Под за заглавие "Седем години стигат" новият български вестник "Капитал" съобщава, че E.ON продава българския си бизнес

Името на германската компания E.ON произтича от старогръцката дума за вечност aeon.

Е, поне за България, престоят на чуждата корпорация далеч не съвпада с името. Само седем години след като приватизира електроразпределителната мрежа на Североизточна България, компанията си тръгва. Дипломатично казано, германският енергиен гигант напуска страната заради сменена стратегия. Реално обаче е притисната от държавата и регулатора.

Естествено всяка продажба на частна собственост си е свободно решение на компанията. То обаче изглежда симптоматично. Особено ако се спомене, че напоследък зачестиха новини на тръгващи си чужди компании. E.ON е просто поредният пример.

Другата тъжна подробност е, че интересът сред купувачите е слаб и нито един голям стратегически инвеститор не участва в процедурата. Непубличната информация е, че интерес са проявили само фирми от Централна и Източна Европа, включително вече традиционните местни играчи.

Слабо захранване

Тихо, макар и не напълно изненадващо, компанията приближава към финала на процеса по смяна на собствеността. Тази седмица кандидатите подаваха обвързващи оферти в Германия. Срокът изтече в четвъртък, когато редакционно беше приключен броят. Около продажбата липсва каквото и да било публично обяснение от E.ON. Въпреки това потокът от неформални детайли около сделката не спира.

По неофициална информация първоначално необвързващи оферти са подали трима кандидати, като сигурните имена са на руския холдинг МРСК и чешката Energo-Pro (информация за тях вижте в карето), като и за двете имаше съмнения дали са подали оферти в четвъртък. От българския офис на чешката фирма не отговориха на въпроса на "Капитал" ще участват ли. Информацията около руската държавна компания пък беше противоречива - ту че се отказва, ту че ще подаде оферта.

В слуховете за заинтересувани се завъртя и името на американския фонд Contour Global (който тази година купи "Енел ТЕЦ Марица-изток 3"), но близки до чуждата компания източници отрекоха да е подавана дори необвързваща оферта.

Оттук започват спекулациите с имена на местни бизнес кръгове. Най-често спряганото име е на "Химимпорт". Според близки до сделката източници холдингът не участва в официалния рунд на търсене на купувачи, организиран от E.ON, а би купил при сценарий, че никой не подаде оферта тази седмица. В най-начален стадий интерес проявил и Кирил Домусчиев (акционер в БМФ, "Хювефарма" и др.), но той също не се включил в процедурата. Собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев пък индиректно били свързани с "Енерго про България". Традиционно, когато се говори за енергетиката, изниква и името на Богомил Манчев във връзка с руския интерес. Официално обаче той не е консултант на МРСК.

Бърза сделка

Тъй като става въпрос за частна сделка, E.ON може да реши да удължи срока, ако няма достатъчно оферти или някой от кандидатите е поискал допълнително време. Отлагането обаче едва ли ще е дълго, защото концернът търси бърз изход от България. Според разпространена сред кандидатите информация целта на германската компания е договорът за продажба да се сключи до края на тази година. А за 2012 г. да остане единствено одобрението от Комисията за защита на конкуренцията.

Сега се продава мажоритарният дял в "Е.ОН България продажби" и "Е.ОН България мрежи", където германския концерн държи 59%, а Европейската банка за възстановяване и развитие - 8%. Със сделката се бърза и заради предстоящата приватизация на миноритарния държавен дял през фондовата борса, в която би могъл да се включи новият мажоритарен собственик.

Защо продава E.ON

Точно преди година E.ON обяви, че сменя глобалната си стратегия - излиза от неконкурентните пазари в Европа и влиза на растящите като Русия и Южна Америка. Планът беше от продажба на активи да бъдат събрани 15 млрд. евро до края на 2013 г. И явно стратегията се следва плътно - през март E.ON продаде британската Central Networks за 3.5 млрд. паунда на американската РРL.

Действията в България може и да имат връзка със стратегията, но е факт, че местните им дъщерни фирми явно попадат сред слабо представящите се поделения. В снижаващите се печалби в отчетите (вижте таблицата) прозира регулаторната политика от последните години - цените да се държат максимално ниски. През периода електроразпределителните предприятия (ЕРП) бяха и под непрестанните удари на премиера Бойко Борисов. Той регулярно се кара на собствениците на мрежите, за последен път тази седмица. Преди месеци пък се похвали пред в. "Стандарт", че благодарение на правителството "маржът им стана нула". При такива сигнали няма как да е странно защо си тръгва инвеститорът или защо няма много кандидати.

Вероятно точно покрай неприятната среда E.ON също е решил да не се престарава с развитието на местните си компании. Представители на консултанти разказват, че потенциалните купувачи с учудване са открили, че германската компания сериозно изостава от инвестиционния план, представен пред регулатора. Най-многобройни въпроси сред кандидатите (ако се съдело по запитванията в електронната информационна зала) пък предизвикал прекалено оптимистичният бизнес план на E.ON за идващите години.

Другото голямо неизвестно е за близкото бъдеще на ЕРП-тата - те влизат в нов регулаторен период през 2013 г. и тогава ще стане ясно при какви условия ще работят. За нещастие точно тази година е изборна и ако се следва популисткият модел токът за гражданите да не се вдига, собствениците на тези активи едва ли ще имат повод за радост.