Седмицата започна с обясненията, че трябва да спазваме законите за авторските права, дадени от министъра на културата, който явно удобно не забелязва какво са сложили корпорациите зад този параван. Междувременно, след Полша миналата седмицата, сега Чехия, Словакия и Германия също декларираха, че няма да подпишат АСТА.

Тази седмица България обяви национален траур.

За девети път през последните десет години. Този път – заради жертвите в село Бисер - удавени от пороя, предизвикан от скъсана язовирна стена или от липсваща държавна политика. В деня за траур националният флаг над Парламента остана вдигнат – беше замързнал. Или някой отгоре даваше знак, че е време хората отдолу

да спрат да улесняват стихиите

и да си свършат работата. Тази седмица те я свършиха добре, поне когато става въпрос за заплатите им. Веднага щом изтече веднъж подновяваното решение депупатските заплати да се замразят, народните представители предложипа да си индексират възнагражденията. Ако до края на следваща седмица в залата случайно не гласуват ново удължаване на замразяването, българските депутати ще получават по около три хиляди лева за добре свършената си работа. Част от която е предлагането, приемането и прокарването на политики, които са в полза на всички българи. Като тези в Бисер, например. Защото през 2005 се удави Средногорието, през 2007 беше Цар Калоян, през 2012 е Бисер. А идея какво да се прави все така няма. В Бисер в деня на погребението на жертвите отиде и министър председателят. Видяхме го как бърка в подредените пликове с обезщетения за хората, които все още са в шок от стихията. И докато получателят на обезщететението за удавени крави с вълнение разказва на премиера как възрастният му баща едва се е спасил, ухиленият премиер нарежда на някого от антуража

да плати на човека „и млекото”

В някои учебници това се нарича „невъзможност за емпатия” - „млякото” в Бисер е в същия понятиен ред като „пържолките” в Перник. И други невъзможности се усетиха покрай бедствието, но ние така сме свикнали с тях, че дори не се впечатлихме. Докато стихията още бушуваше, в бедстващите райони се изсипа и порой министри. Премиерът прати първо вътрешния. Съвсем логично Цветанов закъса по пътя и един роторен снегорин трябваше да отиде да го спасява. През това време Атанас Павлов, средностатистически българин, успява да извади от пороя повече от трийсет души. Докато го прави с джипа си, над тях прелитат хеликоптери. На сметката на трите „Кугъра” са вписани трима спасени. И премиер, който се качи на борда, за да

обяви, че го прави с риск за живота си

и да обвини тройната коалиция, че е купила хеликоптери без системи против обледяване. Наложи се военният министър лично да обяснява, че машините са оборудвании с такава система. Дотогава обаче премиерът беше поохладил антихеликоптерния си патос, може би защото се беше сетил, че в сделката с „Кугърите” посредник беше Николай Гигов. Нямаше обаче кой да обясни защо премиерът трябва лично да прехвърча над бедстващите райони по време, когато там трябва да само професионалистите – поради липса на специалисти, поради липса на план за работата им или поради друго. Но това очевидно е стил на тази власт, защото друго премиерско изказване тази седмица, тръгнало от енигматичната госпожа Плевнелиева, свършва с откровението, че новата министърка на пътищата Лиляна Павлова през половин час му звъни с проблема "свърши лугата.” А когато в една фирма шефът сам кове пироните, защото не може да накара дърводелеца да си свърши работата, нещата обикновено свършват зле. Не стана ясно и защо трябваше

да вадят вътрешния министър от калта и снега,

вместо да го видим как ни предупреждава за опасността от Центъра за аерокосмически наблюдения, който наследи от разформированото бедствено министерство. Два дни след потопа пред микрофоните в Бисер застана и еврокомисарят по бедствията Кристалина Георгиева. За да изчисли, че не сме достатъчно пострадали, че да разчитаме ва европомощ и пак да натърти, че „Гражданска защита” трябва да е на лично премиерско подчинение. За една седмица в пороя от Бисер се разми едно питане – можеше ли селото да избегне трагедията. Защото пукнатината в язовирната стена, която накрая удави единайсет души и лиши десетки от дом, е не от миналата седмица и дори не от миналата година. Преписката за пукнатината се е точила шест години, преди водата да помете бумаги и хора и да завърши с ковчезите в селото и с досъдебното производство, образувано от хасковската окръжна прокуратура. Ако имате съмнения как ще завърши – прави сте.

