Хубавата новина на последните дни беше завръщането на българските моряци от „Коста Конкордия”.

Тази седмица стигнахме американците – докато у нас забраниха проучванията и добива на шистов газ /май/ под натиска на недоволните граждани,

отвъд океана оттеглиха законопроекта SOPA, който щеше да даде право на американската администрация да размаха възможно най-голямата сопа над свободния достъп до интернет.

Американската победа е по-еднозначна, защото дори в Китай вече са наясно, че когато информацията е буквално във въздуха, битката с нея е обречена. У нас

отказът от една несигурна технология

беше гарниран с обвинения в русофилство и заплахи, че ще ни се смее целият свят, макар че част от света вече е взела същото решение. А и може да се окаже, че уличният натиск просто е бил легитимация за вниманието към руските интереси, проявено на много по-високо място. Макар че последната вълна недоволство изкара на улицата само във Варна доста над хиляда души и може би решението е било да се отхлупи тенджерата, преди капакът да отхвърчи. Въпреки че именно изненадващо масовата гражданска позиция беше посочена като причина за забраната, властта отказа да сподели с нас дебатите по темата, развихрили се в пленарната зала.

Нищо че всеки петък доброзорно ни прави съпричастни на масовото депутатско отсъствие от работа, наречено „парламентарен контрол”, дори за сметка на световни спортни събития, например. Преди решителното гласуване министърът на икономиката Трайчо Трайков заяви, че проучванията за шистов газ в момента не се правели с хидравличен удар и химикали. Някои експерти веднага изявиха желание да патентоват новия метод за проучване, открит от българския министър. И макар че Трайков самоотвержено се опита да защити „бебето” от изхвърляне заедно с мръсната вода и от

"шистови контрареволюции”,

за да може и ние „да забогатяваме от собствените си богатства", мръсната вода се оказа прекалено много дори за обръгналите ни сетива. Както и примерите колко лошо можем да постъпваме сас „собствените си богатства”. След като правителството оттегли изцяло решението, министър Трайков нарече станалото „мафиотско убийство”. Не разбрахме кои са мафиотите – колегите му министри, премиерът, който, знае се, казва на министрите си какво мислят, или ние, протестиращите. Описанието на мораториума беше цветисто – „Първо забраняваме добива на шистов газ, което е изстрел в сърцето. След това контролно в главата забраняваме и проучванията по метода на хидравличното разбиване. А накрая слагаме забрана и на теренните проучвания, които представляват камион да върви по нивата и да пуска едно бетонно блокче. Това е все едно да отрежем главата на жертвата за по-сигурно." Но недостатъчно - стана ясно, че електоратът, поне отчасти и поне засега,

не носи фуражки и не марширува стройно

по плаца при първа команда. Той иска да разбира какво му се случва и не мисли, че е най-добрата идея на света да инжектират проучвателно тонове отрови във водата, само за да чуе накрая – „упс, няма достатъчно газ, довиждане”. Изненада демонстрира и американският посланик, който все по-упорито създава впечатлението, че у нас посолство имат само Съединените американски щати. "Наистина ли искате да кажете "никога" на една такава компания като "Шеврон"?", попита Уорлик, като се направи, че не забелязна уточнението, че забраната важи само за шистовия газ. Върху „народа” хвърли вината и премиерът Борисов - "След като народът не е убеден, че това сега е правилно, моята логика е – спираме го." Вероятно е забравил как се водеше дискусията досега – с въпроси от едната страна и с реплики като „ще подпиша напук” и „глупости от интернет” от другата. Енергийната тема беше нажежена допълнително и от миньорската стачка. Близо месец миньорите и мениджърите преговаряха без успех и накрая „Мини Марица-изток" спряха доставките на въглища. А след началото на ефективната стачка изведнъж се появиха и настоявания НЕК да плати на Ковачки едни не съвсем ясни задължения. За добро или за лошо –

българска Маргарет Тачър нямаме.

Имаме ДКЕВР, която веднага ни информира, че ако стачката продължи, цената на тока ще постъпне с поне десет процента. Иначе скокът щял да е само със седем на сто. Изненади ще има и при цената на водата след планираните промени. От чистосърдечния доклад на двамата ресорни заместник министри пред парламентарната екокомисия става ясно и друго - Ивелина Василева и Добромир Симидчиев заявяват, че ще е по-изгодно да плащаме и занапред загубите на вода от течове, защото в София, например, заради тях оскъпяването било с около пет стотинки на кубик. Ако се направи ремонт, скокът в цената щял да е с пет до седем лева.

По случая „Мирослава” „почти наполовина сме наясно точно какво се е случило”.

