България  е една от 22-те членки на ЕС, които подписаха спорното международно търговско споразумение за опазване на авторските права ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "Търговско споразумение за борба с фалшифицирането") в Токио

„Сега” посвещава уводната си публикация на тайното ангажиране на страната ни да постави под строг контрол интернет

България  е една от 22-те членки на ЕС, които подписаха спорното международно търговско споразумение за опазване на авторските права ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "Търговско споразумение за борба с фалшифицирането") в Токио.

Макар ACTA да се представя като инструмент "за създаване на законни стандарти за опазване на правата върху интелектуалната собственост и за засилено международно сътрудничество", всъщност тя е инструмент за централизиране на надзора върху интернет и ще стане първият световен договор за контрол върху мрежата, коментират авторитетни американски медии. ACTA третира интернет пиратството (по подобие на американските проектозакони SOPA (Stop Online Piracy Act - "спиране на онлайн пиратството") и PIPA (Protect Intellectual Property Act - "защита на интелектуалната собственост"), както и разпространението на фалшиви стоки, лекарства и други продукти. Споразумението задължава доставчиците на интернет да следят и да докладват обмена на информация в мрежата, която би могла да бъде или е обект на авторски права. Ако обменът не бъде засечен и прекратен, доставчикът и потребителят могат да понесат големи глоби, а след три предупреждения потребителят нарушител може да бъде изпратен в затвора и да му бъде забранен достъпът до интернет. Доставчикът, който не спре нарушението, ще бъде отстранен от пазара.  Споразумението предвижда криминализирането на разпространение на стоки и съдържание в интернет с неуредени авторски права, ако това се прави с търговска цел.

Българското правителство е упълномощило извънредния и пълномощен посланик на България в Япония Любомир Тодоров да подпише търговското споразумение. Документът е бил одобрен на два пъти от кабинета - през ноември и на 11 януари. От стенограмите на двете правителствени заседания става ясно, че не е имало дискусии по съдържанието му, нито някой от министрите е проявил интерес за какво споразумение дава одобрение.