За Цар Калоян виновни все така няма

Цветан Цветанов направи опит в мътната вода на първите дни да хвърли вината върху кмета на Бисер, който обаче отказа да носи чуждите – в случая държавни – грехове. След като и военните отрекоха да са стопани на язовира-убиец, слезлият от хеликоптера премиер стигна до извода: “Има язовири, които не се водят на никого и ги няма на картата.” Което щеше да е откровение, ако не бяха всички акции по облитане на държавата, закани за разчистване на язовирите от незаконни сгради и рибарници и местения на хора и отдели в земеделското министерство заради изчезнали на хартия язовири. Дали и тези, които са губили и търсили язовирите, са сред наградените с премии? Защото след като в министерствата забраниха бонусите, сега раздават премии и в земеделското последните бяха осоло един милион лева. Разбира се, веднага след Бисер последваха и обещания - за единен регистър на водните съоръжения в регионалното министерство и за нов контролиращ орган. Премиерът също даде своя соломоновски принос към предложенията за откриване на липсващите собственици: „Сега като им бутна язовира,

който първи изписка - негов е”

И прогнозира, че догодина по това време цялата сага с българските язовири ще е под контрол. Което ще е добре, защото другият вариант е да бъде под вода. Където вече са предизборните обещания на ГЕРБ, сред които имаше точки като завършване на започнатите язовири, инвестиции във водна инфраструктура, регламент за собствеността на водните обекти. Вместо отчет за изпълнени обещания в седмицата на бедствие ГЕРБ обеща на бедстващите един милион лева от държавната субсидия. Иначе казано – от нашите пари, които партиите вземат, за да се грижат за партийните си дела, без да се вслушват особено в питанията дали е редно да се простират толкова нашироко в изграждането на партийния лукс. Колкото до конкретния акт, в закона за политическите партии е ясно записано за какво се харчи субсидията и популистките дарения не са сред позволените действия. А

ако милионът им е излишен,

решението е предложено отдавна – намаляване на хранилката, наречена държавни субсидии за партиите. След пороя в Бисер имаше и още един опит за прехвърляне на отговорност, този път на едро. "Общините трябва да ги контролира населението, защото то ги е избирало. Моля, всеки да си поеме отговорността и като си избира кметове, да се интересува.", заяви премиерът, като стовари отговорността за несвършеното от няколко правителства върху електората, който все по-неохотно гласува за тях. По същото време чиновниците по министерствата – на петата година от влизането ни в Европейския съюз и на третата година от управлението на ГЕРБ –

се сетиха, че има едни европейски пари,

предназначени точно за борба с бедствията и обещаха скоро да започнат да ги усвояват. Електоратът, или поне онази му част, която се е преселила в социалните мрежи, поиска този път Европа да не ни праща пари, а читав прокурор, който да разчисти, и започна да се обединява около каузата „Чиновниците да си платят бездействието”. Дали за наводнението в Бисер ще има наказани и точно на кой етаж от политическите отговорности ще спре търсенето, ще научим, ако случаят „Бисер” не се развие като случая „Цар Калоян”. Други виновни ги отсвириха още тази седмица. Лично премиерът показа вратата на любимата си зала „Армеец” на досегашния й шеф, защото си позволил да взема пари за паркинг. Макар че много повече за уволнение беше това, че управата на спортното съоръжение не се поколеба да вземе пълния наем за залата, в която се игра благотворителния мач за спортния журналист Рачо Колев. След като миналата седмица българите бяхме най-мързеливите рентиери на Европа, през тази

