Дружеството може някога и да е било гигант в строителните дейности. Днес никой не помни кога е построено последното жилище

Общинското „дете” "Жилфонд" e на колене пред „мащехата” си -  Община Варна.

Въпреки че е със 100 % общинска собственост, дружеството от години е в положение на заварения натрапник -  дотолкова неконкурентноспособен, че дори и за далавери не става.

Точно преди месец общинският съвет смени управителя на "Жилфонд". Цанко Цветанов от няколко дни реално е в стола на Станислав Антонов. Сега Цветанов ще прави краткосрочна и дългосрочна програма за развитието на дружеството. "Състоянието е много зле. Много трябва да се работи, за да се изправи на крака. Тепърва ще поискам да видя какво е правено, но моето мнение е, че от общината трябва да ни възлагат спешни поръчки, свързани с ремонт на сградния фонд, с инфраструктура и, където законът позволява да не се правят обществени поръчки, защото се бавят във времето", каза за ВарнаУтре.бг Цветанов.

Срещу неговото назначение има дори създадена страница във Фейсбук. Негови партийни колеги се възмущават как и защо член на НИС на СДС и председател на СДС Варна  е станал управител на общинско дружество. Сред активните питащи са Григорий Бонев и Иван Иванов (бивши общински съветници от СДС). В средата на август миналата година двамата станаха известни с разпространената декларация, че са против общата кметска кандидатура на "Синята коалиция" - Николай Недков.

Кризисната картинка в „Жилфонд” се допълва от факта, че за 2010-та година дружеството е на печалба - 4000 лева. Само за сравнение - “Жилфонд-инвест” в Добрич отчетоха печалбата над 50 000 лв, а основната им дейност е поддържането на общинския жилищен фонд в пъти по-малкия от Варна добруджански град.
.
При нас обаче никой не може да си спомни кога "Жилфонд" е строило за последен път жилища, нито кога е била последната голяма поръчка от „мащехата” Община Варна. Запитан какви поръчки изпълнява в момента "Жилфонд" Цветанов беше откровен - никакви. Последно са се почиствали някакви дерета.

"Не бива де се лежи на това ухо, че при 100% общинско участие дружеството ще взима поръчки от общината и благодарение на това ще се развие. Трябва да стане конкурентноспособно на свободния пазар", наясно е новият управител.
През годините мераците за приватизация на "Жилфонд" на ротационен принцип се заменяха с идеите да стане общинско предприятие. Дори кметът Кирил Йорданов беше обещал дружеството да ремонтира детските площадки, за да отговорят те на стандартите за безопасност, каквито са изискванията по закон. Според Йорданов, ако тази дейност, която ще струва милиони лева на общината, се осъществява от “Жилфонд”, работата ще е по-евтина, по-качествена и ще подлежи на по-голям контрол. Ако приемем казаното от кмета като чиста монета, то защо досега и към момента дружеството е оставено почти на командно дишане? От друга страна интересен е въпросът какво ще се случи с имотите на "Жилфонд", ако то се превърне в общинско предприятие.  

Дали дружеството ще се изправи на крака или ще си остане на колене в очакване бездействието на Община Варна по чудо да се превърне в действие, ще стане ясно съвсем скоро. През февруари ще влезе в сила дългоочакваната промяна на закона за обществените поръчки, с която на общинските фирми ще могат директно да се възлагат проекти.

След този момент определено ще намалеят оправданията. В най-добрия вариант още през март "Жилфонд" може да се похвалят с някой възложен ремонт. Печалбата им за 2011-та сигурно ще е колкото джобните за месец на някои от по-заможните общински съветници. В най-лошия вариант програмата за развитие ще си остане само на хартия, а апетитните имоти на дружеството ще сменят своя собственик.