Големият скандал на седмицата включва труп, куче-спасител, пържоли и министър председател с чувство на всепозволеност.

В края на тази седмица, ако бяхме нормална държава - заради едно убийство, едно самоубийство и едно снежно бедствие - щяхме да обсъждаме новите министри на вътрешните работи и на транспорта, на новите им ресорни заместници по бедствията, авариите и публичните изяви, както и на новия министър председател.

Гафовете, издънките и откровената простащина, концентрирани в последните седем дни стигат за поне десет оставки. Подадена няма нито една. Може би защото все по-малко хора

разбираме какво ни се случва.

След многото евростатистически шамари, които понесохме, Европейската фондация за подобряване качеството на живот направи ни заби кроше. По нейни данни България е първа в класацията по безперспективност - от цяла Европа у нас са най-много младежите, които едновременно нямат образование, не работят и не учат. През същата седмица разбрахме, че Американската асоциация за изследвания в областта на компютърните науки е поставила на второ място в класацията си за перспективен млад учен българина Свилен Кънев. Успехът му трябва да ни радва като българи, но ние отдавна сме наясно, че хора като него няма да е се върнат с харвардските си дипломи, за да работят в БАН и да служат за боксова круша на финансовия министър.

Като българи се зарадвахме и за Йордан Йовчев, който ще стане първият гимнастик с участие на шест олимпиади. Но и той крепи българския ни патриотизъм с пари, спечелени отвъд океана, а не осигурени от благодарната федерация, например. Тази седмица ни напусна Теодора Захариева, която първа се осмели да изправи срещу държавата личния си ужас на

човек с диагноза „онкоболен в България”

и да се пребори за още години живот въпреки мълчаливата съпротива на институциите. Пак тази седмица здравният министър най-сетне беше осенен от прозрение, че наредбата как да си връщаме старите лекарства е ”безумна” и обеща да я промени. А малцина се усетиха, че докато обществената енергия се хаби за „безумието”, реформа в здравеопазването няма и не се задава, а надеждата ни се крепи на тези като Теодора Захариева. Има ли достатъчно обществена енергия срещу други безумия ще покаже протестът срещу проучванията за шистов газ у нас.

Тази седмица сочените за пример полски проучвания завършиха зле – с арести на хора, задозрени, че срещу рушвети са давали разрешения за проучване.

Енергийният министър обаче, вместо да се замисли, докато връчваше наградите за инвеститор на 2011, рекламира България като страната, където „и най-смелите бизнес планове могат да бъдат реализирани”. Само дето смелчаците намаляват, защото освен приказки,

инвеститорите обикновено искат и правила.

След дълга ваканция тази седмица на работа се върнаха депутатите. През първия ден те приключиха работа за около час. До края на седмицата мнозинството успя все пак за втори път да откаже глобите за отсъствия да отиват във Фонда за лечение на деца, защото било „явен популизъм”, и да осъди така наречения Възродителен процес, но не и арменския геноцид в Османската империя.

Оказа се още, че депутатите са на път да узаконят проституцията, публичните домове и дрогата. Поне така тълкува промените в Закона за детето синият депутат Ваньо Шарков, който е открил, че според текстове в този закон посещенията в „помещения,... където се предлагат сексуални услуги или консумация на психотропни вещества”, са забранени за лица до 18 години. И изводът му, че в такъв случай за останалите е разрешено, си е съвсем логичен. Управляващите имаха други приоритети. Премиерът вече обеща законови промени, но не

„за” или „против” дрогата и бардаците,

а за намаляване на отпуските на държавните служители. Сметките смятал да възложи на Симеон Дянков, който май не е добър избор - тази седмица стана ясно, че калкулациите на финансовия вицепремиер изборите да ни струват по-евтино, щом са „2 в 1”, не му излизат с 13 милиона лева. Толкова по-скъп се оказа вотът от предварително обещаното. Бързи промени поиска още веднъж премиерът и в Конституцията – той очаква скоро да събере подкрепа за налагането на бюджетен дефицит от три процента и дори ни гарантира, че след време ще му построим паметник. Даже и да му се случи, бъдещите археолози няма да са сред феновете му след отношението към работещите на тракийския некропол край магистрала „Струма”.

Като не схвана защо през зимата на археологически обект не може да се копае като на строеж, премиерът посъветва археолозите да обличат ватенките и да започват, дори ако трябва той им прати най-новата си министърка да им държи чадъра и да им пусне калорифери. Може би премиерът не знае, но през лятото един хижар беше предложил на туристите като компенсация, че е забравил да пусне бойлерите, да

им даде бързовар да си стоплят езерото.

