстват други заболявания. Например застигат пациенти с диабет или високо кръвно налягане. За щастие подобни ментални състояния нарушават социалното равновесие, но не водят до трайни последици, както е при шизофренията и афективните разстройства. Тежките психически заболявания, които се онаследяват, са с постоянен брой на засегнатите. Около 1% от населението ни са болните от шизофрения и още толкова са с биполярно афективно разстройство (състояние, при което се редуват приповдигнато и потиснато настроение).

Липсата на общи цели и идеи съсипват човечеството и водят до увеличаване на броя на хората в стрес. “Американската мечта и светлото бъдеще при комунизма бяха утопии, към които човечеството се стремеше, а те го мобилизираха и крепяха. Днес от двете няма и помен, а те не са и сменени от нови цели”, заяви д-р Йордан Йорданов, психиатър от ВМА. На този фон уволнението и безпаричието се превръщат в още по-мощен източник на стрес, отключващи тревожните разстройства.