Дали е лоша поличба признанието, че досега са ни лъгали? Или е добра, че най-сетне някой почти го признава?

След като от прокобите на маите беше изстискано всичко възможно, краят на света беше почти официално отменен и посрещнахме 2012 както обикновено.

Преброихме по-малко откъснати пръсти, по-малко препили по домашно и по-малко недоволни от обслужването навън, което сигурно е добър знак. А през първата седмица на годината беше преобърната и класацията, наречена „Мъж на годината”. След неизменната доминация на политици и други представители на

висшето общество

сабята отиде у един „обикновен българин”.
Защо медиите дружно го обявиха за обикновен, не е ясно, защото в годините досега тъкмо наградените най-често бяха обикновени представители на политически коректното говорене и /нищо/правене. А Стефан Стойчев от Чирпан по един не особено обикновен начин влезе в новините без да се замисля и без да го планира – като се втурна да спасява когото може от катастрофирал на магистралата автобус.

От друга страна – ако това вече е „обикновеното” поведение у нас - в смисъл на „нормално и общоприето”, може би годината започна с добри поличби. За цифрите обаче не можем да кажем нищо подобно. Трайно закотвени на дъното на всякакви евростатистики през миналата година, очевидно ще прекараме там и тази. Сурвакането, което започна от първи януари, включва нови цени и нови задължения, а най-употребяваната фраза през първите работни дни беше

„пари няма, действайте”.

От първия ден на годината поскъпнаха дизелът – с около два процента, и природният газ – с четири, като газът засега само се засилва, а големия скок ще направи на първи април – с нови 18 на сто. През юни, с въвеждането на акциз, ще се вдигне цената на метана, а от юли – и на тока. Повече плащат вече и над два милиона работници и работодатели, защото осигурителните вноски не са променени, но минималните прагове за тях се вдигнаха.

Започна и увеличението на пенсионната възраст, като се предлага и въвеждането на задължителни осигуровки за всички пенсионери, които продължават да работят. Но ще се забави друга промяна – новият модел на заплащане на държавните служители не влезе в сила на първи януари, отложен е за 15 март, а може би и още. Новите,

по-тежки условия за получаване на пари

при майчинство, болест и безработица обаче влязоха в сила, както беше обещано. Продължава да виси въпросът колко ще плащаме на личния си лекар, защото таксата вече не е свързана с минималната работна заплата, но го няма и новият механизъм, обещан за началото на новата година. След дълга борба българите зад граница получиха здравен подарък – възможност да не плащат здравни осигуровки в България, докато живеят, боледуват и се лекуват в друга държава – сега и дори за минали периоди.

Българските чиновници даже откриха възможността за изпращане на документи по пощата и разрешиха на емигрантите да се възползват от нея, когато подават молби за освобождаване от здравните задължения, които всъщност не съществуват. Не стана ясно обаче как точно ще изглежда обещаната в края на миналата година възможност да ходим при лекар специалист срещу заплащане по свое желание. Опасенията на пациенти и на лекари са за възможни злоупотреби, а мнението на секретаря на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България доктор Виктория Чобанова никак не ни вдъхва новогодишен оптимизъм. Според нея

“пациентът не може да бъде спасен

от неправилно отношение, нито защитен от изнудване”. Но пък дискусията извади наяве и нова екстра за болните – когато си сменяте личния лекар, вие вече ще трябва сам да си вземете здравното досие от него и да го занесете на новия си лекар, защото досието си било ваша отговорност.

На първия и най-логичен въпрос – какво да правим в случай на отказ, доктор Любомир Киров, който като председател на сдружението на общопрактикуващите лекари би трябвало да е наясно със ситуацията, дава ценен съвет: “Как така личният лекар няма да даде документация? Ако има такъв проблем, пациентът да го съди”. Забавна се очертава годината и за фармацевтите. Новият регламент за връщане на старите лекарства е като

юридически еквивалент на вогонската поезия –

докарва потърпевшия до ступор. Защото, ако искате да сте съвестен и законопослушен гражданин и намерите в аптечката си стари хапове и сиропи, нямате право да хвърлите в кофата за боклук. Новият ред предвижда да ги върнете – точно в тази аптека, от която сте ги купили, като изключения за лекарства, купени от друг град или друга държава, не са предвидени. Трябва да носите и касовата бележка, нищо че в нея лекарствата най-често не са подробно описани, и ако касовата бележка изобщо се чете, тъй като повечето са на хартия, от която всякакъв текст изчезва в срок от няколко дни до няколко месеца. Вероятно ще трябва да откриете и кутийката от лекарството, защото на повечето блистери срок на годност няма. Не е ясно и къде ще се съхраняват старите лекарства в аптеките, ако някой случайно пробие през този правилник и успее да си върне стария аспирин. За добра новина можем да приемем, че
данъците няма да се вдигат тази година.

