С напредването на цивилизацията пазарите се превърнаха в най-общо казано допирна точка на производители с потребители.

Едно време пазарен ден се тълкуваше като масово стълпотворение.

Тогава хората от село носеха кокошките в града и предлагаха пресни яйца, гащати гълъби и камби от градината. С напредването на цивилизацията пазарите се превърнаха в най-общо казано допирна точка на производители с потребители. На всичкото отгоре отново навлизаме в ерата на криза и човек много добре започва да премисля с какво и колко да си напълни торбичката
Варна е град, който държи на своите пазари. Хората ги предпочитат като място, където могат да намерят търсения зеленчук, плод, а защо не и продавач. Защото и това е важно – от кого пазариш, как ти предлага стоката и дали вярно му отчита кантарчето.

В този материал ще се спра на няколко популярни пазара във Варна, които обират вниманието на първо четене.

Колхозния пазар

Човек лесно може да си обясни откъде идва името. Най-общо колхозът идва от бившия Съветски съюз, когато селяните са поставили личното в общото в резултат на колективизацията. На няколко места могат да се срещнат определения, че Фейсбук е съвременния колхоз. Но това е друга тема. Пазарът се намира в триъгълника на улиците „Ангел Кънчев”, „Д-р Пискюлиев” и „Дрин”. На него можете да попаднете много често на стока от лични стопанства, т. е. натурална. Има сергии на хора от Аксаково, от Слънчево и от много села край Варна. Естествено езикът, с който се общува на този пазар е много цветущ – толкова разговорен, че и обет да си дал за мълчание, пак ще ти се говори. Не липсват и лелки, които могат и да те плеснат през ръцете, ако им „обарваш” стоката. Разбира се това е пазарът, на който почти няма продавач, който да ти даде свободно да си избираш пипер, примерно. Иначе достойнствата му са, че можеш да намериш разнообразна, натурална, вкусна продукция. Наред с това се срещат и онези работливи бабички, опънали сергията си върху кашони от банани. Те продават най-вкусния магданоз. Нали се сещате, че на много места магданозът прилича на бамбук или в по-добрия случай на балдаран. На всичкото отгоре в момента пазарът се обновява с нови сергии, залят е с чисто нов бетон и няма да е случайно, ако скоро видим табела на входа му: „Добре дошли в пазара на 21-век”. Слят с Колхозния пазар е рибния – обновен преди година, готов да предложи все прясна риба – гордостта на Варна. Но и там продавачите си имат лимит на любезността. Ще се убедите, когато ги накарате да ви изчистят кефала. Иначе и с тях върви приказката.

Пазарът зад Операта

Лесно можете да го намерите. Зад операта или театъра, до улица „Русе”. Най-приказливия пазар. Дали защото се намират до театъра, продавачите са истинско произведение на изкуството. Владеят почти до съвършенство риториката, регулират гласа си според клиента и трябва да сте много пестелива, свита и стисната бабичка, за да не успеят да ви продадат стоката си. Чувал съм ги така да ухажват ягодите си на клиенти, че те, наистина, за секунди стават още по-червени и вкусни, докато стоят в щайгите. Да, сергиите са малко на брой, наредени във формата на „Г” – като Големи ябълки от Силистра. Наистина са вкусни – на последната сергия. А веднъж сам попаднах в мрежите на друг продават, който ми каза, че печените кестени са идеалното мезе за червено вино. Оказа се прав. Има и една рускиня, по към средата на пазара, която умишлено не крие своя акцент. И толкова сладко ти говори, че почти няма значение какво си купуваш от нея. Винаги ти изглежда вкусно.

Чаталджа пазара

Намира се до едноименната улица. Казват, че това бил най-скъпият пазар не само във Варна. Цените са определено завишени. Но пък тук имаш удоволствието да си вземеш торбичката и спокойно да си сортираш камбички, марулки, репичка. Никой нищо няма да ти каже. Дори има един чичка-продавач, който зимно време редовно се топли с греяна – даже и да не си избираш, пак ще попаднеш на чудно червено цвекло. По едно време обаче си мислех, че пазар Чаталджа е населен с най-тъжните продавачи във Варна – омърлушени, с наведени глави, отчаяни сякаш от живота. Да му мъчно човек да си напазари от тях. Но мина известно време и на сергиите се появиха млади хора. Да, това определено е пазарът на Варна, чиито продавачи са с най-ниска средна възраст. Това трик ли е или случайност? Ще питам. Но определено влияе положително на купувачите, които искат да си купят нещо свежо и да им го продадат с усмивка.

Пазарът до зеленчуковата борса

Намира се в промишлената зона на Варна, под бензиностанция „Шел”. Там се пазари предимно на едро. Отива се с кола, по възможност даже комби с ремарке и започваш да товариш – зеле за бидон, сливи за ракия, грозде за вино, домати и пипер за лютеница или каквото му е там сезонът. Лудницата е голяма, улицата е тясна, стават задръствания и сбивания. Продавачите са вечно разногледи, викат много силно, гледат да ви претупат, но пък продават евтино. Следете какво смятат и как отчита кантара. Не всички продавачи са такива, но за всеки случай. Много хора са се опарили, но пак ходят там. Интересно, но този пазар сякаш не е обособен специално, възникнал е някак от само себе си, понеже е в близост до зеленчуковата борса. Сергиите са буквално пред дворовете на къщите, на пътя. Дори и в този момент там могат да се намерят планини от зеле. Или пък току-що спрял камион със стока от Лудогорието. Намират се евтини бидони за джибри и кисело зеле. И понеже се продава на едро масово, спокойно можете да си почешете езика като се опитате да спазарите по-ниска цена за камбите, да речем.

Пазар Владиславово

Да отдадем дължимото и на кварталния пазар. Повечето от продавачите там се познават с клиентите си по име. Пазарчето е малко, компактно и отвсякъде заградено с постройки. Тази среда е малко потискаща, което се отразява на качеството на обслужване. Много често се случва, докато си купуваш картофи, продавачът да ти ги наблъска в торбата като че си товарно магаре, което на всичкото отгоре трябва да си плаща. Иначе на пазарчето също могат да се срещнат често продукти, доставени директно от градинката.

Няма да отделяме специално внимание на малките пазарчета по другите квартали, сергиите пред блока или на кака Стефка от смесеното магазинче на ъгъла. Общо взето, за да ги обобщим, можем да кажем, че тези малки пазарчета се интересуват от вкусовете от хората наоколо. И естествено там няма да намерите папая, манго и кокосови орехи, когато на хорицата наоколо им трябва туршия от зелени домати, червена, бяла и черна ряпа.

За финал съм си оставил едно интересно тълкование. Ако сънуваш пазар, пишат по съновниците, те очаква конфликт. Не им вярвайте. Ако сънувате пазар, вероятно ви се е преяла тиква. Отидете и си купете на някой от пазарите. Сега им е сезона. Освен това пазаруването от пазар е начин да подкрепите инициативата да се купува от малки търговци, а не от големите вериги.