Железничарите във Варна стачкуват, защото положението в системата трябва да се промени. Но реформи, според тях, едва ли ще се осъществят

Шести ден стачка в железниците.

На централната гара във Варна едно от малкото сигурни неща, които работят, са автоматите за кафе. Касиерките, стрелочниците, полицаите – всички стоят на групички, пушат и пият ободряващи напитки.

Влакове от Варна тръгват, но онези, които все пак искат да се повозят, трябва да имат предвид, че не се знае къде ще бъдат спрени. Информацията е от касиерката. Единствено нощните влакове могат да се похвалят с изкаран цял маршрут. И още: Синдикатите настояват стачката да е от 6.00 до 18.00. Това означава, че да се стигне до София през нощта, трябва да се ползва единствено влакът през Карлово, който пристига в 6.10 сутринта. За Пловдив положението е същото – само през нощта. Всички останали влакове има вероятност да бъдат закотвени на случайни гарички с неработещи кафе автомати.

Железничарите във Варна стачкуват, защото положението в системата трябва да се промени. Но реформи, според тях, едва ли ще се осъществят, понеже са забавени с цели петнадесет години. Така или иначе мнението им е скептично: много е вероятно всички, абсолютно всички да загубят работните си места.

Доволни изглеждат шофьорите на нелегалните линии, които дежурят на входа на гарата. Зад гърба си имат цяла стачка и могат да бъдат доста убедителни в аргументите са бърза връзка между Варна и Провадия, примерно.

Светлинните табла показват разписанието на пристигащите и заминаващите влакове. Но пероните са пусти. Само влакът за София е композиран на втори. По разписание трябва да потегли в 9.25. Локомотивът още го няма. Ще се появи вероятно. И композицията ще потегли без пътници. И никой не знае къде ще бъде спрян.

Като че ли в този слънчев, макар и малко студен ноемврийски ден, един човек ще бъде огрян на ЖП гара Варна. Самотен клошар, който стои между втори и трети перон на пейката. Слънцето току-що се е показало и той най-после ще може да се сгрее.