Докато ние се чудехме, правителството направи каквото може, за да приключи седмицата със синдикална подготовка за стачка. Първо КНСБ излязоха с решение, че започват организиране на ефективни стачни действия. После и "Подкрепа" напусна тристранния съвет и стъпи на пътеката на войната. Преди тях лекарите от спешната помощ, железничарите и миньорите обявиха свои протести.

Тази седмица по-често от обикновено проверявахме какво става при съседите в Гърция, а и в Италия.

За да видим докъде е стигнала мечката и дали няма да заиграе и у нас. Докато ние се чудехме, правителството направи каквото може, за да приключи седмицата със синдикална подготовка за стачка.

Първо КНСБ излязоха с решение, че започват организиране на ефективни стачни действия. После и "Подкрепа" напусна тристранния съвет и стъпи на пътеката на войната. Преди тях лекарите от спешната помощ, железничарите и миньорите обявиха свои протести. През това време на правителствено ниво се обмисляха варианти за намаляване на майчинството, на парите за болните и за стаж, вдигане на пенсионната възраст и глобяване, ако нямаш трудов договор, спиране на влаковете и на БАН. Всъщност, това е същата политика, която правителството води от идването си на власт – пести от парите за най-уязвимите и осигурява комфорт на достатъчно богатите. И не е ясно защо има изненадани, особено след като повечето казаха на изборите:

„Още от същото, моля”

След предизборните лакътушения сега, поне според заместник-финансовия министър Владислав Горанов, повишение ще има само на минималните пенсии. С девет /9/ лева. При разглеждането на бюджета за 2012 в парламента финансовият министър Дянков закъсня с около час, а икономическият министър Трайков вече ни подготвя, че между двете четения той може да стане още по-консервативен – тоест, да пробие още една дупка в коланите на най-онеправданите. Които скоро ще могат да вдигнат лозунга на движението „Окупирай Уолстрийт” - „Ние сме 99%”. Само че американските 99 процента са средната класа, а у нас толкова ще бъдем бедните. Протести обаче засега няма, има само анонс за национална стачка. Тя беше предизвикана от нежеланието на правителството да играе по правилата, подписани от самото него, и да форсира пенсионната реформа. И Георги Първанов не изключи възможността ветото върху тези промени да е сред последните му президентски решения. А синдикатите, преди да решат за стачката, може би ще изчакат отговор на идеите си. КНСБ, например, предложиха на Дянков да вкара допълнителни приходи, като вдигне максималния осигурителен доход на 2 700 лева. Ако си спомняте обаче, преди седмици, когато депутатите трябваше да решат дали те самите ще се осигуряват на по-високи суми,
всички дружно отказаха.

Ние обаче нямаме законодателната сила да решим сами. За нас решават тези, за които сме гласували. Тази седмица те решиха, че догодина ще похарчат един милион лева за нови парламентарни коли. Вероятно българският парламент може да се мери по автопарк само с брюкселските ненаситни чиновници. Европейските им колеги в някои държави отдавна са свели гаража си до представителните коли, които возят гостите им от летището и обратно. Макар че вероятно е неправилно да критикуваме парламента точно тази седмица, през която шефката му Цецка Цачева разтърси телевизионния ефир с признанието: "Готова съм да умра за кауза". И докато зрителите вероятно обмисляха фразата, че „времената не го изискват”, те отделяха много повече време за своята си кауза -  как да се пенсионират, след като годините за това непрекъснато растат, а работните места намаляват. А Симеон Дянков лансира като предложение и старата си идея

да премахне добавките за прослужено време

и да въведе системата на бонусите. Което вероятно е добра идея в Америка, а у нас още по-вероятно ще сработи по добре известния принцип на Черномирдин: „Искахме да се получи по-добре, а стана както обикновено.” Бонусите обаче превърнаха и тази седмица скучните правителствени стенограми в четиво, пред което биха пребледнели и Удхауз, и Бекет. Премиерът Борисов на практика съобщава на министрите си, че работещите с еврофондове, които като поповете са близо до изкушението, ще имат бонуси. Министрите, като калугери, ще си седят на едната заплата. Разбира се, най-зле е положението лично на премиера – винаги виновен за всичко само срещу 1 500 евро, докато колегите му в Европа вземали по 250 хиляди. Макар че един от тях тази седмица го изгониха от властта с викове „клоун”. Всъщност премиерът най-накрая стигна до общия български аргумент за цените тук и заплатите там, който досега, кой знае защо, му изглеждаше неправилен. Покрай финансовите спорове получихме потвърждение и за друго – премиерът съобщи, че

“Цветанов е най-важният елемент

в тази политика.“ Това окрили вътрешния министър дотолкова, че на поредната критика, че е опорчил изборите, като е застанал начело на предизборния щаб на ГЕРБ, той се сравни с Джордж Буш-баща и с Никола Саркози. Но така и най-недосетливите разбраха, че фирмите може и да не си получават заработените пари, общините да стоят на тъмно заради липса на пари, но за чиновниците от МВР винаги ще има. Силовите служби са извън списъците за пенсионни реформи и извън разделянето на възнаграждението на заплата и бонус. Или поне администрацията. А може би и за редовите този път ще се намерят пари за по-здрави кубинки – все пак се задават протести и някой ще трябва да спира
миньорите да не си блъскат главите в асфалта.

