Нещо като равносметка след студентския живот. За пропуснатите възможности, недооценените идеи и недоизпитите бутилки с интересни хора.

На 8-ми декември студентите празнуват, а висшистите подсмърчат за „ония времена“. Особено тези, които са живели в Студентски град. Като порядъчно недоволен младеж се връщам към студентските години опитвайки да отговоря на въпроса „Къде сбъркахме?“ :) И кое можеше да се случи по-добре.

Времето – пропиляното време. Никога в живота си не съм имал и вероятно няма да имам повече свободно време на куп. Със сигурност е можело да се „изхарчи“ по-ефективно.

Парите – като се замисля колко време са ме издържали нашите и ми става неудобно. Вярно че ходех редовно на лекции и бях отличник, но все пак погледнато от дистанцията на времето изглежда глупаво.

Еразъм – логичното обяснение да не запиша един семестър на някое хубаво място е, че в УНСС програмата се появи в края на ученето ми и нямаше много опции. Но пък който иска – намира начин, а който не иска – си намира оправдания.

Стажовете – бяхме студенти във време на икономически растеж и знаехме, че бизнесът ще се избие за нашата работна сила. Поне аз се отнасях доста пренебрежително към възможността да пробвам стажове в различни фирми – да видя как е. Всъщност това би било доста ценно…

Хладилник – най-голямата социално-битова кретения. Да нямаш хладилник :( Но 90% от съкварталците си държаха храната в торбичка, закачена от външната страна на прозореца…

Хората – съжалявам за всички пропуснати запознанства с готини хора. Но пък то е поправимо.