Наближаващата зима вероятно ще е по-студена от обичайното, допуска проф. Веселин Александров, директор на департамент “Метеорология” в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) на БАН, цитиран днес в пространно интервю на "24 часа".

Дългосрочната сезонна прогноза за сурово време от декември до март не противоречи на тенденцията на общо затопляне до края на века.

Повечето сценарии са за вдигане на температурите с 2 до 5 градуса. Това предполага увеличение на летните дни с над 25 градуса и намаляване на валежите.

Затоплянето е факт дори и в България (през 70-те години имаше тенденция към захлаждане в Югоизточна Европа). Повечето от последните 20 г. бяха по-топли от нормалното. Снежната покривка е с тенденция към редуциране от втората половина на XX в. Широколистните гори настъпват във височина. Фазите от развитието на някои растения вече започват по-рано. Увеличение на температурите с 2-5 градуса е достатъчно, за да зачестят екстремни метеорологични събития, включително и горещи вълни, които могат да отнемат човешки живот. Някои биологични индикатори подсказват, че настъпващата зима вероятно ще е по-студена от обичайното.

Не само летните дни (с максимална температура над 25° според общоприетия стандарт) ще сe увеличат, но и тропическите нощи с температура над 20° ще зачестят, макар сега да са още редки. Логично е, че ще се влоши комфортът на живот - човек се чувства добре максимум до 24-27 градуса. А те често ще се надхвърлят, ако сегашната тенденция продължи. От години вече има жертви на прекомерните горещини и у нас, и в Европа. Очакваното глобално затопляне ще увеличи честотата на вълните от горещ въздух и в комбинация с повишени влажност и замърсяване на градския въздух резултатът най-вероятно ще е повече жертви на топлинни удари и сърдечносъдови заболявания.

Простудните заболявания ще намалеят, но това е само добра новина. Защото по-малкото настинки ще са за сметка на заболяванията, характерни за летния сезон. Според съществуващите климатични сценарии инфекциозните болести - като маларията - ще превземат по-големи територии въпреки възможното ограничаване на разпространението им в някои активни в момента региони.
Според учения се задават и засушавания поради очаквания дефицит през топлото полугодие. Логично е да допуснем и повече горски пожари поради високите температури. А заради екстремните явления - и наводнения вследствие на интензивни валежи. Реалистични изглеждат и очакванията за все по-чести бури и щормови явления.Торнадото и сега не е чуждо за България. За цунами в Черно море доскоро почти никой не говореше, но вече има проекти, които правят изследвания в тази област. Ако честотата на циклоните се увеличи в регионален аспект, то опустошителното им влияние ще нараства, особено в гъсто населени места с недостатъчно ресурси. В резултат на климатични промени се очаква редуциране на добивите от земеделие и селскостопанската продукция като цяло.