„лошите” вече са банките

До десет дни ни обещаха да има три мерки, които да облекчат кредитирането на най-бедните, а премиерът Дянков спря да пише финансова фантастика и започна да настоява за ясни правила при определяне на лихвите по кредитите. Явно не е поглеждал през прозорците си, когато имаше протести на пострадалите от банковата абракадабра и настоявания именно за ясни и трайни правила за изчисляване на лихвата, които включват повече публични индекси и по-малко сервитьорски номера АМ. Тази седмица имахме и високо посещение – отби се държавният секретар на Съединените щати Хилари Клинтън. Светът не чу позиции за Иран и Сирия, Бойко Борисов не получи покана за среща с Обама, така че целта не стана много ясна. Очаквано беше оповестено, че шистовият газ е бил сред обсъжданите теми.

„Тя си тръгна усмихната,

защото видя, че има правителство, което защитава националния интерес и може да казва “не” на големите, независимо кои са те.” – беше една от констатациите за визитата на госпожа Клинтън в България. И това щеше да е много хубаво за страната ни, ако коментарът беше на американските медии, а не на Бойко Борисов. Иначе за шистовия газ от наша страна е било казано, че природата и екологията са ни по-важни, а от американска – да се подготвим за идването на специалния пратеник по въпросите на евразийската енергетика Ричард Морнингстар. Другото, с което ще запомним идването на американския държавен секретар, е срещата, на която доста дикриминиращо спрямо останалите бяха поканени ромски представители, за да се оплачат от дискриминацията. Седмицата не мина и без политически подправки. От Варна президентът Георги Първанов обяви мечтата си:

„Най-доброто за България е еднопартийното управление,

дали то е възможно, е друг въпрос”. Пак от региона Меглена Кунева започна похода си към нова партия, гарнирани с типичните за нея увъртания: “Ако стане ясно, че има обществена енергия за създаването на нова дясно - центристка формация е възможно да бъде направена следващата крачка към учредяването”, заяви тя. Докато Меглена Кунева правеше подобни разяснения в Шумен, пак там група недоволни от ДПС учредиха сдружение ГОРД - Гражданско обединение за реформи в държавата, а няколко дни по-късно в София отцепникът от „Атака” Слави Бинев създадоха ГОРД - Гражданско обединение за реална демокрация. А страната ни гордо се е запътила през това време към уникалната позиция на единствената държава, оставена под наблюдение от Европейската комисия заради състоянието на правосъдието и вътрешния ред. Констатацията е, че у нас "няма убедителни резултати" или иначе казано – осъдени престъпни босове и корумпирани политици. И така десет пъти – от първия доклад досега. Нов момент в доклада е битката, която водят вътрешното министерство и Висшия съдебен съвет. За единайстия доклад остава

пикантната новина за делото,

заведено от председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Тя изпълни заканата си и съди министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов заради репликата, че подпомага организираната престъпност. Това мина дори границата на самоотвержената дружба между премиера и вътрешния му министър и Борисов посочи постоянните словесни нападки на Цветанов срещу съдиите като една от причините за лошия доклад. Другите, разбира се, са „българските политици в Брюксел”, които му развалят имиджа. Тази седмица дава възможност и за поизлъскването му. 11 февруари е европейският ден за протест срещу идеята за

раждането на Големия брат чрез АСТА

Седмицата започна с обясненията, че трябва да спазваме законите за авторските права, дадени от министъра на културата, който явно удобно не забелязва какво са сложили корпорациите зад този параван. Междувременно, след Полша миналата седмицата, сега Чехия, Словакия и Германия също декларираха, че няма да подпишат АСТА. Едва ли го правят, защото не искат да спазват авторските права и много желаят творците им да умират от глад. Пак тази седмица културният министър изрази недоволството си, че „улицата започна да става един парламент.” Но през седмицата, в която знамето над официалния парламент замръзна в деня на траур, може би е време за изслушване на тези, които са на улицата.