Олимпиадата е последната спирка от едно дълго и изтощително пътуване. Не можем да я пропуснем, категоричен е разпределителят в българския национален отбор

Броени дни преди един от най-хубавите семейни празници в годината - Коледа гостуваме на разпределителя в българския национален отбор Андрей Жеков.

- Как изглежда твоята Коледа, Андрей?
- Бъдни вечер и Коледа са любимите ми празници през годината! Идеални са, когато съм със семейството и най-близките ми хора. Винаги сме се опитвали да бъдем заедно, въпреки че заради професията ми, не се получава често.

- А къде и как ще празнуваш задаващата се Коледа?
- Извън България. По всяка вероятност на Бъдни вечер ще съм у дома със семейството ми. Навръх Коледа обаче ще пътувам с моите съотборници за Рим. Там на 26-и декември имаме мач от италианския шампионат.

- Спазваш ли традициите за Бъдни вечер и Коледа?
- Не съм религиозен. Не спазвам постите до Коледа. Но на Бъдни вечер гледам да се храня традиционно с ястията според българския обичай. За мен лично не е проблем, защото не съм голям любител на месото.

- От няколко месеца си в Италия. Как се чувстваш на новото място?
- Живея извън Пиаченца. В малко градче. Казва се Ривергаро. Аз, а и съпругата ми и децата се чувстаме добре. Малките ходят на детска градина и на училище. Синът ми Виктор е в първи клас. В началото имахме притеснения как ще му се отрази съсем новата и непозната обстановка. Естествено, като всички родители на първокласници, тръпката е по-различна. А при нас беше двойно, тъй като сме и в чужда държава. При дъщеря ми Габи е малко по-спокойно. Тя все още е малка и възприема всичко като игра. Най-хубавото е, че се чувстват добре. Дори все по-често у дома се дочува италианска реч. Започват да усвояват езика, което много ме радва.

- Как ти се струва волейболът и първенството в Италия?
- Волейболът е на съвсем различно ниво от това, на което съм играл досега. Всичко, свързано с волейбола, тук е изключително професионално направено. Такова нещо не бях срещал досега никъде.

- Мислиш ли, че италианското първенство все още е най-силното в Европа?
- От по-силните шампионати на континента досега не съм играл само в полския. В Русия бях преди 5 години. Към днешна дата съм сигурен, че италианското първенство е поне с една крачка пред останалите.

- Какво е положението в сегашния ти отбор Пиаченца?
- Признавам си, че на този етап има у мен неудовлетворение от резултатите, които постигаме. С идването ми тук имах по-големи очаквания. Не знам... Със сигурност това не са реалните ни възможности. Въпреки качествените волейболисти, които имаме в отбора, не успяхме да покажем постоянство в добрите изяви. Но предпоставки за бъдещи отлични резултати има. Колективът е добър, работим професионално... Най-хубавото е, че всички са отдадени изцяло на волейбола.

- Какво най-много те впечатлява в отбора?
- Със сигурност е треньорът Анджело Лоренцети. Това е личност, за която едновременно съжалявам, че не съм срещнал по-рано и съм много щастлив, че в момента имам възможност да работя с такъв специалист и човек.

- Волейболното ти бъдеще свързано ли е с Италия?
- До голяма степен моето бъдеще е свързано с представянето ни като отбор и с постигнатите резултати. Нещо, което е важно и се взима предвид в Италия. Очевидно е, че в момента не сме в добра позиция. Надявам се обаче, че поле за изява има в предстоящите мачове, които не са никак малко.

- Ти си разпределител на 31 години. Има ли какво още да учиш във волейбола?
- По принцип споделям житейската максима, че човек се учи цял живот. А още повече на поста, на който играя, никога не може да знаеш всичко. Това важи с двойна сила сега, когато от италианския ми треньор научавам толкова много нови неща! А досега никой не ми ги беше казвал...

- Нека да поговорим и за националния отбор. Ти си основна фигура в него. Как оценяваш изминалото лято за българския тим?
- Аз, а и останалите момчета в отбора положихме огромни усилия за постигане на добър резултат. Накрая обаче не се получиха нещата.

