Градът залинява. Сякаш все по-трудно крета по инерция, все повече забавя своя ход, замира.

Ако още веднъж чуя изтърканото: „Всичко, което е далеч от морето, е провинция“,

обещавам ви - ще викам.

Айде стига с този комплексарски лаф. Да спрем да го търкаме за щяло и нещяло – от уважение към гения на Хемингуей и от уважение към нас самите като варненци. Защото ми писна да потапяме глави в морето както щрауса своята в пясъка.

Каквито и етикети да си сложим, колкото и да се обвиняваме в предизборен популизъм и черногледство -истината е очевадна: Варна е зле. Градът залинява. Сякаш все по-трудно крета по инерция, все повече забавя своя ход, замира.

Миналата седмица ми се наложи да прекарам по 5 дни последователно в Бургас, Сливен, Благоевград и Пловдив. Честно да си призная, не се сетих да гледам има ли дупки или не. Но щом се прибрах, буквално на 10 метра след табелата „Варна“ се сетих за досадата на дупките. Бях подсетена - красноречиво и с подобаващ резонанс. Което ме навежда на мисълта, че през многочасовите ми обиколки с кола из изброените вече градове е нямало какво да ме подсети за това шофьорско бреме (с леко изключение на един започнат, но недовършен булевард в Сливен, като за сметка на това, обаче, по другите, ремонтираните улици, шахтите бяха уникално за България изравнени с останалата настилка).

Това, че започнах от инфраструктурата, съвсем не е опит да мина леко през темата с банални примери. Убедена съм, че лошата варненска инфраструктура е една от причините за състоянието на града като цяло. За отлива на инвеститори, за липсата на значими събития, за липсата на самочувствие и дух у варненци.

Благоевград, петък, 21 часа, температура  4 градуса под нулата. Централните улици и заведения са пълни с хора. Във Варна вече и тази гледка е рядкост.

Пловдив, събота, 14 часа, магазините не само по главната улица, но и тези в околните преки са отворени, пълни със стока и с редки, но все пак купувачи. Как ви звучи това на фона на опустяващата Главна във Варна и направо мъртвата ул. „Шипка“?

Няма да давам повече примери. Не е приятно. Болезнено е даже. Как стана така, че отдалечеността на Варна от столицата се превърна от ефект в дефект? Дали причината е в липсващата децентрализация? Или сме обречени на забвение заради недостроената магистрала „Хемус“? Или бяхме наказани заради това, че нямахме кмет от ГЕРБ?

Каквато и да е причината тя трябва да прозвучи сега. Ясно, на глас и без недомлъвки. Без политически нападки и личен PR. Голяма част от варненци са омерзени от случилото се на изборите и преди тях. Единственият начин да ги извадят от това състояние е новите управници на Варна спешно да предизвикат дебат за бъдещето на града. Да посочат причините, да анализират резултатите и да начертаят пътя. Защото само ясната цел може да върне у жителите на този град желанието да продължат да живеят. Вместо да се затварят в черупките си. Да се задоволяват със сезонна работа. С 500 лева заплата. С „постна“ разходка из моловете. Или да бягат. Който може – физически и психически.

Без предизборен патос и многомандатно високомерие сега трябва да прозвучат причините за оттеглянето на конкретни инвеститори, истинските цифри за европарите, точен анализ за кредитите, да чуем сравнителни данни за местните данъци, такси, наеми, за данъчните оценки, за глобите, за контрола, за вечното чакане (казах ли ви, че във всичките градове, за които стана дума, има Синя зона?). Политиката беше дотук. Нейни атрибути са странните съюзи, подкрепи и пристроявания. Сега вече няма място за тях. Чака ни работа. Здрава работа. И някой трябва мощно да ни мотивира да я свършим!