ВМРО отбеляза 126 години от легендарната битка

С факелна стража активисти на ВМРО отбелязаха тази вечер 126 годишнина

от битката при Сливница. "Битката, в която все още младата българска армия успя да разбие сръбската армия в една война, в която бяхме въвлечени изненадващо, война, която дойде за България като удар в гърба, война която по всички правила на военното изкуство трябваше да завърши с погром за българската армия. Но те победиха - нашите дядовци, прадядовци, прапрадядовци, хората, които изграждаха съвременна България". Това заяви пред паметника на загиналите в Българо-сръбската война лидерът на ВМРО Костадин Костадинов. С него бе и колегата му общински съветник от коалиция "Варна утре" Христо Христов.
"Днес е празник на българската независимост, на българската смелост, на силата на българския дух. Защото сръбската армия беше на ден път от столицата София. Спряхме ги не защото бяхме по-добри, а защото защитавахме това, което другите нямат - защитавахме България. 126 години по-късно всеки ден е една своеобразна Сливница пред нас, защото всеки ден трябва да доказваме на хората, че България има бъдеще, че ние не сме обречени. Защото нихилизмът и отчаянието са обзели всички и всичко. Ние сме от малкото, които продължаваме да се борим. Не веднъж са ни казвали, че се борим с вятърни мелници. Убеждават ни, че няма да успеем, че всичко вече е наредено, че има някой, който нарежда мача и раздава картите. Аз не мисля така и знам, че и вие не мислите така, затова всяка година на тази дата трябва да си спомняме, че с нищо не сме по-различни от тези хора, които преди 126 години за 6 дни минаха от турската до сръбската граница и буквално от походния строй се хвърлиха в битка и разбиха врага, който беше 2 пъти по-многоброен от тях, с нищо не сме по-различни от тези, които през 1912 г, разбиха турците, които освободиха Македония, които успяха да разбият английските и френските войски по време на Първата световна война, от тези, които по време на Втората световна война караха Англия да изтръпва дали българската армия няма да слезе на юг и да стигне до Атина.
Ние сме същият този народ! Единствената разлика между нас сега и тях тогава е, че ние не вярваме. България няма цел и ние като народ не си вярваваме. Не трябва да се предаваме, трябва да се борим!", каза още Костадинов.

Битката за Сливница е част от Сръбско-българската война и се разразява между 5 и 7 ноември 1885 година. Първоначално в боя се включват 12 000 българи и 25 000 сърби. В последния ден силите са 32 към 40 хиляди отново в полза на сърбите. От българска страна убитите, ранените и изчезналите са 1800. От сръбска - 2100.

Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Към 9 часа сутринта сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви.
Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех.
В битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.

На следващия ден, докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и
които настъпват към Гургулят, са изпратени 1 950 души под командването на капитан Стефан Кисов. Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването и? към Сливница, където се решава изхода на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.

На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.
В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят.
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е
решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление. Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница. bg.wikipedia.org