Макар че доста граждани опитват да финтират държавата и при тези нива. След поредния доклад на Сметната палата стана ясно, че сред «забравилите» да декларират пари, коли и друго имущество има осем депутати, един кмет, 12 следователи, 18 прокурори и 26 съдии. Държавата също доста успешно намира заобиколни начини да ни вземе още пари. Една от новите идеи е при вече регистрирана етажна собственост гражданите в нея да получат за стопанисване и прилежащите настилки, тротоари, градинки и детски площадки. Те няма да имат право да развиват търговска или рекламна дейност на тези места, но ще имат „правото” да финансират поддържането им.

Въздишна на облекчение предизвика друг новогодишен подарък – крепостните договори с мобилни, кабелни и интернет оператори се отменят и преподписването им вече няма да става автоматично. С новата година започнаха работа и новите спецсъдилища. Въпреки гафовете и скандалите при избора на магистрати, които да гледат тежките дела срещу организираните престъпни групи, със сигурност повече вълнение от спецсъда предизвикаха

поредните битови изстъпления –

продължиха палежите на коли, годината започна с новини като  „пребиха полицай в София» или «двама ученици пребиха учител в Търново”. И поне веднъж във всеки форум под такава новина вече се среща вариация на коментара: „ами щом имаме началник с девиз "бий, за да те уважават”...” А началникът не ни позволи да го забравим дори на Нова година. Часове преди традиционното президентско обръщение за сверяване на часовника преди шампанското, премиерът не пропусна да се появи в новините и да съобщи, че е „оптимист за това, че ако сме ние, в никакъв случай няма да стане по-зле. При всеки друг ще е катастрофа за страната, а ние ще усвоим около четири - четири и половина милиарда от европейските фондове и мисля, че това ще успее да избалансира икономиката и финансовото състояние на страната”. В не особено празнично настроение, министър председателят поясни, че „когато казвам

"аз" - това е събирателен образ"

и някак неподходящо за възрастен мъж и отговорен политик се опита да ни докара чувство за вина, че се забавляваме, докато той хрупа шоколадови бонбони в кабинета си и в компанията на двама боксьори – сираци и републикански шампиони. Не разбрахме само дали някой е питал момчетата дали искат и те да посрещнат така новата година. Колкото до оптимизма на българския премиер, макар и умерен, той изпъкна на общия европейски фон от поздравления на колегите му, издържани повече в посока „кръв, пот и сълзи”.

Това обаче е за европейците, у нас годината започна с обещанието, че няма да има никакви избори, докато не бъдат построени „магистралите”, което при тези скорости на строеж ни отвежда някъде в края на столетието. А след като годината влезе в работен ритъм, и премиерът откри нови поводи за радост. “Минахме със 180 километра в час. Прекрасен път.”, съобщи ни той след инспекцията на магистралата между Ямбол и Нова Загора. Никой от обкръжението му явно не е посмял да му припомни, че разрешената у нас максимална скорост е точно 130 километра в час. Но пък

високите скорости /както и „голямата шкурка”/

явно са катализатор на добрите министерски комуникации. След като се ритаха по кокалчетата и се цупиха кой кого не поздравил за Нова година, двамата министри – Найденов и Дянков, бяха изненадващо натоварени първо на самолета за Бургас, а после и в премиерския джип, а след „шкуренето” вътре двамата вече си говорели. Поне пред хората.