При студентите недоволството вече излезе на улицата, поне за кратко. В Софийския университет попитаха: „Само богатите ли имат право да учат?". Протестът им е резутат от увеличението на таксите до 66 процента от държавната издръжка. Нищо че всяка година абитуриентите се изнасят на все по-големи групи към чужди университети, а у нас преразглеждат двойките на четвърто класиране.

Недоволните получиха и поредния трудов консулт – лично от премиера. Хитът тази седмица е: „Ако някой иска да работи и да почне да гледа овце и агнета, пазарите са отворени и ще му ги дотират, включително ще му подпишат договор да му изкупят това, което е произвел за следващата година.” Е, някои земеделски субсидии се пообъркаха и доста животновъди си изклаха животните, но щом премиерът го казва, трябва да е вярно. А на академичното поле битката на седмицата беше Томов срещу Стоичков. Социологът доцент доктор Цветозар Томов напусна Пловдивския университет, след като там присъдиха титлата „доктор хонорис кауза” на футболиста Христо Стоичков. Върху главата на социолога се струпаха всички възможни обвинения за българите, „които не обичат успелите”, но никой не се замисли колко учени –

„символични носители на Златната обувка”

има по света. Авангардните решения през седмицата не спряха дотук. След като закри държавния резерв, Симеон Дянков предложи да не поддържаме и запаси от лекарства и жито и да прехвърлим отговорността за запаси при кризи към МВР, а при война – към армията. Министър Ангелов отказа военните да се правят на брокери, но земеделският му колега е доволен. Вероятно, защото така завинаги ще изчезнат някои следи, които иначе биха свършили в прокуратурата. И ако за старите липси вината наистина е на „предишните”, какво се е случило с 11 язовира и други активи, „изчезнали” от документите на земеделското министерство, ще трябва да отговори Мирослав Найденов. Заради

„престъпно изтриване на бази данни”

Сметната палата отказа да завери финансовия му отчет за миналата година. Найденов не е сам - заверка „с резерви” или „с обръщане на внимание” са получили финансовите отчети на полицията, министерствата на отбраната, на транспорта, на труда и на околната среда и водите, на Министерския съвет, НСО, Националната разузнавателна служба, президентството, парламента и дори на финансовото министерство. На никого обаче не му се губят 11 язовира.

Междувременно стана ясно, че човекът, който ги е „загубил”, е Диана Манева, шефка на закритата агенция по хидромелиорации. В момента тя е на работа в пътната агенция и вече е участвала в нов скандал - с оценките на земите, предвидени за отчуждаване за магистрала “Струма”. Засега Мирослав Найденов имал „съмнения за злоупотреби за милиони." Вероятно нещо такова ще чуем и за гърмежите край Ловнидол, където избухнаха снаряди. Защото първата оценка на ситуацията беше - складовете са изрядни, причината за взривовете едва ли ще разберем.

Малките местни абсурди на седмицата

допълваме с решението на община Мездра да реставрира римската крепост край града с тухлички итонг, вместо с камъни. С решението на фирмата, която строи прохода „Маказа” да си паркира булдозерите върху могилата до село Седларе – една от малкото селищни могили на повече от осем хиляди години. И с решението на плевенската екоинспекция да угоди на холивудските продуценти и да ги пусне да снимат екшън точно в Деветашката пещера – едно от трите най-важни места за прилепите в Европа, където живеят единайсет защитени европейски вида прилепи и два застрашени от изчезване в световен мащаб. На този фон малка победа са спасените 28 костенурки, намерени в двора на Кирил Рашков. Самият Рашков пък може да се прочуе още – този път като

българската версия на Ал Капоне,

защото ако не за друго, за костенурките могат да го осъдят на три години затвор. Тези, които не приемат резултатите от президентските избори, ги оспорват. Отговор ще получат от трима докладчици на Конституционния съд, единият е Румен Ненков, баща на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. Пак през седмицата научихме, че цените у нас тази година досега са пораснали с три процента и половина, а през третото тримесечие икономиката ни е замряла. Компания за бързи кредити оповести данните си, според които най-честата причина да ги търсят, е забавянето на заплатата. Стоматолозите оповестиха, че ако бюджетът им бъде орязан така, както е предвидено, те няма повече да плащат от джоба си упойката за сираци, възрастни и затворници и ще възродят

