“Покрив” печели наградата на критиката на кинофестивала във Варна през 1978. “Бяла магия” получава сребърна награда в Кадис, Испания. „Опасен чар” грабва голямата награда в Кианкиано. „Мечтатели” печели първа награда във Варна. ”Вчера” е награден и с Гран При в Сан Ремо, и с наградата за най-добър режисьор във Москва – все през 1989 година.

На 77 годишна възраст ни напусна големият български режисьор Иван Андонов.

Отиде си един голям човек. Поклон пред този творец, чиито филми ни направиха поне малко по-добри. Ще го запомним не само с вдъхновяващите роли в "На всеки километър", "Един наивник на средна възраст" и "Сватбите на Йоан Асен".

Иван Андонов - бележитият режисьор е роден на 03 май, 1935 г. в град Пловдив. Като дете, любимото му занимание е рисуването, но той се връща активно към него в един по-късен етап от живота си.

Завършва театралната академия в София през 1956 г. Една година по-късно вече се снима като актьор в първия си игрален филм, “Години за любов” (1957 г.). На следващата – 1958 играе в един от незабравимите български филми – “На малкия остров” по сценарий на Валери Петров и под режисурата на Рангел Вълчанов.

Това е началото на роля след роля и филм след филм – “Нощта срещу тринадесети” (1961), “Златният зъб” (1962), “Анкета” (1963), “Инспекторът и нощта” (1963), “Приключение в полунощ” (1964), “До града е близо” (1965), “По тротоара” (1967) – до ролята на Боян в “Отклонение” (1967), по сценарий на Блага Димитрова, където изгражда незабравимо партньорство с Невена Коканова под режисурата на Гриша Островски и Тодор Стоянов.

Филмът печели наградата на пресата и специален Златен приз на филмовия фестивал в Москва същата година, а за Андонов, образът на Боян напълно го утвърждава като един от най-харесваните български актьори през шейсетте и седемдесетте години – предимно в роли на интелектуалци и градски хора.

Според преобладаващите теми в българското кино от онова време, героите му най-често са инженери и понякога лекари, но никога работници и селяни.

Но колкото и да му носи слава, актьорската работа не удовлетворява напълно твореца. Още от 1965 той работи като режисьор и художник в анимацията.

Интересни са самотните му експерименти в комбинирания филм - "Есперанца"(1967), "Мравка, истинска мравка" (1970), а през 1974 прави и първия си филм като режисьор в игралното кино с “Трудна любов”. В последвалите години Иван Андонов все по-рядко е пред камерата и все по-често зад нея. В резултат се появяват някои от най-любимите български филми.

“Покрив” печели наградата на критиката на кинофестивала във Варна през 1978. “Бяла магия” получава сребърна награда в Кадис, Испания. „Опасен чар” грабва голямата награда в Кианкиано, Италия през 1985 и специалната награда на журито в Шамрос, Франция през 1988. „Мечтатели” печели първа награда във Варна. Освен наградата на зрителите във Варна,”Вчера” е награден и с Гран При в Сан Ремо, и с наградата за най-добър режисьор във Москва – все през 1989 година.

“Дами канят” от 1980 е забавна любовна комедия с блестящото присъствие на неотразимия Стефан Данаилов, който като автомобилен инструктор подхожда към всичките си курсистки с фразата “Ти знаеш ли, че имаш страхотни очи”, която със
своите близо милион и двеста хиляди зрители е един от най-касовите български филми през осемдесетте.

В същата категория – любими филми с много зрители влизат и „Опасен чар” (1984) с Тодор Колев – с почти милион зрители, “Адио, Рио” (1989) с Филип Трифонов, Ваня Цветкова, Петър Попйорданов – 1 200 000 зрители и най-вече „Вчера” (1989)превърналия се в култов днес филм за приятелството и предателството, за първата ученическа любов и жестокия сблъсък с конфортизма на възрастните привлича в кината 1 920 745 зрители.

След 1989 година Иван Андонов е от малцината режисьори-ветерани, които успяха да намерят сили и адаптивни способности да снимат в суровите условия на новото време, за разлика от редица свои колеги. Доказа го с “Индиански игри” (1990), “Вампири, таласъми” (1992)и предизвикалия остри полемики ТВ сериал “Дунав мост” (1999).
Поклон!