Ромите станали двойно повече

Българката ражда късно - между 26 и 30 години, и рядко има повече от едно-две деца.

Така описва профила на българската майка проучването на проф. Атанас Атанасов за населението на България в началото на 21-ви век.

Според изследването на учените от БАН, цитирано от "Монитор", младите жени искали да имат по 3-4  рожби. "Когато обаче ги попитаме с колко деца им се струва реалистично да се сдобият, те отговарят с 1-2”, поясни проф. Атанасов.
На практика обаче образованата българска жена има не повече от едно дете.

Основна причина за късната и ниска раждаемост сред висшистките са образованието и кариерното развитие, посочи професорът. Той обясни как на нашите студентки им се налага да учат и работят едновременно за да оцелеят в българската действителност. ,,Те нямат време да мислят за семейство, нито достатъчно пари да отгледат детето си” добави Атанасов.

В стремежа си да завършат висшето си и да се изкачат в кариерата българските момичета все по-късно се решават да се сдобият с рожба.Ниската раждаемост е основен виновник за стряскащото намаляване на българското население. На година се топим с около 40 000 души, като до 2050-а се очаква гражданите на страната ни да се понижат до 5,5 млн.Това обяви проф. Атанас Атанасов при представянето на книгата “Населението на България в началото на 21-ви век”.

Раждаемостта у нас е около 10 на 1000 души, което е близко до средните нива за Европа. Смъртността у нас обаче е доста висока – 14,6 на хиляда, и това е основната причина за отрицателния прираст на населението. Средната възраст на населението е 40 г. за мъжете и 43 за жените. През следващите десетилетия обаче тя ще се покачва с около 2 г. всяка година. Така през 2060 средната възраст ще е 50 г. за силния пол и 51 за нежния. Застаряването на населението и високата миграция намаляват броя на жените, които могат да станат майки.

Дамите на възраст между 15 и 49 г. намаляват с около 100 000 на петилетка. В момента жените във фертилна възраст са 1 786 000, а до 2060 година ще се свият до 976 000.

Освен че застарява прогресивно, българинът живее най-малко в сравнение с другите европейци. Мъжете у нас доживяват средно до 73 г., а дамите до 77 г.
Според демографските данни населението в трудоспособна възраст в момента е малко над 4,7 млн. души, като до 50-а година ще се стопи с 2 млн.

Според учените от БАН страната ни се нуждае от спешни реформи в сферата на образованието и здравеопазването, за да намалим поне с малко стряскащите демографски тенденции. Проф. Атанасов посочи, че е заделил около 50-60 екземпляра от книгата, за да ги подари на настоящия и новоизбрания президент, на премиера, както и на всички министри и някои депутати.

Ромите у нас са се увеличили двойно през последните 60 години, съобщава още  проф. Атанас Атанасов. Представителите на малцинството са били 2,42% от населението ни през 1950, а тази година заемат 4,9 процента от българските граждани. Според проф. Атанасов обаче опасност от циганизация на страната ни няма. По негови прогнози делът на мургавите няма да се повиши в следващите десетилетия. „Те могат да раждат по много деца, но са и с много висока смъртност”, поясни Атанасов. Той посочи, че рядко можем да видим роми с побелили коси, защото те доживявали средно до 50-60 г.

„Най-добре е ромите да успеят да се интегрират, да започнат да учат, така няма да раждат толкова много и толкова рано”, коментира професорът.

По отношение на етническата картина у нас българите продължават да са преобладаващата част. Докато през 1946 г. те са били 83,94% на сто от населението, сега те са 84,8%. Турците пък са намалели от 9,61% до 8,8% за съшия период от време.