Познавам едно семейство, което вчерашна манджа не яде. При тях приказката важи в буквалния смисъл на думата.

Цялото ни ежедневие, в рамките на няколко дни, претърпя нещо като химическо чистене. 

И от тази седмица всичко тръгна начисто. България има нов президент; общините получиха къде нови, къде обновени кметове и съветници. Имаше промяна и във времето – стрелките направиха скок назад. Да не останат назад, КАТ се намесиха с напомняне, че трябва да включваме и през деня фаровете с цел по-добра видимост и избягване на ПТП. Разбира се, по това време и обществената ни съвест бива обдишвана с честване празника на Народните будители. А ако ще пълним догоре кошницата със символи, то нека споменем, че 31 октомври е ден на Черно море.

Познавам едно семейство, което вчерашна манджа не яде. При тях приказката важи в буквалния смисъл на думата. В хладилника не държат нищо от вчера: боб, пълнени пиперки, печена патка, нахапани кебапчета със следи от лютеница – всичко отива на боклука или на вниманието на кварталните кучета. И започва да се готви наново. Не е каприз от тяхна страна – просто нужда от топла, прясна храна.

Събитията, които изредих по-горе, се случват къде на четири години, къде през няколко месеца. А как ни се иска понякога по-честичко да се обновява действителността и ежедневието. Да не говорим за булеварди, улици, градинки и площадки, чиято цялостност, свежест и жизнеспособност е мандатна.

Да оставим настрана следизборната закачка. Всички мечтаем за нещо ново, по-различно от преди, с нови подправки и без нужда да го тикаме в хладилника до следващите избори. Искаме сега нов живот, къкрещ, ухаещ, да му се усмихнеш също като след онзи момент, в който вкусната храна попада в стомаха ти. Менюто на нашата трапеза не е голямо, но ние сме хора, свикнали и от бобеца и от оризчето да извлечем еквивалент на удоволствие и насита. Малко ни трябва.

Стига да е различно и поднесено елегантно. Ще е тъжно, ако стрелките на нашето ежедневие отмерят времето, в което на трапезата ще ни сложат претоплена манджа, от която нашата будна гражданска съвест най-много да се оттече във формата на повръщане. Дано не вървят натам нещата, защото дори задължителните светлини, които КАТ ни задължава да включим, няма да пробият тъмнината в тунела.

От детството си спомням стария руски цветен телевизор, който тежеше повече от пералня с дрехите. Стоеше на централно място в хола. След продължителна употреба, в изключено състояние, на екрана му се бе отбелязал часовникът, който показваха при централните емисии новини. Кинескопът тотално се бе деформирал и подобно бръчките на човек, бе изографисал на челото си най-често показваната картинка.

Изминаха повече от двадесет години, откакто подобна техника се замени с плазми, а каналите на телевизора станаха доста повече. Не и картинката, която се отбелязва. За съжаление тя не е на кинескопа, а на нашите лица. Това е от ежедневната порция храна, от непрекъснатото мръщене, от гнева и недоволството, което нагнетява ярост и агресия. Не ми се иска да вярвам, че изборите в Българя се случиха колкото да сложим нови лица, които да плюем, докато и те се изхабят. Един час сън повече няма да удави умората ни. Нито пък повишеното внимание по житейските пътища ще ни предпази от катастрофа. Дано не чакаме като впрегнати животни някой с камшик да ни каже колко и докога трябва да теглим талигата.

Хубавото в менюто, което предлага българската действителност, е, че има толкова много незапочнати каузи. В науката, в културата, в спорта, в икономиката – навсякъде може да се пробва човек. Има едно условие, за да влезеш в кухнята на успелите: да бъдеш личност. Вече не става въпрос за политика, нито за вчерашна претоплена манджа. Личността е онова същество, което с енергията си може да нахрани цял народ. Не очаквах да видя подобна персона по време на изборите, защото мястото на личността не е зад партийни знамена и доктрини. Тя не воюва срещу някой, а служи на всички. Тя не разделя, а обединява. Сега ще се ослушвам с повишено внимание дали онези, които се борят за по-добър живот в родината ни, ще дадат път на другите, които имат идеи и желание да променят битието на всички за добро. Не, не е късно за подобни инициативи. Даже, напротив – сега му е времето на хората с идеи да покажат накъде да вървим. И ако този път това не се случи, все едно сме върнали стрелките на часовниците си с четири години назад.