Не е честно един да работи, петима да гледат, стотици да страдат, а малцина да се чудят как да изкарат някой лев. Там, където все пак нещо се прави, имам чувството, че положението набързо се закърпва. А ако има средства – то една много голяма част изтичат не по направление.

Когато се запали вагонът и загинаха хора, забраниха пушенето по купетата.

Когато китайските играчки образуваха алергии при децата заради използването на некачествени материали – забраниха ги. Е, след като водопреносната система на Варна гърми през ден, не е ли време да спрем да се къпем и пием вода?

Не може така да се говори. Никой няма вина, че тръбите са стари, че няма пари да се сменят. Ако вие сте на мястото на екипите за спешно реагиране, какво ще направите, а? И то при положение, че са ви дали един бюджет и са ви казали „Оправяйте се”.

Не е честно един да работи, петима да гледат, стотици да страдат, а малцина да се чудят как да изкарат някой лев. Там, където все пак нещо се прави, имам чувството, че положението набързо се закърпва. А ако има средства – то една много голяма част изтичат не по направление.

Не може да се говори така наизуст. Имате ли доказателства? На този етап Варна има план…

Тръбите под земята на Варна явно са като разширените вени на грохнала от умора жена. Болезнено е за всички, когато започнат да се пукат. Но явно само на хората им пука – всички останали го приемат като досадно задължение да се притекат на помощ. И още нещо, не ме прекъсвайте: Улицата пред моя блок е абонирана за аварии. И те пристигат по тръбопровода редовно. На всичкото отгоре тя е черна улица – в буквален и в преносен смисъл на думата, защото по нея няма асфалт и заради дузината спукани картери с изтекло масло.

За тази улица има проект да се асфалтира. Ще има улично осветление, декоративни храсти и дори тротоар.

Звучи ми като сектантска пропаганда. Но ето, за да не бъда голословен – цитат от интернет: „Бог иска ти да живееш завинаги в рай на земята. Той не иска да имаш нито една от болките и болестите, от които страдат хората днес. Ето обещанието на Библията за всички, които ще живеят в новия рай: „Бог ще бъде с тях. Няма да има повече смърт, нито плач, нито болка. Старите неща отминаха.“

Прекалявате. Не е ли по-добре в случая, ако имате религиозен проблем, да се обърнете към комисията по вероизповеданията?

Не искам. Желанието ми е да водя сериозен диалог. Искам и вас да ви накарам да се замислите защо там, където живеят големците, хората с добри финансови възможности, няма аварии? Или ако има, то те така се правят, че никога повече нищо не се пука, къса, дрънчи и наново разнебитва. Всъщност не сте длъжни да отговаряте на този въпрос. На мен до гуша ми дойде, когато нещата опрат до институции, да се изправям пред една огромна стена. И колкото пъти се мъча да я прескоча, за да надникна как точно се решават проблемите на обикновените граждани, толкова пъти безсилието в мен взема връх. А всъщност нещата понякога могат да бъдат толкова прости и решени по човешки път.

Ние сме длъжни да осигуряваме спокойствието и сигурността на гражданите. И щом повдигнахте въпроса за човешкото отношение, нека ви кажа нещо важно. Голяма част от служителите – в повечето институции, преминават през специален психологически курс. Те са инструктирани да бъдат вежливи с гражданите, да откликват на всяка тяхна молба и по възможност да решат проблема им според възможностите, с които разполагат.

Интересно. А дали има бумащини, в които пише как точно трябва да реагира гражданинът, когато му писне от зле подредените случайности? Защото в крайна сметка точно обикновения човечец е потърпевш – и при авариите, и при отпускането на средства, и при нещастията, за съжаление. Дайте да погледнем една авария от друг ъгъл, хайде. Тя е като остра хронична болка в организма. И за да се изтръгне, се налага оперативна намеса. Обаче докторът, който мисли как с европейски средства да обнови частния си кабинет, случайно си забравя ножицата в стомаха на пациента. Налага се нова операция. И още една след това заради усложненията. И изведнъж – следите ли ми мисълта? – по медиите се появява кола с вирната нагоре задница, защото се е забила в огромна дупка на булеварда.

Това са изолирани случаи.

Слушайте, аз се чувствам изолиран. Нямам достъп до социално щастие. Газя в кал, страх ме да отида на лекар, колата ми сякаш съм я купил от разпродажба на декор от екшън филм. С водата от чешмата дори цветята увяхват…

Попълнете този формуляр, господине. Напишете всички ваши оплаквания. Часът в момента е 17.00 и работното ми време изтече, докато се разправяме. Исканията ви ще бъдат взети под внимание и ще направим всичко възможно проблемите ви да се решат.

Мога ли да бъда искрен?

Разбира се…

(В този момент вратичката на гишето хлопна и аз останах в неудобната наведена поза. Напук на цялата ситуация реших да се прибера вкъщи. Прерових си личната филмотека и реших да си пусна филма „Бразилия” - за свое лично успокоение.)