Протестите през българската зима едва започват, проучванията за шистов газ чрез спорния фракинк са на път да ни отровят, преди да е ясно има ли разрешение за тях, но поне срещу „бялата смърт” вече има министерска реакция.

Както обикновено, в края на годината съставителите на Оксфордския речник избраха думи на годината.

За 2011 това е изразът squeezed middle или, в свободен пояснителен превод, „средната класа, притисната между най-бедните и най-богатите”. Новата фраза изпревари думи като „арабска пролет” и „фракинг” – все явления, с които и ние се сблъскахме. Българският принос пък би могъл да бъде новото значение на „бяла смърт” – бавната корозия на системата, която превърна лекарите в чиновници, а пациентите им – в касички, които все по-често умират, защото вече се изпразниха.

Протестите през българската зима едва започват, проучванията за шистов газ чрез спорния фракинк са на път да ни отровят, преди да е ясно има ли разрешение за тях, но поне срещу „бялата смърт” вече има министерска реакция. Стефан Константинов, след поредната смърт на родилка и бебето й, призна, че

починалата жена е била „размотавана”.

Сега остава да поемем по дългия път, който ще сложи край на размотаването на парите за здраве по пътеки с много дупки, размотаването на лекарите с безкрайните формуляри и наредби и размотаването на болните, докато си платят.Тази седмица внесоха и предложението за повишаване на пенсионната възраст – още от началото на следващата година и за всички категории труд.

Заместник финансовият министър Владислав Горанов, избран напоследък за ролята на вестителя, се опита да внесе утеха с натъртването, че освен този вариант са обсъждани и „много по-драстични”. Горанов се опита и да остроумничи, като заяви, че можем да спокойни, защото “българският Монти се е появил отдавна”. И докато ние трескаво се опитвахме да се сетим коя е местната версия на Монти Пайтън, стана ясно, че Горанов е говорел за еквивалента на новия италиански премиер Марио Монти. Той обаче едва ли би защитавал тежките си финансови решения с правешкия хумор, с който Борисов заяви, че в идеята за увеличаване на пенсионната възраст няма нищо лошо, просто министър

Дянков е „избързал” с обявяването й.

Основното обяснение за по-късното ни пенсиониране стана дефицитът в НОИ. Виновни за това, две години след загубата на изборите, продължават да са предишните управляващи, а борбата се води вече с всички средства – ГЕРБ поднови предложението да се признае за престъпление неплащането на осигуровки и от работодатели, и от работници, а за липсата на трудов договор да бъдат глобявани не само работодателите, но и работниците, които най-често избират между вариантите „без договор” и „без работа”.

Повечето свои идеи премиерът Борисов обоснова пред съюза на големите работодатели. Без да пожелае да си спомни, че мнозина от тях има принос към неплатените почти и два половина милиарда лева здравни и социални осигуровки. От Варна към пенсионно-осигурителната тема се присъедини и избраният за президент Росен Плевнелиев – според него пенсиите се финансирали с пари от други бюджетни пера и ако това продължи,

ще спре икономическата активност в страната.

След като получи жълт картон, и социалният министър Тотю Младенов побърза да прегърне идеите за късно пенсиониране, макар че именно негова работа е да претегли и да представи доводите „за” и „против”, а не да се оправдава, че не е „синдикалист” или да обвинява профсъюзите в рекет. Докато министрите коментираха, синдикатите напуснаха тристранния съвет и обявиха протест, а БДЖ – безсрочна стачка. На места, като във Варна, например, пътниците, подкрепящи стачката, бяха повече от стачкуващите железничари. Натискът върху желаещите да стачкуват, а и пълната безиходица при този пазар на труда, обясняват тази странност, но дават и идея – стачката във всеки бранш да се подкрепя от работещи извън него, за да е по-трудно уволняването на дръзналите да питат къде са им правата. Премиерът пък не пропусна да упрекне синдикатите, че сега протестирали срещу него, а срещу предишните управляващи – не.

Очевидно всички ние сме сънували

недоволството на „Екогласност”, протестите на студентите срещу Луканов, войната на „Подкрепа” с правителството на СДС, изгонените с камъни депутати на Виденов, учителите, които стачкуваха срещу Станишев. Явно премиерът не помни и уроците по история, защото продължава да говори като Краля слънце – тази седмица ни съобщи, че не иска „в моята държава всеки ден площадите да са пълни с хора, никой да не работи, самолетите да не летят, всичко да е блокирано”. И ни обясни как „за всяко милионче жива мръвка се откъсва от мен”. Само дето „милиончетата” са бюджетни и първо са одрани от нас. Въпреки болката от късането на милиони обаче премиерът намери време и за най-новата си мисия – спасяването на футболния „Левски”, за който обеща до края на годината да осигури „много голяма външна банка” за спонсор. Вероятно и там

ще трябва да се сипят няколко „милиончета”.

В същото време един от министрите му – на транспорта, вече би камбаната, че пощите ще бъдат „новото БДЖ”, ако не бъдат спасени навреме. Друг министър – на икономиката, тази седмица стигна до идеята, че трябва сериозно да се промени структурата на българската икономика. Така, че да развиваме сектори, които „носят по-високи доходи” като „произвеждат повече продукти, в които има вложен значителен интелектуален труд”. През същата седмица децата от българския ученически отбор по математика, които се върнаха от Непал с 11 медала, се оплакаха, че родителите им вече не успяват да финансират участията им. А няма кой друг.

