В България от 19 години БЧК чества този ден. Приблизително от толкова време ние започнахме да празнуваме Коледа.

Донякъде напрежението в социалната сфера успя да „надвика” отбелязването на 1-ви декември като ден за борбата със СПИН.

Причината не е толкова в това кой проблем е по-голям. По-скоро някак по-лесно се понасят лоши новини, остарели с тридесет години. Нищо, че още официално не е намерено лекарство за болестта на XX век.

В България от 19 години БЧК чества този ден. Приблизително от толкова време ние започнахме да празнуваме Коледа. Преди 89-та беше дядо Мраз. След промените набързо трябваше да преглътнем новите символи и ето как Рождество Христово остана малко в сянката на един друг, по-пищен, по-комерсиален и бляскав за отбелязване празник.

Много рядко преди първи декември се вадят елхите, а белобрадият дядо излиза като задължителен артикул в търговските вериги. Естествено на никой вече няма да му се иска да мисли за СПИН около Новогодишните празници. И колкото по-скоро наближат те, толкова по-добре. Защото покрай масата забравяме за проблемите на деня, за обичайните тъжни новини, за кризата и за паниката, която е в състояние да ни държи дълго време потиснати и унили.

Кога, ако не по Коледа, икономиката е в състояние да отбележи възход? Утре по пазарите ще се появят гирлянди, елхи, пиратки. Хората ще започнат много по-често да се усмихват, децата да мечтаят за подаръци, възрастните – за малко радост и повече емоции... Очертава се тези празници да започнат мъчно – след настройката за стачки, проблеми с бюджета, а и на всичкото отгоре със спрените влакове ще стане по-трудно да се отиде на гости при роднини. Но те ще започнат – при всички случаи. Защото след отварянето на шампанското, запалването на фойерверките и пожеланията за Нова година, ще ни се иска да се събудим чак на следващата Коледа. Макар че тогава, според календара на маите, вече ще трябва да е настъпил краят на този свят.