Ако се вярва на доклада, България е шампион в ЕС по нарастване на заплатите

Европейската комисия отправи вчера "ранно предупреждение" към България, че през 2008-2010 г. заплатите й са нараснали твърде много,

и я постави под засилено наблюдение по още три показателя - за баланса по текущата сметка, за прекомерни чуждестранни инвестиции и за фирмената задлъжнялост, пише в уводният материал на в. „Сега” журналистът Светослав Терзиев. Брюксел представи първия си доклад по новата процедура за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси в страните от ЕС.

Ако се вярва на доклада, България е шампион в ЕС по нарастване на заплатите, защото са скочили с 27,8% за въпросните три години. Базата за сравнение обаче са заплатите през периода 1995-2007 г., когато държавата премина през икономическа катастрофа, хиперинфлация и свеждане на заплатите и пенсиите до символични суми в долари.
Базовите прагове са договорени на заседанието на Съвета на ЕС по финансовите въпроси (ЕКОФИН) на 8 ноември 2011 г., което бе пропуснато от финансовия министър Симеон Дянков, заместен от посланика ни в ЕС Бойко Коцев. Ведомството на Дянков вчера направи официално съобщение за доклада на ЕК, в което за растежа на заплатите даде следното обяснение: "В предкризисния период българската икономика се характеризираше с ускорен растеж на производителността на труда и доходите от труд спрямо средните за ЕС нива, повлияни от процеса на конвергенция и високото търсене. В допълнение редица други фактори повлияха върху високия растеж на доходите от труд - например ежегодното повишаване на минималните осигурителни прагове, което имаше за цел изсветляване на недекларирани доходи.Тенденцията на оптимизиране на разходите за труд се очаква да продължи и в средносрочен план, което ще позволи динамиката на показателя да покрие критерия от 12%."

Освен заплатите ЕК следи още 9 макроикономически показателя за всички държави в ЕС. За всеки от тях е изчислен допустим праг. България прекрачва прагове на три показателя за външни и един за вътрешни дисбаланси - баланс по текуща сметка като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), нетна международна инвестиционна позиция като процент от БВП, номинален разход за единица труд, както и дълг на частния сектор като процент от БВП.

Балансът по текущата сметка не бива да спада под 4% дефицит, а за България са отчетени 11%. Дянков обяснява, че до 2008 г. дефицитът е бил висок, но през 2010 г. е сведен до 1.3%. Нетната международна инвестиционна позиция за 2010 г. над заложения праг от 35% от БВП пак се дължи на значителния чуждестранен поток на капитал, съобщава министерството, като добавя също финансирането на местната банкова система от чужди банки майки през годините преди кризата и относително ниското равнище на БВП спрямо постъпилите капитали. "По прогнозни оценки до 2013 г. дефицитът по този индикатор ще се свие с 26 процентни пункта", обещава ведомството. Задлъжнялостта на частния сектор в края на 2010 г. е 169% спрямо БВП и е малко по-висока от прага от 160%.