Хижаря обаче го наказаха - заради бързовара. Премиерът обаче, понеже си няма началници /а никой от тези, които са гласували за него, не се сеща, че всъщност той е началник на Борисов/, нареди на археолозите: „прибирате керемидите на топло и до юни да ви няма". Премиерът покори и нов спортен връх през седмицата. Световната вицешампионка по шах Виктория Радева, макар че се закани да бие премиера, накрая прие реми. Никой не протестира срещу употребата на десетгодишната спортистка и съучениците й във все по-евтиния пи ар на министър председателя.

И ако масираното медийно оразяване на шахматната партия имаше поне извинението, че така обръщаме внимание и на едно талантливо дете, то разхищението на време за обсъждането на оставката на председателя на столичния общински съвет беше наистина покъртителен опит за отвличане на вниманието. При смяната на Андрей Иванов научихме, че шефът на общинските съветници си отива, защото не се е поддал на корупция, но имало приказки, което явно не е общовалиден принцип. А също така, че „за радост хората от ГЕРБ са такива, че знаят и кога да си тръгнат". С което те все повече напомнят

телето от Ресторанта на края на вселената,

което ходеше да пита лично всеки от пожелалите пържола как точно да се застреля. Покрай партийното разчистване извън столицата стана ясно, че не само поведението, но и прякорът ти трябва да е подходящ – „Не може да ти е прякорът Пицата и да проповядваш каузата на ГЕРБ.” Така Борисов обясни изгонването на депутата Христо Христов от поста областен координатор във Велико Търново. Като разчисти къщичката, Борисов се зае и с предсказване на бъдещето. При разходката си из новата сграда на специализирания съд той му предрече светло бъдеще. Останалите съдилища обаче имат проблеми с настоящето – двама от тримата ромски „барони” излязоха на свобода след шумните обвинения за поръчани убийства, наемният им убиец се оказа полуглух и полусляп, а пропускът за трите последни парламента, намерен у Любомир Илиев-Къдравия, бе заметен под килима. Но най-сигурният знак, че нещата не вървят добре нито в икономиката, нито в полицията, нито в международните ни изяви, е поредното
притопляне на обвиненията срещу Маргините.

Или поне срещу Големия, който не успя да избяга и сега пак ще служи за мостра в борбата ни за евроценности. А и личните драми на утвърдените за кръстници успешно избутват от новините дори събития като, например, миньорска стачка с почти сто процента участие или факта, че работодателите дължат близо милиард и 900 милиона лева на работниците си. Според Българската стопанска камара, събрала данните, задълженията постоянно се увеличават от 2009-та насам и тенденцията ще се запази и тази година.

Административните усилия за подпомагане на бизнеса тази седмица се увенчаха с още един сериозен успех. Огласена беше новата методика, според която от първи януари 2013-та ще бъдат таксувани услугите за стопанска дейност. Колкото повече ви бавят разрешителното, толкова по-скъпо ще плащате за безразсъдната си идея да правите бизнес – оскъпяването ще идва от това, че на чиновниците ще се плаща на почасова ставка, така че колкото по-бавно носят документите ви от единия компютър до другия, толкова повече пари ще се трупат в сметката им. Ако искате да противодействате на това с експресна поръчка, няма да имате проблеми – цената й ще бъде обичайната ставка, умножена по 2.5. Административното обслужване е само един от проблемита на Варна, заради които

градът ни вече е четвърти в класацията

на „Дарик” за най-добър град за живеене. Далеч напред са водачът Стара Загора, Бургас и Габрово, а ние можем само да се надяваме да не ни изпревари и Русе. През седмицата Варна влезе в новините с факта, че не се намериха около 15 хиляди лева, за да се кандидатира Дворецът на културата и спорта за домакин на финала за купата на България в мъжкия баскетбол. И с пожара, който реши спора около поредната стара сграда, излишно заела място за далеч по-скъпа инвестиция. И с идеята на митрополията да застрои централния площад, като запълни двора си с нови сгради, за което вече е получила разрешителни. Тази седмица стана ясно, че ловенето на снежинките във въздуха се отлага за друг път.

Този сезон снежинките паднаха, а с тях и някои глави, далеч не най-виновните, както обикновено. В края на седмицата, след пет дни без ток в община Тетевен вече бяха готови да обявят гражданско неподчинение. Пак на петия ден без ток Божидар Гатев, който отговаря за експлоатацията и поддържането в ЧЕЗ, обвини гражданите, че са преувеличили проблема. А икономическият министър Трайков нарече януарския сняг „форсмажорни обстоятелства”. В дните на бедствието, на пръв поглед необичайно, от медийната картина липсваше премиерът – не спасяваше никого и

не прелиташе със 180 по магистралата.