Така поне заяви тази седмица шефът на ГДБОП Станимир Флоров, след като версиите за смъртта на момичето и вероятния убиец започнаха да се разпадат. Вътрешният министър Цветанов отиде в някаква телевизионна баня в деня на траур в Перник, за да разкаже как „багерите копаели при минус 50 градуса”, а „грешките” били заради „преумора”. Флоров пък чистосърдечно призна, че след като научили за самоубийството на Стоев, първото за което се притеснили той, „премиерът и Цветанов”, било да няма пострадал полицай. Явно

не е запомнил версията на премиера,

че той дълго време не е знаел за самоубийството. Дружината психолози на МВР, впрегната също да обяснява правилната гледна точка към двата трупа, даде своето, след като Неделчо Стойчев заяви: „Ако не се втренчвате в грешката, това може да се прецени като възмездие.” За да допълнят преживяването в стил „добре дошли в Дивия Запад”, органите ни осведомиха още, че самоубилият се го е направил със законно притежаван пистолет. Нищо, че е „притежавал” и осъдителна присъда за тежко престъпление. Законен владелец на оръжие се окажа и другият задържан – Марио. Той пък е комбинирал разрешителното за пушка с медицинско на шизофреник. Дори да не успее да докаже психопроблемите си, Марио вероятно ще се спаси от най-сериозните обвинения, защото след големия полицейски шум стана ясно, че цялата версия за отвличането и смъртта на Мирослава е построена върху  признанията на самоубиеца, дадени в отсъствието на съдия и адвокат, така че практика струват точно колкото хартията, върху която са написани. Междувременно има още едно изчезнало момиче, за което с половин уста полицията твърди, че пие коктейли в Гърция, а след станалото в Перник мнозина вероятно

няма да повярват, дори ако го видят с очите си.

В същото време Анастас Анастасов – депутатът от ГЕРБ, който оглави парламентарната комисия по вътрешна сигурност – сподели, че няма особени притеснения по случая, единственото, което го притеснявало, били „въпросите на журналистите”. Не е чудно, че на този фон два от четирите полицейски синдиката публично разкритикуваха "медийното принизяване на същността и резултатите от полицейската дейност" при работата по пернишкия случай. Ако това им е критерият за добре свършена работа, вероятно ще е полезно да сме много-много далеч, когато се случи това, което биха нарекли провал.

Извън полезрението на синдикалистите е останал друг твърде любопитен случай, иначе вероятно биха заклеймили и този опит да се търси правосъдие. В Монтана е заведено дело срещу полицията от журналистката Камелия Обретенова. По време на последните избори тя заснела как на улицата група хора отмятат гласуващите по списъци, направила снимки и подала сигнал за търговия с гласове, което, нали помните - е престъпление. След което получила писмена забрана да доближава изборните секции, защото със снимките си "е нарушила конституционните права на гражданите".

Без особени права се оказа и Гергана Велинова –

студентката, затрупана преди четири години от паднала козирка във Варна. Окръжният съд постанови, че седмината архитекти, проектанти и членове на строителния надзор не са отговорни за смъртта й. Така единствената виновна страна е фирмата, изградила фасадата, след като останалите седмина са дали разрешенията си.

Друга фрапираща съдебна новина дойде от инспектората, откъдето съобщиха, че председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова две години и половина не е намерила време да напише мотивите по дело срещу наркобоса Васил Маникатов. Шумът се вдигна, след като от Гърция поискаха екстрадирането на Маникатов, а той се оказа отдавна на свобода. Все пак това дело не е рекорд – съдийката има и мотиви, забавени с три години и половина. Вероятно и за отвличане на вниманието от полицейско-съдебните скандали, тази седмица Комисията по досиетата изкара списъците с доносниците от висшия църковен клир. 11 на 4 се оказа резултатът в полза на ДС, големият липсващ е патриарх Максим.

Премиерът Бойко Борисов заяви, че е „потресен” от мащаба на агентите в Българската православна църква. Догодина се очаква да преживее и

потреса, че Дядо Коледа не съществува.

Врачанският митрополит Калиник се покая, като не пропусна да напомни, че "всяка власт е от Бога - затова..." Повечето владици се скриха – в очакване на църковно решение. Чакан бонус получи амбициозният пловдивски митрополит Николай, поел към Патриаршията с всичките си бронирани джипове и златни часовници. Едва ли ще го притесни и проверката, разпоредена от министъра на културата заради кичозните мушамички, налепени върху стенописите в пловдивската църква "Света Марина" под предлог, че се прави реставрация. Въпреки, че седмицата не беше от най-добрите за властта, вътрешният министър бодро докладва, че „догодина управляващите от

ГЕРБ отново ще спечелят парламентарните избори,

защото тогава хората ще си направят равносметка за свършеното през мандата”. Той явно се е опирал на онова проучване на социологическа агенция, според което 75 процента от българите подкрепят шистовия газ. Или на друго, според което той и министърът на външните работи са най-успешните в кабинета, а сред отличниците са наредени още министрите на финансите, образованието и социалната политика. Не е ясно само едно – проучването в Министерския съвет ли е правено или в централата на ГЕРБ. Докато Цветанов развиваше у нас оптимистичната теория за българското управление, в Германия премиерът Борисов се опита да получи отстъпки от канцлера Меркел, така че собственото ни финансиране в европроектите да е само пет на сто, а не сегашните 20 процента. Като предварително заяви, че „когато канцлерът говори, аз слушам и след това изпълняваме в България", и като като поиска разграничаване на „добрите” от „лошите”, Борисов май наистина се надяваше на успех. Получи обаче дипломатичното напомняне, че ние може и да сме зле икономически, но има и други от „добрите”, които също нямат привилегии. За да подслади удара поне малко, български вестник го посрещна с бомбастичното заглавие

"Камата и Бойко спасиха дете в кома".

