Когато водата се замърси, а животните започнат да умират, когато от чешмата текне газирана вода, а хората масово започнат да страдат от онкологични заболявания – е, Шеврон трябва да са богове, за да успеят да ни компенсират с гаранции за отвъден живот.

Твърде много материали против добива на този газ.

И много съмнителни думи за ползите. Да не говорим за филмите в интернет, които показват как питейната вода от тръбите буквално гори, щом наблизо има шахта за добив на шистов газ.

На фона на това вървят твърдения, че химикалите, които се вкарват в земята, са канцерогенни, а списъкът с болести, които могат да причинят на хората е цял лист. Споменава се и за малки земетресения, унищожаване на реки и е под въпрос къде точно отиват хилядите тонове вода, които са замърсени след всеки добив. А за отделянето от шистите на уран, радон...

Всъщност да не би пък да сме коне с капаци? И случайно думите за добива на шистов газ, изречени от Трайчо Трайков, да се окажат по-значими. Първо: По-ниско цена на горивото; второ: концесионни възнаграждения – стотици милиони годишно; нови работни места.

Разликата между наркотиците и добива на шистов газ е, че при едното има пряко доказателство за вреда. Иначе добивът, купуването и продаването на наркотици е доходно начинание. За съжаление твърде лошо се отразява на консуматорите и те често се превръщат в отрицателна статистика. За добива на шистовия газ все още няма доказателства, че може да унищожи на практика цели географски райони. Или ако съществуват категорични аргументи против, то те са локални – Франция, Германия, както и няколко щата в САЩ са забранили добива със закон.

На мен ми се струва, че светът не бърза при този случай. Къде е ООН в този момент, къде са онези експерти в областта на околната среда? Ние знаем, че когато Осама, Кадафи, Садам или който и да е зъл диктатор бъде нарочен за изрод, световният ред му стоварва юмрук върху главата от порядъка на няколко хиляди бомби. После, ако оцелее, идва ред на Трибунала в Хага, съд за престъпления срещу човечеството... Те си знаят как и по какъв начин трябва да се покаже на обществото, че има кой да бди над него, да го пази и да изкоренява всяко зло на този свят. Питам се колко още време трябва да мине, за да се изправят световните учени и да докажат с факти, че става въпрос за много опасен процес, който може да се окаже фатален и дори апокалиптичен? Но явно има хора с власт в ръцете, които гледат да изкарат някоя пара от всичко, дори от мародерство спрямо природата. И именно заради тях устите на учените стоят запушени. Визирам конкретно България, Румъния и Полша. На този етап те постлаха килимче за преговори на Шеврон, пък американската компания вече се хвали в своя сайт, че си е осигурила 4 млн. акра земя за добив в трите държави.

Преди да започна да пиша този материал в тефтера си бях подготвил редица факти, включително от становището на БАН относно съмненията за вреда от добива на шистов газ. Дадох си сметка, че ако ги изредя тук, нищо ново на никого няма да покажа. Струва ми се, че обществото, благодарение на активно протестиращите, постепенно започна да осъзнава и разбира каква бела можем да си докараме на главата. Ето защо сменям курса на „компетентния коментатор” с другия, човешкия или казано според родното ми място: „ще говоря като Добруджанец”.

Не случайно употребих думата мародерство спрямо природата. Защото точно на това ми прилича. След глобалното затопляне, изчезването на видовете, замърсяването на въздуха, топенето на ледовете, навлизането на ГМО организмите... ако природата е жива, диша, чувства и реагира, то в най-скоро време трябва да ни зашлеви оглушителен шамар. Или това вече се случва чрез унищожителни земетресения, суша и урагани. Обаче Великият Инквизитор, наречен човек, не го интересува това и смята, че катаклизмите в природата са нещо нормално. Затова с полирана по научен път съвест взе да й точи и майчиното мляко. Мога и по-простичко да го кажа – да видите някой паднал по очи на улицата, ограбен и пребит, да го вдигнете и да го отнесете в болницата, където да му отмъкнете бъбрека, за да изкарате още някой лев от нещастника. Ето така изглежда добива на шистов газ през моите очи. Просто не знам дали след него ще има още нещо, което да вземем от природата. Колкото до даването – бетонният човек отдавна е забравил, че и той нещо дължи на своята земя, откъдето черпи злато за накити, желязо за коли и сгради, както и вода, за естествени и други нужди.

Всички говорят за независимост, екологична енергия и благоденствие.

След подобен акт на насилие към земята, със сигурност няма да има какво да си посеем в градината, да не говорим, че няма да има и как да го полеем. Говорим вече за крайности, защото досега все кимахме за атомната енергия, за добива на петрол и вятърните централи.