На амбразурата беше пратен верният Цветанов, който веднага хвърли вината върху шофьорите на ТИРове. И макар че сред шофьорите наистина има достатъчно много камикадзета, опитът на МВР и КАТ да излязат сухи от пряспата не беше особено успешен. Защото те трябва да внушават уважение към закона, те трябва да спират движението и те трябва да осигуряват реда по пътищата. И ако пет ТИРа могат да блокират половината държава, проблемът май не е точно в камионите. Цялото ръководство на „Автомагистрали” бяха спешно уволнени, а от медийните обяснения на дуета Борисов-Цветанов след преспите разбрахме две неща – премиерът не е наясно кой с какви гуми кара, но е готов да арестува всички тираджии, тръгнали „с летни гуми”, а вицето му Цветанов е наясно, че в парламента и в правителството има поръчители на убийства, но „в момента се стараем да не го допускаме”. Допълнителни въпроси нямаше. Нито за гумите, нито за поръчките. Може би защото вече бяха излезли първите коментари за

набутването с договорите за пътно поддържане.

Според тях фирмите обещават около 60 услуги, държавата не ги пита с какво качество са, но пък плаща и за „готовност” и така зимното поддържане се оскъпява, защото плащаме и за престоя на техниката, докато няма сняг. А когато завали, става ясно защо държавата все пак е трябвало да пита и за качеството на услугите. Развалянето на договора при издънка като тази от началото на годината струва още по-скъпо. Подписът под тези условия е на Росен Плевнелиев от времето, когато беше строителен министър. Големият скандал на седмицата обаче не е снежен - включва труп, куче-спасител, пържоли и министър председател с чувство на всепозволеност. Бихме могли да го наречем и скандал на годината, но ще е рисковано – не защото е януари, а заради чувството на всепозволеност.

Тази седмица полицията откри тялото на 17-годишната Мирослава от Перник. Тя изчезна на 7 ноември миналата година, никой от овластените не желаеше да споменава думата „отвличане”, докато вътрешният министър се хвалеше със залавянето на „Наглите”, а през медиите се процеждаше информация как семейството не казва всичко, което знае. На 29 декември Станимир Флоров, който оглави ГДБОП, направи любопитно изказване: "Не говорим за отвличане...

Версията, която желаем да бъде вярна,

е, че тя не е харесвала начина си на живот и е решила да живее извън пределите на България." Очевидно, и преди тази дата, и след нея работата е била тъкмо на принципа „версията, която желаем да бъде вярна”, докато не се появи тялото на убитото дете. Първата работа на премиера беше да се появи в телевизорите ни и със странна усмивка да поиска от името на МВР извинение от близките, научили току що, че Мирослава е мъртва. Гаврата продължи и с поръчката към Цветанов „когато вземе заплата, да купи на кучето три-четири телешки пържолки.”

След небивалия интернет вой, който се надигна след неадекватното изявление на премиера, Борисов направи опит да се извини, макар че то прозвуча повече като: „Извинявайте, че пак не ме разбрахте правилно и пак ме обидихте”. И беше придружено с искане за още едно извинение – от близките на убитата във Враца. Може би за отвличане на вниманието намеси и Ангел Марин в скандала, като сравни поисканата от него кучешка награда с ордена „Стара планина”, връчен на генерала преди дни. Този път обаче реакцията беше светкавична и достойна – Марин върна ордена и указа, под който стои подписа на... Борисов и го нарече

„позор за България”.

Актуалният съпорт на управляващите - Яне Янев, побърза да се включи с обвинения срещу Марин, макар че би било по–полезно за него да следи какво се случва с партията на предшественика му – в „Атака” изпаднаха дотам да си крадат касата и да си разменят сексуални клетви по телефоните. Самият премиер признава само една неловкост в цялата ситуация – късно научил за самоубийството на задозрения. Който сам посочил мястото на тялото, сам разказал за стореното и вече имал уверения, че сътрудничеството му ще се зачете. Така ситуацията мина отвъд границата на всякакъв разум.

Първоначалната версия за пистолета в килера, неоткрит при първия обиск, взет и отнесен в тоалетната от окования с белезници мъж и в присъствието на полиция, беше като прекопирана от евтин кавър на „Кръстника”.

Други версии не са толкова филмови - самоубилият се, без белезници, е доведен от антитерористи, а самоубийството е станало в присъствието на прокурор и с пистолета на един от полицаите, твърдят различни медии. Обикновено активни в изявите, от кабинета не коментират. Може би защото са спокойни - мъртвите не говорят. А и ние май ставаме все по-мълчаливи.