Защото ни управляват толкова добре, колкото сме си избрали.

Британците тази седмица решиха да се разведрят с малко черното риалити шоу "Стани грък за една седмица",за да схванат по-добре балканската икономическа логика.

Колкото до нас - ние живеем вече 22 години според тази странна логика, но не сме интересни, понеже при нас отдавна е хронично. След като на 10 ноември за двайсет и втори път споменахме прехода, за който още нямаме съгласие не само дали е свършил, но и

дали изобщо е започвал,

време е поне за диагноза. Можем да опитаме с Бърнард Шоу, който твърди, че демокрацията не ни гарантира нищо повече от това, че ще ни управляват толкова добре, колкото заслужаваме.

Тези, които обаче знаят кой е Бърнард Шоу, ще стават все по-малко. Библиотекари и творци тази седмица поставиха своята диагноза, която в цифри изглежда така – европейците си купуват всяка година около 11 книги, ние – по половин. В Европа в библиотеките са регистрирани към 70 процента от населението, във Финландия – 90, у нас – 10 на сто. Като резултат – половината млади българи са функционално или номинално неграмотни. Иначе казано – не разбират прост текст или просто не могат да го прочетат.

За да провокират реакция, библиотекарите и творците се маскираха като културния министър Вежди Рашидов и огранизираха масово четене под прозорците на Министерския съвет. Реакция нямаше, но пък през същата седмица, на среща чуждестранни студенти министърът на образованието им даде ценни съвети. Сред тях – да не се учудват „ако вашите домакини студенти сутрин към пет – шест часа ви черпят с ракия или с уиски, не смятайте че това е нарушение на добрите нрави.

Все някъде в света е седемнайсет часа по това време”.

Пак през същата седмица все по-недоволните учени от БАН стигнаха до идеята, че искат да осъдят държавата си, която дава за бездомните кучета 50 милиона лева от бюджета, а за наука - 54. Нищо, че финансовият министър, поне на думи, вече стигна до идеята, че здравеопазването, образованието и науката са повече национална сигурност, отколкото силовите министерства.

И във Варна не изостанахме – музеят „Стара Варна” продължава да е заключен, а тази седмица хаджи Ламбрин Сотиров постави и диагнозата – мухълът по снимките и по варненската ни съвест е на път да унищожи част от историята ни. Продължават и сложните отношения с културата в пловдивското кметство. Новият кмет Иван Тотев започна мандата си, като нареди да махнат бика, дарен от скулптора Николай Савов. Върнаха му го в малко насипно състояние и без обяснения в какво е прегрешило животното, пред което туристите неизменно спираха да се снимат. След пълните с гафове два тура

издънките продължиха и след изборите –

в Панагюрско избраният в Поибрене кмет получи решение да управлява в Панагюрски колонии. В Кюстендил, Перник, Дряново и Трявна работата на общинските съвети започна с по един напразен опит. В Разград, макар че заседаваха два пъти за един ден, пак не успяха. Причината там беше в узаконената лицемерна измама, която позволява в листите за съветници да бъдат включвани депутати и държавни служители, без обаче в закона да е предвидено какво става, ако „локомотивът” бъде избран за съветник.

Във Варна вълненията са други – от общината си тръгнаха заместник – кметът по сигурността Веселин Петров и архитект Венелин Жечев – свидетел на най-ранната политическа младост на кмета Йорданов. Пазарлъците за постове вървят с пълна скорост, а здравината на новото мнозинство ще се пробва не в декларациите, а в гласуването им. Вече се обсъжда залагането на цялото имущество на общинската фирма „Градски транспорт”, за да бъде изкупена конкурентната частна фирма. Това пък много вероятно ще доведе до скорошно поскъпване на велосипедите,

ролковите кънки,

метлите и други алтернативни форми за транпорт,
защото се предвижда „Градски транспорт” да изплаща кредита от бюджета си. Пак от общинския бюджет е планирано да излязат и 780 хиляди лева за поддържане на общинския автопарк. От Дарик бързо пресметнаха, че при сравнение с обявената от Парламента поръчка, във Варна ще похарчим четири пъти повече, за да са сигурни и удобни колите на администрацията. Може би заради състоянието на пътищата.

В Президентството всичко е спокойно. Новоизбраният президент започна да кани предшествениците си на срещи. Тази с Петър Стоянов приключи чак притеснително добре – Плевнелиев обяви: „Няма да крия, че още от първата минута химията проработи между него и мен”. Напускащият Георги Първанов вече предупреди Станишев, че ще трябва да си търси нова работа, обяви смъртта на политиката у нас след изборите и даде едно наистина добро определение на станалото в края на октомври: „На тези избори

телевизорът победи хладилника".

