ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА: Най-интересното от вестник "Труд" на 6 декември

За политическата ситуация след изборите, за синдикалните протести и кой минава в опозиция –мнението на социолозите проф. Петър- Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Марчела Абрашева, Борис Попиванов и Първан Симеонов представя „Труд”.

Европейският контекст на събитията показва как едно след друго се лансират (или подемат на нов глас) различни предложения за реформи, обединени от загриженост за съдбата на валутния съюз и на самия европейски проект - “Европа на две скорости”, Северноевропейски съюз, ново фискално обединение, мини еврозона, преразглеждане на Лисабонския договор. Доминират предупреждения за настъпваща рецесия, която неизбежно ще се отрази не само на отношенията между Брюксел и държавите членки, но и на българската икономика, особено на възможностите за износ.

Българският интерес е да се защити равноправието на страните членки на ЕС, да не се допусне ново разделение на Европа по линията платежоспособни - неплатежоспособни и издигане на нови стени, които биха компрометирали цялото развитие на общността през последните 20 години. На кабинета предстои може би най-тежката зима, през която вътрешните проблеми (усилени от скока на цените на комуналните услуги) ще се съчетаят с външни (породени от неясното бъдеще на еврозоната и вълненията в арабския свят).

Рязкото форсиране на правителствени инициативи буквално още от първия ден след изборите като че ли подсказва дълго отлагана реформаторска решителност. Но вместо нова икономическа и финансова политика, вместо нова реформена стратегия общият знаменател е опитът за разтоварване от икономически неефективни сектори.

Задава се поредна порция “стягане на коланите”, онагледена в разпределението на бюджетните разходи. Настъплението на властта е в много посоки както по линия на бюджета, така и на законодателството и на правителствените решения - пенсионната възраст, класовете стаж, формирането на заплащането, БДЖ, пощите, спешната помощ, БАН, земеделските производители. Голяма част от инициативите се съобщават в “12 без 5”, не се подлагат на по-широка дискусия и явно целят да бъдат приети, преди срещу тях да се организира съпротива. Когато такава съпротива е налице, правителството по свой утвърден обичай отстъпва и оттегля или преформулира предложенията си.

Все още не са достатъчно ясни мотивите за безпардонните действия на кабинета, със закъснение смекчени с извинения. Клишетата “Няма пари” и “Европа така иска” не са точни. Министър Дянков така и не обясни на обществото защо бюджетният дефицит трябва да бъде 1,3%, а не например 1,4% (при допустима граница от 3,5% и средната за ЕС-27 3,8%)”. Или политическият календар е импровизиран. Или политическата сметка е добре обмислена, но тепърва ще трябва да се чуе думата на кръчмаря.

Промененото политическо пространство. Закономерна последица от изборите е, че политическият спектър у нас се преподрежда по линията ГЕРБ - БСП.. Ролята на опозиционен авангард е поета от БСП. За други партии като РЗС, “Атака”, СДС, ДСБ е късно да бъдат възприети като водеща опозиция на управлението поради промените, които собственото им отношение към кабинета “Борисов” е търпяло и търпи в някои случаи и досега. Едва сега, през ноември 2011 г., Иван Костов отчете като грешка, че не са излезли в опозиция още през 2009 година. ДПС, от своя страна, все повече се съсредоточава регионално и почти няма поведение на национална опозиция.

И трите парламентарни съюзника на ГЕРБ от началото на мандата (РЗС, СК, “Атака”) постепенно отпаднаха (а в случая с РЗС - се и разпаднаха). В партията съзнават колко деликатно е положението, в което цялото управление се крепи само на независими депутати. Силата на ГЕРБ (самостоятелност, отказ от коалиции, ясно посочване на отговорността) започва да се превръща в слабост.

Няколко са вариантите за партньорства на ГЕРБ, които се изпробват или лансират в публичното пространство. Сближаване със сините практически отпада след изборния крах на Съюза на десните сили и опитите за политически ренесанс на фигури от дясното минало. И СДС, и ДСБ добре разбират на какъв натиск са подложени от управляващите. Всяко затопляне би могло да доведе до нов отлив на привърженици към ГЕРБ. Ето защо, независимо от разногласията си, и двете политически сили са единни в отрицателната си оценка на властта. Вариантът с ДПС също отпада, поне засега, заради твърдата и безкомпромисна позиция на движението спрямо ГЕРБ, изявена не само в изборната нощ, но и в последващите парламентарни и медийни действия. Въпреки това не бива да се забравя и тезата на политолога И. Кръстев, че в кризисен момент ГЕРБ ще предпочете ДПС като съюзник (“Труд”, 4 ноември). Партньорство с БСП безспорно не е на дневен ред по много причини. Възможно е да изглежда приемливо при евентуална патова следизборна ситуация през 2013 г., подобно на тази, която се очакваше през 2009 г., но не настъпи заради изненадващо силния резултат на ГЕРБ. В такъв случай отново може да изплува формулата “национално съгласие” като основа за разбирателство между ГЕРБ и БСП, така както загатна и президентът Г. Първанов на своя пресконференция.

Важно е да се наблюдават появилите се информации за бъдещо създаване на нова политическа сила от бивши депутати на РЗС с работно заглавие “България на градовете и регионите” и претенцията да бъде нова автентична десница. От друга страна, не е сигурно, че яростната анти-ГЕРБ реторика на “Атака” е завършено политическо поведение и не подлежи на промени.

Неизвестна величина засега остава само един евентуален бъдещ политически проект на М. Кунева. Мястото на Кунева в спектъра ГЕРБ - БСП би могло да се отрази както на общата конфигурация, така и на търсените партньорства. Ако Кунева не участва в този политически процес, може да се предполага, че изборите през 2013 г. ще бъдат решени от текущото съотношение на силите между двете най-големи политически партии.