Детенцето всъщност е спасено от екипа на професор Любомир Спасов, след като Стоичков платил за лечението, а Борисов наредил да пратят правителствения самолет. Макар че едно от основните задължения на държавата е да осигури за децата си пари и възможности за лечение. Няма кой обаче да прати самолет за инвеститорите в България. От януари до декември миналата година чуждите инвестиции у нас са намалели наполовина – с 48 процента спрямо предната година. Затова пък в края на миналата година за нормален живот вече са били необходими по 536 лева на човек. Сумата за издръжка се е повишила с един процент за трите последни месеца на миналата година, а храните са поскъпнали с процент и половина. Може би е време диетолозите да загърбят дребните спорове „месо или зеленчуци” и започнат стройна рекламна кампания на

Бретарианска диета –

живот само на въздух, без вода и храна. Не трябва да пропускаме една сериозна годишнина - Комисията за защита на личните данни чества десет години от своето създаване. „През всички тези години защитата на личните данни на гражданите за нас бе не просто законодателно изискване, а морален ангажимент и акт на съпричастност към задълбочаващия се дефицит на неприкосновеност на личния живот”, написаха от комисията в съобщението си.Междувременно у нас не остана фирма или портиер на учреждение, които да не са се сдобили с личните ни данни.

Тази седмица официално се закле и новият президент Росен Плевнелиев. Заради дългата му реч, пълна с приоритети, присъстващите повече се озъртаха, за да броят отсъстващите – Ангел Марин, който го обеща още при връщането на ордена „Стара планина”, Ахмед Доган, който винаги иска да придаде знаковост на постъпките си, и госпожа Плевнелиева, която този път прекали с демонстрацията на независимост и отхвърляне на протокола. Във Варна седмицата беше решаваща за обсъждането на бюджета. На път са

да се сринат две илюзии –

че щом избрахме „правилния” кмет, държавата ще ни финансира по-охотно, както и че мнозинството е солидно и принципно. Спорове и откази имаше във всички комисии. Недоволни съветници от ГЕРБ протестираха в социалната комисия – заради искането да се промени организацията на детското хранене. Недоволството им обаче ще се окаже слабо пред това, което очаква администрацията, ако при това състояние на градския транспорт реши да вдигне цената на билета. Такова искане в комисията вече се обсъжда като алтернатива на увеличените безплатни карти. Няма и банка, която е готова да финансира авантюрата с купуването на частния превозвач от общинския, за да се търсят евросредства за интегриран градски транспорт. Още по-силни искри прехвърчаха, когато се стигна до обсъждането на инфраструктурните обекти. „Старите” откриха твърде познати сгради, включени след вече получено финансиране. В социалната комисия откриха, че им предлагат да финансират услуги с цени, умножени по 3.14. В началото на дискусиите изглеждаше, че художествената самодейност е най-големият проблем на общината, след като за такива дейности са предвидени 104 хиляди лева, а за булевардите „Ян Хунияди” и „Христо Смирненски” – 100 хиляди. Над милион и 300 хиляди смятат да похарчат общинарите за фестивали и градски тържества във Варна - без да са планирани прояви като тези в Каварна, Балчик, Ловеч, Банско и къде ли вече не в България. Рекламните брошурки за тези тържества ще ни струват още 50 хиляди. В същото време общината все по-активно работи за каузата София да вземе европейското културно домакинство през 2019-та, а най-покъртителна беше идеята общината да похарчи сто хиляди,

за да ни „организира” Джулай морнинг.

Това поне ни беше спестено и парите ще отидат за пътища. Точката на седмицата сложи спортен всекидневник, лъснал със заглавие на първа страница – „Новите в ЦСКА: италианец, швед и две чернилки". Главният редактор на шедьовъра заяви, че не вижда нищо расистко в нито една от думите. Добрият урок дойде от Португалия – там изгониха Валери Божинов с всичките му претенции не толкова заради пропуснатата дузпа, колкото заради необузданото му желание да изпъкне, дори ако трябва да избута съотборник. Вероятно преди мача е гледал прекалено много новини от българския политически живот и е решил, че това се възнаграждава навсякъде.

А хубавата новина на последните дни беше завръщането на българските моряци от „Коста Конкордия”. Историите им бяха далеч от медийните съчинения, но затова пък искрени. Някои „посрещачи” сякаш се разочароваха, че май единственото вярно се оказа, че българите са спасили към хиляда души при евакуацията.