Телевизионните образи обаче, дори и най-модерните технологично, все още не стават за ядене. Ще го установим, за пореден път, през зимата. Защото тъкмо тази седмица българският финансов министър установи, че Европа я чака рецесия и новата година ще е по-лоша от отиващата си. И започна да пресмята още по-консервативен бюджет от вече готовия. Желанието да се вкарат пари в бюджета струи отвсякъде.

Някои подозират подобно желание дори в отмяната на общественополезния труд и събирането на глоби вместо него. Дянков започна с орязване на субсидиите на зърнопроизводителите, а когато те заплашиха с протест, директно заяви, че ще им отреже още от парите. След като през миналата година много тържествено бяха оповестени новите правила за пенсиониране – тежки, но пък със срок на годност 25 години, сега вече се предлага ремонт, който ще ги направи още по-тежки. Дянков заяви, че ще поиска

увеличаване на общата възраст за пенсиониране

още от следващата година и отделно посегна на привилегиите на полицията и армията. Като резултат полицейският синдикат прогнозира, че поне седем хиляди души от сектор "Сигурност" ще подадат молби за пенсия, докато още могат. В армията също зрее недоволство, особено след като и военният министър отрече да е обещавал бонуси и насочи спестените пари за новите хеликоптери. Закрит беше и Държавният резерв, а съкратените 600 души, заменени от само 39 в новата агенция за нефт в транспортното министрство – сочени за пример.

Недоизказаното е, че останалите компоненти от резерва ще трябва също да се обособят в съответните министерства. Със съответния щат. Недоволство има и в БДЖ. При това не само след работниците, които ще бъдат съкратени. Европейската комисия също не е убедена, че планът за помощ при преструктурирането на железницата  е най-подходящият и смята да провери подробно. Протести тази седмица планираха лекарите от Спешната помощ, колегите им анестизиолози, оказа се,

отдавна са гласували с краката си

и от необходимите за България около 1 700, в момента у нас има 750. На фона на тези големи и малки наши проблеми световните експерти на все по-висок глас коментират, че гръцкото икономическо риалити наистина може да ни се стори забавен формат пред това, което ни очаква, ако Италия не успее да се справи с дълговете си от 300 милиарда долара. А бизнесменът Джулиано Мелани лансира доста екзотична идея – всеки италианец да плати 4 500 евро от джоба си и така страната да ликвидира задължанията си. Мотивите на Мелани са, че след като италианците "са се доверили на политиците" и са "харчили прекалено много", сега трябва да се включат и в плащането на сметката. Биха могли

да го нарекат „данък политическа наивност”.

През същата седмица, вероятно вдъхновен от „приятеля Силвио” и с мисъл за нуждата от гласове и след две години, премиерът Борисов обяви, че лично се заема да осигури спонсор на футболния клуб „Левски”. Макар че ако се придържаме към идеята на Мелани, засега футболистите трябва да плащат на нас.

В риалити се превръща все повече и ситуацията в Катуница. Полицаи търсят злато и диаманти, фамилията плаче за златния си трон, а в деня на полицията главният секретар оповести, че и преди ареста на Рашков имало данни, че той е престъпен бос. Един от известните на полицията 286. Между другото, толкова бяха те и през миналата година по думите на министър Цветанов – „между 250 и 300 души”, та не е много ясно откъде са се взели „неутрализираните” 134.  Колкото до фамилията Рашкови – чрез адвоката си те заявиха, че ще съдят всички участници в погрома един по един, искат един милион лева за щетите и предлагат на държавата да им изкупи имотите в Катуница,

за да могат да отидат да живеят в чужбина.

Тук не е ясно кои имоти предлагат, защото всичките девет се оказаха незаконни и със заповеди за събаряне. В Садово, където трябва да са архивите за имотите в Катуница, няма нито един  документ. Няма и обяснение как къщите са получили ток и вода без тях. Може би обяснението е в думите на Костадинка Рашкова: „Няма партия, на която да не сме давали пари”. Един обикновен български пенсионер, който си има всички документи, но стоя две години без ток, тази седмица имаше повод да почерпи. Иван Петров от русенското село Кошов ще получи от Е.ОН 24 150 лева. Този път любимият на Е.ОН казус „електромерът ви е пипан, дължите максималната възможна сума за половин година назад” не мина в съда.

В нормалните държави

по време на спора Иван Петров би имал ток. У нас той и семейството му 605 денонощия са били на дърва, въглища и свещи. В нормалните държави монополистът щеше да плати далеч по-голяма сума. У нас глобата се начислява според тарифите за престой при авария. И въпреки това пострадалите смятат, че имат повод за празнуване, а медиите наричат компенсацията „рекордна”. Затова сме заплашени да ни оперират без упойка, да ставаме все по-неграмотни и гръцката криза да ни изглежда като добър живот. Защото ни управляват толкова добре, колкото сме си избрали.