ЕБВР и други агенции работят и със страни като Румъния, България и Сърбия, които са особено силно изложени на финансовата криза в Гърция

За нова версия 2.0 на т.нар. Виенска инициатива, която да гарантира, че западните банки няма да напуснат развиващите се икономики в Източна Европа,

което би нанесло тежък удар на бизнеса в тази част на континента, призова главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие Ерик Берглоф в телефонно интервю за "Ройтерс", цитирано днес от Дневник. Тревогата му идва от факта, че западните държави бързат да се защитят от дълговата криза, а банките свиват разходите и активността си и това би било двоен удар по региона.

Виенската инициатива бе родена при избухването на кризата през 2009г. от Европейската централна банка, ЕБВР, регулатори и банки с поделения в Централна и Източна Европа. Тогава банките-майки се ангажираха да запазят присъствието си в района и да рекапитализират дъщерните си дружества като част от пакетите за финансова помощ, идващи от Европейския съюз и Международния валутен. Тези ангажименти обаче приключиха през април 2011г.

Берглоф, който в момента е във Виена на международна конференция на списание Euromoney, уверява, че ще се опитат да сглобят сходна инициатива, макар че сега ситуацията е доста различна, като основната цел е същата и ще се опитат да обединят в някаква форма предлаганите инициативи. По думите му подсилването на новите европейски институции за надзор на финансовия сектор може да помогнат да се контрират национални инициативи като тези на Австрия да защити собствените си банки - най-големите кредитори в Източна Европа - от шоковете като свият ръста на кредитирането и засилят финансовите си буфери.

Берглоф планира да се срещне с банкери от региона и смята, че ситуацията би могло да се стабилизира и с едно споразумение на публичния сектор за принципите за свиване на банковия бизнес в Централна и Източна Европа. ЕБВР препоръча на големите банки до края на юни да постигнат капиталова адекватност от 9%, което означава ,че те трябва да наберат от някъде 115 млрд. евро допълнителен капитал.

След като се оказа, че увеличаването на капитала не е никак лесно - случаят с предлаганите с голямо отстъпка (43%) нови акции на UniCredit е емблематичен - много банки предпочитат просто да продадат или редуцират активите си, за да отговорят на изискването за  капиталова адекватност. Берглоф се опитва да задържи именно този процес. По думите му най-застрашената от тази промяна страна е Унгария .ЕБВР и други агенции работят и със страни като Румъния, България и Сърбия, които са особено силно изложени на финансовата криза в Гърция, добавя Берглоф.