Направи ми впечатление, че обикновено добив на шистов газ се прави в изостанали икономически райони, полупустинни и отдалечени от големи населени места. И изведнъж някой идва и посяга на най-плодородните български земи. Министър Трайков твърди, че в договора с Шеврон има клауза за глоби и санкции в случай на екологична катастрофа. Уви, трябва да призная, че друг метод за компенсация на населението от засегнатите райони, различен от преселване, не виждам. Когато водата се замърси, а животните започнат да умират, когато от чешмата текне газирана вода, а хората масово започнат да страдат от онкологични заболявания – е, Шеврон трябва да са богове, за да успеят да ни компенсират с гаранции за отвъден живот.

Всички се нуждаем от средства. Във време на криза мнозина са без работа и живеят на ръба на оцеляването. И все пак, струва ли си да бръкнем в пазвата на природата и от там да източим последните капки кърма? И само се замислете: от това няма да станем нито независими, нито ще забогатеем кой знае колко. Просто ще имаме с какво да си купуваме хляб. Временно. Докато накрая няма да има какво да жънем.

На срещата във Варна, между представители на Шеврон, Областна управа и заместник министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, стана ясно, че американците замислят да направят два сондажа през 2015 и два през 2016 година. Дотогава – само проучвания. В превод това може да означава и друго – има достатъчно време общественото мнение да се подготви. Ако трябва и на бавен огън – хубаво да се опече и в крайна сметка болшинството да се убеди, че има полза от шистовия газ. Или поне управляващото болшинство. Ако ви е трудно да се сетите как става това, мога да подскажа: финансиране на общински проекти, ремонтиране на улици, обновяване на училища, та дори финансиране на политически кампании. Добив на положително обществено мнение се осъществява още по-лесно. Търсите къде да пробиете дупка в главата на обществото. Обикновено най-лесно се обработват бедните райони, с висока безработица и бързо подаващи се на агитация. Именно агитацията, както и пропагандата, рекламата и убеждението са онези химични свойства, които се вкарват в човека – право до сърцето му. От там нататък става още по-лесно. В представите на всеки се предизвиква врив и на него започва да му се привижда бляскаво бъдеще. Ще си купи кола, ще има къде да заведе децата си на почивка, ще има работа, а общината му ще се съревновава със всички останали като най-благоустроена. През това време сондата бавно ще унищожава почвата под краката му. Но докато човекът се усети за бедата, току-виж останал без гръбначен и без главен мозък.

Изброявам тук познатите методи за промяна на общественото мнения. Но както има тайни химикали за разбиване на шистовите скали, които фирмите не оповестяват, така има и скрити техники за пречупване на хората. Една от протестиращите във Варна – Екатерина Димова – попита дали е вярно, че ако човек откаже да даде земята си за добив на шистов газ, то същата му се изземва и Областния управител я разпродава публично. Отговор на този въпрос все още няма. Но вие лесно можете да си представите какво ще се случи, когато пристигне тежката артилерия на фирма Шеврон. Със съпътстваща охрана от страна нашата полиция. Защото всеки акт на протест или попречване да се върши тази работа, когато има подписан договор, е незаконно. Та тогава обикновения човек няма как да не се изплаши. Разбира се, че американците вече много добре знаят колко лесно се обработваме с внушаване на страх. Малък народ, блъскан отвсякъде. И все пак... най-грозно ще бъде, ако не американците, а точно българите на власт проведат кампанията „за шистовия газ”. Но май натам вървят нещата. Все още не сме видели нито представители, нито водещите фигури на Шеврон за България. А тези хора вече провеждат т. нар. официални срещи с местната власт. Конкретната информация, която се подхвърля, е мъглява, неуловима и, честно казано, понамирисваща – описание, което подхожда повече на газа като летливо вещество, отколкото на отношение между власт и народ. 

Обикновеният българин често е сравняван с агне или овца. Колко му е на бай Димчо от Нови Пазар да му кажат, че ще му дадат безвъзмездно средства за малка фермичка, ако си отстъпи земята за малко. Той ще се съгласи. Защото преди това ще са го подготвили за ползата от добива на шистов газ, която е „огромна за страната”. Разбира се, изричайки това, не се считам за по-умен от бай Димчо. Пред природата, от която зависи животът ни, всички сме равни. Защото нейните закони са много по-важни, отколкото човешките. Ето затова си мисля, че при този случай говорим за нещо повече от обикновено родолюбие.

Колкото до управляващите – искрено се надявам, че ще вземат под внимание безпокойството на хората и ще направят онова, което направиха Франция и Германия.

Надявам се също така и известни личности, музиканти и актьори, които се ползват с големи квоти любов от страна на народа, да вземат думата и сами да заговорят за вредите от този добив.

И не бива да забравяме, че природата е част от човека, а не негова слугиня.