едно от любимите забавления на Инквизицията –

вадене на зъб без анестезия. Организацията EurActiv пък обяви България за едно от най-смъртоносните места в света заради мръсния въздух. Сред причините е ползването на по-евтиното твърдо гориво в бита. Дори поръчковите убийства са паднали до 10 – 15 хиляди лева, твърди Георги Тотков, началник на сектор "Убийства" в СДВР. Но пък кризата се отразила и на качеството на изпълнителите. Във Варна този „ценоразпис” не е оповестяван скоро, но вероятно важи общият принцип – по-скъпо, отколкото в София. През третото тримесечие на годината във Варна средната заплата е била 692 лева - с един лев под средното за страната, където ни изпреварват София град и област, Враца и Стара Загора. И е с шест лева по-малко, отколкото сме вземали предишното тримесечие. На път сме обаче да се сдобием с най-голямата ледена пързалка – общината пак е закъсняла със сключването на договор, този път за поддържане на фонтаните. Затова те весело си бълбукат в средата на ноември, а ако температурата падне под нулата –

още по-весело могат да напукат скъпите плочки

на центъра и да го превърнат в нещо още по-хлъзгаво от обичайното. Вътре в общината засега изненади няма. Постовете по райони и комисии бяха разпределени според очакваното, преди гласуването пазарлъците бяха, за да се задоволят щенията на всички разноцветни партньори. Сега идва ред на задоволените да покажат как ще решават проблемите. Основанията за оптимизъм за това задоволяване никак не са много. Нов заместник кмет е Богдан Караденчев - бившият кмет на Варна, запомнен с постоянната липса на вода в града и с появата на Дупката в центъра. Финансов заместник кмет няма да има. Както сочеха прогнозите, общинските пари ще се разпределят в съвета отново от Янко Станев. Въпреки предизборните клетви и обещания, не се разпаднаха никакви мнозинства, а председателят Николай Апостолов даде трогателно обяснение за това, че са отстъпили най-важната комисия на ДПС –

нямало опитен бюджетар в групата на ГЕРБ

Вълнение предизвика и Цвета Георгиева – поредният депутат, който напусна "Атака" и обвини партията, че е заменила хората на идеята с такива, които „имат навика да се саморазправят с тези, с които са в конфликт, дори и физически“. Голямата бомба обаче хвърли Димитър Стоянов – евродепутат от „Атака” и част от семейството на Сидеров, той поиска оставката на лидера заради изборните резултати. Тази седмица през съда минаха и поредните колизии на вестникарите от ВАЦ, а Любомир Павлов стана председател на Съюза на издателите в България.

Ако се прехвърли и към електронните медии, за него вече има и готова задача. Във все по-забавните правителствени стенограми тази седмица премиерът Борисов прави сериозен намек, като описва възторга си „какво весело тържество имаше с участието на канцлера Меркел, президента Медведев, бившия канцлер Шрьодер – с въртенето на кранчето на “Северен поток” и пускането му в експлоатация. Беше

много весело, много жизнено тържество,

с приповдигнато настроение". Според премиера този жизнеутвърждаващ запис трябва да се архивира и да се пуска по-често, за да спрат да питат недоволните защо участваме в “Южен поток”. По друг любим на премиера енергиен проект – добива на шистов газ, скандалите продължават, базирани засега на липсата на информация. Най-конкретното, което премиерът съобщи, е „засега не сме подписали договор с "Шеврон", но преговорите текат”. А покрай шистовия газ тази седмица тихо се промъкна нещо още по-неясно и пълно с опасности – складирането на въглеродни емисии под земята и под дъното на Черно море. Без всякакво огласяване и обсъждане спорната и експериментална идея мина като закон на първо четене. В други области любовта на правителството към науката не е толкова сериозна. 20-те милиона лева за иновации, отпуснати безвъзмездно от Eвропейския съюз по програма Конкурентноспособност ще ги върнем неусвоени, защото БАН няма условия да работи и да ползва тези милиони. Което не попречи на премиера Борисов да очертае

научните Нови Васюки,

които видя по време на тазседмичния парламентарен контрол – „Бъдещето е резервните части на човека”. Темата явно вълнува премиера много лично, защото още през 2008 в интервю за лъскаво списание той сподели, че има не толкова страх от смъртта, колкото очаквания: „Надявам се в последния момент нещо да направя”. Между другото, това е същото интервю, в което тогавашният софийски кмет направи личната си класация на политически лидери – „Путин... Хитлер и Сталин... Мао”.