- През новата година ви предстоят много тежки изпитания. Какво очакваш от олимпийската квалификация и Световната лига?
- Поне знаем със сигурност, че ще сме домакини и на двата форума. А това не е никак малко. Отборите, с които ще играем, можем да ги победим. Правили сме го в близкото минало и можем да го повторим! Убеден съм в това! За квалификацията много важна ще бъде моментната форма на участващите отбори. Доколко и как всеки един от тях ще има възможността и времето да се подготви. Във финалите на Лигата има два по-добри отбора, които ще са ни съперници - Русия и Бразилия. Ние, както неведнъж сме показвали, сме на нивото на всички останали.

- Между двата турнира обаче има доста голяма разлика от гледна точка на важността им, нали?
- Със сигурност! Финалите на Лигата ги възприемам като тест за евентуалното ни участие в Лондон. Олимпийската квалификация е един вид последната ни спирка от едно 4-годишно дълго и изтощително пътуване. Тази спирка беше постоянно в мислите ни. Аз живея с мечтата за Лондон. Затова като важност тя е цел №1 не само за мен, но и за моите съотборници. За част от нас това е може би последен шанс да присъстваме на най-големия спортен форум - изключително и незабравимо събитие в живота на всеки спортист...

- Как ще се справиш с огромното напрежение?
- Всеки търси начини да се справи с напрежението. Но без напрежение не може да се играе. Големите цели и очаквания неминуемо носят със себе си огромно напрежение. Мисля, че всеки би се справил по-добре с последиците от напрежението, ако го сподели с хората около него. В нашия колективен спорт групата е основната единица. И тя трябва да разпределя стреса така, че по-уравносените и по-спокойни играчи да поемат напрежението от другите си колеги, които го имат в излишък.

- А какво е мястото на треньора и щаба му в цялата тази ситуация?
- Треньорът трябва да намери начин да извлече най-доброто от всеки един състезател във важните моменти и да замаскира недостатъците му. Защото абслютно всеки състезател има дефекти. Въпросът е до каква степен те биват скрити от отборната игра. Там е най-важната роля на треньора и на неговите помощници, които заедно взимат основно участие в опознаването на отбора. Работата на хората в щаба изобщо не е по-маловажна. Крайният резултат обаче зависи най-вече от играчите.

- Има ли нещо, което би искал да кажеш, но досега не си имал възможност да го направиш?
- Нямам нищо лично към никого. По-скоро искам да кажа нещо на феновете ни. Или да им поясня. Всяка година се събираме в националния отбор с идеята да направим и да постигнем най-доброто, без да сме най-добрият отбор в света. Когато казваме, че имаме шанс да спечелим нещо, съвсем не означава, че сме тръгнали, както се казва, "с голямата кошница". Вярвам, че въпреки слабостите ни, можем да постигнем резултати. Но, ако те не дойдат, това в никакъв случай няма да означава, че не сме сред най-добрите отбори в света. Срещаме невороятна подкрепа от фенове и любители на волейболната игра, но в същото време има някакъв негативизъм, който със сигурност натоварва и пречи на отбора.

- Ще имаш ли сили за още един олимпийски цикъл в националния отбор?
- На този етап изобщо не мисля за бъдещето си като национален състезател след Олимпиадата в Лондон. Всичките ми мисли и усилия са вложени до нея. Това, както вече казах, ще бъде един вид някакъв край на много дълъг и тежък цикъл не само за мен.

- Коя е най-голямата мечта на Андрей Жеков?
- Нямам мечти, по-скоро имам желания. Като баща желанията ми са свързани с децата ми. Да бъдат здрави и да имат щастливо и безгрижно детство.

- А на волейболиста Андрей Жеков?
- Чисто в професионален план искам да постигна това, за което имам сили и възможности.

- Кое е най-хубавото нещо, което ти се случи през отиващата си година?
- Срещнах хора, от които научих много нови неща не само за волейбола, но и като цяло за начина на възприемане на живота.

- А най-неприятното?
- Нищо, свързано с професията ми, не оставя чак толкова неприятни спомени. Винаги давам и правя всичко във волейбола така, че когато не успея, да не остава много голямо разочарование у мен. Защото в спорта винаги има друг шанс. И неуспехите обикновено са добър опит, на който да се опреш всеки следващ път. А аз продължавам да опитвам. Това е хубавото на спорта. Защото в живота има неща, за които не получаваш втора възможност. Просто така е устроен светът. Имам предвид, че за мен лично най-тежкият момент от тази година е загубата на баба ми. Тя беше много скъп човек за мен и безкрайно я обичах...

- Какво ще поискаш от дядо Коледа тази година?
- Само едно нещо: повече поводи за усмивки!