Анализ на Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията, публикуван днес във в. „24часа”,  представя хората, които не плащат осигуровки.

Има две големи групи осигурени, които не плащат пълния размер на осигуровките, върху това, което получават.

Едната включва около 10 % от работещите, т.е. 300 000 души, които се осигуряват върху минималния осигурителен праг за съответната професия, но общата сума на възнагражденията им е по-голяма. Втората група - около 8%, или 250 000-260 000 души, се осигуряват върху сумата, вписана в договора им, над минималния осигурителен праг, но общата сума на възнагражденията им е по-голяма.

Хората от тази група впрочем са намалели значително - почти двойно - през 2010 г., но въпреки това остават твърде много. Общо тези две групи включват приблизително 500-600 хиляди души. Простата сметка при допускане, че средно тези хора получават по 200 лева над това, което е записано в договорите им, прави 36 милиона лева на месец укрити осигуровки. За година - около 430 милиона лева допълнително приходи за системата. Промяната, която се предлага в пенсионната възраст, едва ли е ефективно решение, защото то променя един маловажен параметър в системата и цели краткосрочно - за другата и по-другата година - да намали разходите на държавата. Ако някой започва работа на 25 г. и се пенсионира на 65 г., тази възраст е много близка до средната продължителност на живота при мъжете от 72 г. Оттук следва, че всеки мъж, който на 25 г. си направи сметката, трудно ще види смисъл да се осигурява в държавния осигурителен институт. А от друга страна, като види, че условията се променят много често, стимулите да се осигурява допълнително ще намалеят.

Друг аргумент, който тласка хора в сивата икономика, е качеството на обществените услуги. Обществените политики са силно недофинансирани и това продължава вече поне 20 години. По конституция и закон на българите им се полага безплатно образование, безплатно здравеопазване, безплатна сигурност - трите основни пера, за които харчи пари държавата. Но те са недофинансирани - държавата през бюджета не си върши работата на равнище, което да позволи на хората да не правят допълнителни разходи от своя бюджет. На гражданите и фирмите им се налага да правят значителни допълнителни разходи, за да допълнят тези обществени услуги с услуги от частния сектор, често нерегламентирани и неясни.

Едно от възможните дългосрочни решения на пенсионния проблем е да се търси в това как тези отношения в частния сектор да се регламентират по-добре, как тези плащания да станат ясни и хората да имат стимул да ги обявяват. От тази гледна точка изходът е както в последователно и ясно концентриране на контрола върху тези, които не плащат осигуровки, така и в подобряване на услугите, които предоставя държавата, даването на ясна перспектива на гражданите и бизнеса как ще се подобряват тези услуги.

Задачата, за която говоря, не е никак лесна и не е по силите само на едно правителство. За подобна задача се изисква някаква форма на национално съгласие около това, че следващите 10 години ще се работи по този или онзи модел и той няма да бъде променян. Общият извод е, че в икономиката има средства, които обаче по една ли друга причина не минават през националния бюджет. И решенията трябва да са дългосрочни и комплексни - без анализи и съсредоточаване на административен ресурс няма как да стане.