Гражданите най-често се жалват, че комшиите вдигат шум, наводняват, тупат килими на терасите, а в някои случаи не плащат и дължимите месечни такси за разноски за асансьор, чистачка или ремонт

Районните кметове получават десетки писмени жалби срещу комшии - беладжии и оплаквания за междусъседски спорове в приемните дни.

Това на практика се оказва излишно. Причината е скрита в непознаването на закона за управление на етажната собственост. Това стана ясно по време на една от срещите на представители на районната администрация на "Младост" с управителите на жилищни сгради. Инициативата за разяснителната кампания на тънкостите в закона, правата и задълженията на домоуправителите, както и за възможностите за реакция на администрацията, е на кмета Христо Христов.

Гражданите най-често се жалват, че комшиите вдигат шум, наводняват, тупат килими на терасите, а в някои случаи не плащат и дължимите месечни такси за разноски за асансьор, чистачка или ремонт. Оказва се, че може да се глобят нарушителите на вътрешния ред. Процедурата преди това да се случи е доста тромава. На първо място трябва да има правилник за вътрешния ред, който не просто да е закачен във входа на блока, а да е приет на общо събрание на етажната собственост. Недоволният комшия, който иска да се жалва против съседа, трябва да информира за това управителния съвет. Следващата стъпка е изготвянето на констативен протокол и едва тогава се информира районната администрация. Ако има такъв протокол може да се издаде акт за административно нарушение и да се наложи глоба. "Успокоението" е, че санкцията е от 20 до 150 лева. Ако обаче беладжията е домоуправителят, то максималната глоба е почти двойна.

Оказва се, че отказът да се плаща месечната такса за разходите и поддръжка на блока не е единичен случай. Ентусиасти в принудителното събиране, след като изчерпат всички делови методи, стигат и до районен съд дори и за суми под 10 лева.