Някъде между 10 и 10.30 пред всички варненски гимназии всеки делничен ден се разиграва странна сценка:

Някъде между 10 и 10.30 пред всички варненски гимназии всеки делничен ден се разиграва странна сценка:

големи групи от ученици излизат от двора на школото, подреждат се покрай оградата - от външната страна, и палят по цигара. Никой от никого не се крие. Никой на никого с нищо не прави впечатление. Защото пушенето сред тийнейджърите е нещо в реда на нещата. Поне що се отнася до училищния правилник.

Правилниците в училищата, разбира се, са строго индивидуални и са творение на педагозите и директорите. Доста моменти от тях обаче си приличат. Като този, че учениците нямат право да пушат в училището (също така да употребяват алкохол и наркотици). Тук-таме из правилниците е уточнено, че за територия на училището се смята и двора на школото - тоест и той е табу за бърз фас. 3 метра встрани - зад оградата, обаче - проблем няма.

Наскоро опресних споделените тук впечатления със случайно половинчасово чакане пред елитна варненска гимназия. Понеже междучасието е кратко, учениците не се отдалечаваха особено, за да запалят по цигара. Те задоволяваха никотиновия си глад пред централния вход на школото току пред прозорците на директорския кабинет.

Пушенето винаги е било на почит сред тинейджърите. Някога не пушеха само най-забитите ни съученици. Поне така си мислехме за тях. Днес май нещата не са се променили особено. Само дето едно време ни преследваха и наказваха жестоко за цигарите. Правеха ни хайки из пушкомите около Паметника, проверяваха ни на входа (как се измирисва цигарен дъх с евтин дезодорант, сещате ли се?), викаха родители, намаляваха поведение. Не че имаше ефект. Не сме спрели да пушим заради геноцида, но поне пушехме по-малко. Сега като родители и на това ще сме благодарни, мисля.

Затова ми е странно днес, като чета за напъните на правителството да забрани пушенето във всички заведения. А също на пероните, в дворовете на детските градини и яслите. А кордоните около училищните дворове ще стават все по-многобройни.

Докато да пушиш e cool. Докато цигарите не станат банално, досадно, грозно, миризливо, ангажиращо, скъпо и съмнително удоволствие за децата. Дали ще качим на билбордове снимки на разядени бели дробове, сбръчкани красавици или други ужасии. Или ще настояваме за по-строги мерки срещу евтините и контрабандни папироси - няма значение. Не знам кое ще има най-голям ефект, но с лицемерие няма как да стане. Не може да обясняваме за вредата от цигарите, скрити зад димна завеса - собствено производство. Няма да ни се получи, докато не дадем личен пример и не спрем цигарите ние - учители и родители. И не започнем да се молим наум и децата да ни последват.