Нищо изненадващо нямаше на медийния пазар. Новият всекидневник "Преса" тръгна със задължителното интервю с премиера – от отговорите не научаваме нищо ново, но пък се обогатяваме езиково с припомнянето на звучната дума „разпищолване”, употребена от премиера по адрес на финансовия му министър. Макар че ударът на седмицата направи списание „Биограф”, като рециклира изказване с 12-годишна давност на сегашния министър на културата Вежди Рашидов, според което "най-неприятното съсловие са гейовете". Макар и след 12 години и

макар и по своя си начин, Рашидов се извини

за репликата. Издателят на претоплената фраза, напротив, остро реагира на всички забележки, че е трябвало поне да датира скандалната фраза, защото никъде не било написано, че медиите трябва да са коректни към читателите си. Та очевидно на медийната сергия добри поличби няма. Няма да тръгне много силно и първата президентска година на Росен Плевнелиев.

След като предшественикът му Първанов в разрез с Конституцията така и не предложи уреждане на статута на Националната служба за охрана и на Националната разузнавателна служба, сега премиерът Борисов е решил да се заеме с това. И се очаква двете служби да минат на негово подчинение, ако Плевнелиев „прецени, че минаването на НСО и НРС към изпълнителната власт не е отнемане на негови правомощия”. Преценката е предизвестена, защото

не можем да очакваме „Боянски ливади”

още преди официалното встъпване в длъжност. Малко оставаше годината да тръгне лошо в енергетиката – миньорите от "Марица-изток" заплашиха със стачка и режим на тока, ако не получат повече пари, след като са произвели повече въглища. Режимът ни се размина, но глобите, които ще плащаме заради друг енергиен магнат – не. ТЕЦ "Брикел" на Христо Ковачки, както е известно, е един от най-големите замърсители, и след като беше пожален от премиера Борисов, сега всички заедно ще му платим глобите. А от средата на годината ще плащаме и по-скъп ток, защото НЕК вече не желае да финансира скъпия ток на „Брикел” от собствения си джоб. Сравнение показва, че токът на Ковачки струва 156 лева за мегаватчас, докато този от „Козлодуй” – 50 лева. Но НЕК е длъжна да го изкупува, защото „Брикел” произвежда и топлинна енергия, поради което получава надбавки към изкупните цени за... високоефективно и екологично производство.

Двусмислено тръгна годината

за външния министър. Той се сдоби с луксозната триетажна бивша резиденция на шведския посланик, където вече ще дава дипломатически обеди и вечери. Досегашните – на ресторант, излизали прекалено скъпо. Радостта от новодомството обаче беше помрачена от Върховния административен съд. Той постанови, че трима посланици с досиета от бившата Държавна сигурност са неправомерно върнати преди изтичане на мандата им.

Православната църква, след като завърши ударно миналата година, започна така и тази. Първо група интелектуалци – повечето - от кръга около президента Първанов, като един застанаха в защита на църквата, а Андрей Пантев посочи директно: «не може духовенството да живее във времената на Исус Христос, който не е притежавал дрехите, с които е разпнат на кръста”. И макар че историята не подкрепя така еднозначно твърдението им, интелектуалците поставиха

дебел знак за равенство между църквата и държавата,

както и между добруването на висшия клир и бъдещето на България. Самата църква в дните около Коледа и Нова година, когато всички са обзети от оптимизъм и надежди, заклейми тези, които “вместо да се задоволят с това, което имат в своя съвместен живот, експериментират с алтернативни форми на зачеване”. Обвинени бяха и ин-витро процедурите, и сурогатните майки, чухме много призиви за смирение и приемане на Божия промисъл, макар че тъкмо той може би е довел до откриването и новите технологии. После се оказа, че ин-витро процедурите били причислени към греховните в суматохата. В Светия синод обаче останаха глухи както за напомнянията, че преди време и махането на апандисит също е било „греховна работа”, така и за питанията защо самите те предпочитат Правителствена болница, вместо да се оставят само на Божия промисъл. Удар направиха полицията и прокуратурата –

подпалвачите на коли може и да са неизвестни,

а за изчезналата преди три месеца Мирослава да дават „50 процента шанс” да се намери, но пък разкриха заговор за поръчковото убийство на прокурор от трима цигански „барони”. Във Варна новият председател на ДПС поиска да се узаконят имотите в „Максуда” и „Аспарухово”, защото „хората плащат данъци, а не им узаконяват къщите". Как точно е станало вземането на данъци без документи на имота, Ведат Сакаллъ не успя да обясни.

Без обяснение увисна и един призив на модния политолог Иван Кръстев: „Да се каже честно какво ни чака в следващите десет години.” Дали е лоша поличба признанието, че досега са ни лъгали? Или е добра, че най-сетне някой почти го признава?