Други семейства тази седмица имаха други проблеми. В „Атака” първо Димитър Стоянов поиска оставката на лидера, към когото дълго време изпитвал любов, воден от стокхолмски синдром, но изборният провал му отворил очите. Е, помогнали и сапунените истории около майка му, бившата му приятелка и партийния вожд. Сидеров на свой ред изключи блудния син от партията, а на зяпачите беше подхвърлена Деница Гаджева, заради която започнала войната в „Атака”. Точно както и Троянската война е започнала заради Хубавата Елена. И

заради митата, наложени от Троя.

Междувременно от „Атака” избяга и Калина Крумова, която пък не искала да расте политически като „дете на разведени родители”. А ако има нещо, за което Волен Сидеров е прав, то е все по-очевидната външна намеса в партийно-семейните му дела. И тя е много повече заради „митата”, отколкото заради „Хубавата Елена”.  Най-необяснимата и странна реакция, наблюдавана на фона на процесите в „Атака” тази седмица беше на Яне Янев. „Стокхолмският синдром” очевидно се е прехвърлил върху него и той обяви Бойко Борисов за „най-опитния премиер за последните 20 години. Той е самородно явление. Разбира българската народопсихология и интуитивно взема правилното решение по даден въпрос”. Като причина за обръщането си Янев посочи изборните резултати, тоест, желанието си да върви с победителя. Във Варна изборните резултати предизвикаха други трусове – от председателския пост в ДПС

беше свален Янко Станев.

Причината е явната игра за кандидата на ГЕРБ след категоричното партийно решение против това. На финала обаче ДПС във Варна има трима съветници, Янко Станев е председател на бюджетната комисия с подкрепата на ГЕРБ, по решение на кмета няма ресорен заместник кмет за общинските пари и всеки си намери мястото в пъзела. Във Варна тази седмица имаше и протест – срещу добива и проучванията за шистов газ. Само около 50 души недоволстваха от предстоящото необратимо съсипване на земя и вода.

Имаше обаче и две почти незабелязани прояви на гражданска съвест – млад мъж задържа крадец на дамска чанта почти като в екшън, а студентка, с кучето си, съдейства за хващането на друг. Те не станаха медийни герои, макар че го заслужаваха най-много, но самата им поява е добър знак. За Пловдив можем да кажем обратното – новият кмет започна мандата си с прочистване на града от паметници, които явно не му харесват, но това е дреболия в сравнение с размаха на митрополит Николай. Спорният отец наредил

да налепят стенописите на Станислав Доспевски

с евтини тапети, провъзгласявайки това за спасителна реставрация. Брожения продължи да предизвиква и изборната тема. Парламентът отказа на опозицията да провери дали има неправомерни действия при лишаването на стотици българи от правото им на глас. Конституционният съд обаче реши, че има основания да се разгледа по същество жалбата за касиране на президентските избори. С което поне ще изпусне част от парата в следизборната тенджера.

Конституционните съдии отхвърлиха и идеята да се отзовават дипломати заради досиетата им от Държавна сигурност и така отрязаха лустрационните текстове от новия закон за дипломатите. Правните аргументи обаче не впечатлиха управляващите. Външният министър Николай Младенов обяви, че отзоваването на „ченгетата” ще подължи, а вътрешният - Цветан Цветанов, простодушно обясни, че според Конституционния съд „това не би трябвало да бъде аргумент, за да може да бъде отстранен един човек от даден посланически пост, но все пак правителството е това, което оценява качествата на външната дипломация и

много са критериите, по които могат да бъдат отстранени

посланици за недобре свършена работа”. Търсенето на заден вход в закона е второ избухване на Цветанов за една седмица, след като вече заяви, че „твърдо” стои зад искането си Висшият съдебен съвет да контролира адвокатите, защото най-добрите работели за „лошите” и така се получавал „дисбаланс”, който пречел да се защитават правата и на жертвите на престъплания. Министър Цветанов обаче не коментира откъде идва доста често „дисбалансът” – от липсата на годни доказателства, събрани от неговите подчинени. От което пряко страдат жертвите. Българският хелзинкски комитет в официално становище по този повод вече обяви, че вътрешният министър „за пореден път се е проявил като груб, неук и смехотворен”. Ново потвърждение дойде от Софийския апелативен съд. Оттам пуснаха срещу подписка Пламен Трифонов – единственият задържан за убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина през лятото. Според съдиите „почти липсва” обосновано предположение, че именно Трифонов е убиецът. Колкото до дипломатите и тяхното минало, новоизбраният президент Плевнелиев, който

ще трябва да реши с какво да се съобрази –

с Конституционния съд или с партийните повели, даде знак от Варна кое му е по-скъпо, като заяви, че е „за законността, но все пак е важна и политическата воля”. Макар че в региона бяхме много по-неприятно изненадани от изненадата на министъра, демонстрирана спрямо проекти за развитието на Аксаково и Варна, с които би трябвало да е добре запознат като регионален министър.

С конфуз завърши седмицата и за парламентарната шефка. Заедно с цялата делегация за Индия тя беше забравена във ВИП-залата на летището и остана да чака следващ самолет. Като малка компенсация на депутатите може да им послужи решението, че първо място в конкурса за ремонт на парламента се присъжда на проекта със стъкления купол. Така срещу почти 10 милиона лева ще осигурим на депутатите естествена слънчева светлина. Зърнопроизводителите вероятно са пропуснали тази новина – те се стягат за протести от понеделник. Искат си обещаното финансиране и заплашват да блокират цялата страна, ако правителството не изпълни и това свое обещание.