Тази седмица икономически експерти ни съобщиха, че кризата вече си е отишла, докато статистиката показа как безработицата и разходите растат. „Бонус” е най-новата мръсна дума в българския език, след като в Здравната каса си поделиха, защото заслужавали, част от онези пари, дето все ги няма за лечението на един или друг болен.

Тази седмица икономически експерти ни съобщиха, че кризата вече си е отишла, докато статистиката показа как безработицата и разходите растат.

„Бонус” е най-новата мръсна дума в българския език, след като в Здравната каса си поделиха, защото заслужавали, част от онези пари, дето все ги няма за лечението на един или друг болен.

Смелото антикризисно изявление беше на Георги Прохаски, шеф на Центъра за икономическо развитие - “Ако погледнем числата, кризата е свършила.”

Уточнението му обаче е твърде любопитно – все пак има

„усещане за криза,

защото заетостта продължава да се свива, заплатите са замразени, а инфлацията, макар и ниска, допълнително изяжда доходите". Според него още през следваща година доходите ни ще бъдат като тези преди кризата. За разходите обаче нищо не е казал. За тях ние сами можем да прогнозираме, че далеч ще надхвърлят предкризисните нива. Най-рано, още през март ще поскъпне водата, месец след това ще се вдигнат сметките за газ и парно, а в средата на годината ще скочи и токът. Там вече се играе познатата игра – хвърлят се бомбастични цифри като 27 на сто искано увеличение, за да може след това да се прокара поскъпване наполовина и да се очаква въздишка на облекчение сред платците. Прегледът на разходите също не дава повод за оптимизъм. Най-много пред последните три месеца на миналата година година сме харчили за храна и за сметки. Поскъпване се отбелязва както при тези разходи, така и при парите, които сме давали за здраве, транспорт, облекло и обувки. А идва и

краят на лихварския ни рай,

така смело разобличен от премиера – от началото на годината банките у нас масово намаляват лихвите по депозитите. Внезапната поява на новия президент като лобист на банковите интереси е на път да провали и първата разумна идея на финансовия министър. Веднага след като Симеон Дянков поиска яснота и ред при определяне на банковите такси по кредитите, Росен Плевнелиев побърза да сведе идеята до пародия, като започна да отрича възможността за контрол на самите лихви и така даде сигнал, че големите банкери имат голям защитник на „Дондуков” 2. В социалното министерство и тази седмица бяха недоволни. Имаше и различни идеи как да заживеем по-весело. НОИ, например, поиска да спрат пенсиите на всички, които имат до 70 на сто инвалидност, но имат и запазена трудоспособност, за да ги стимулира да работят. Защото сега онези 93 процента такива инвалиди, които не работят, сигурно го правят

от едното желание да източват НОИ,

а не защото няма работа. По-благосклонна беше властта към пенсионерите – обеща всички пенсии да бъдат „променени” с един и същ процент „в зависимост от възможностите на бюджета”. Само да не се окаже, че ще им ги намалят. А властта не желае да си свива харчовете. Колкото и да говореше за икономии, Министерският съвет, например, е изхарчил през миналата година двойно повече пари, отколкото му се полагат според бюджета. Най-големият непредвиден разход се оказал за нови лицензи на софтуера. Защото е широко известно, че лицензите на софтуера не изтичат според предварителено сключен договор с добре известна дата, а внезапно и изведнъж. Най-големият разход, не само финансов, но и на престиж, ако такова нещо изобщо е останало на властта, тази седмица успя да направи доктор Нели Нешева. Шефката на здравната каса си е определила

бонус от 12 хиляди 156 лева

за миналата година. Когато общата сума от над 30 хиляди, разпределени между чиновниците в касата, беше извадена на бял свят, Нешева обяви, че ще съди Димо Гяуров за клевета и защото „не може да се петни името на един човек”. Последваха серия брилятни съждения, от които разбрахме, че в касата са благословени сами да оценяват труда си и сами да си раздават бонусите, а когато това им бъде отказано – да обмислят варианта рушвет: „Не се срамувам от получения бонус, защото ценя труда си. ... Мога да кажа, че моите служители ще получават по седем хиляди, а аз ще се задоволявам с две хиляди. Това ли е нещото, което очаква обществото? Тогава аз очаквам някой да ми даде под масата." Така че да сме благодарни, че не са корумпирани и дори са скромни – раздали са си само 17 процента от позволените 25. Тези проценти всъщност са наши пари, взети ни като здравна осигуровка, преминали при лекарите и прибрани от тях под формата на глоби – за повече издадени на нас направления, например. И ако е вярно, че касата има право да постъпва така с осигуровките за здраве,

докато родители просят пари за децата си,

и да се държи като обикновена банка, защо тогава в края на годината ние не си получаваме лихвите от осигуровките? Вместо това ние даваме пари за осигуровка, плащаме потребителска такса, доплащаме за лечение, пращаме смс-и и броим починалите поради липса на пари. „Няма разхищение на средства”, беше коментарът на здравния министър Стефан Константинов. Той поясни, че раздадените „спестени” пари за отишли не за чиновниците, а за лекарите в звена, в които има незаети бройки. Поради което Нели Нешева е получила над 12 хиляди лева, а във варненския Център за спешна помощ са получили премии от по 16 /шестнайсет/ лева след данъчното облагане. След арогантното си поведение през първия ден, Нешева даде заден ход веднага след като премиерът обяви искането си за оставка. Стилът обаче явно е силно заразен, защото

извинението й беше почти толкова арогантно –

тонът й не бил „назидателен, а на огорчен човек”. Постът й не беше спасен дори от това, че „водена от вътрешно усещане”, реши да дари дванайсетте хиляди, от които така или иначе нямала нужда. Което не може да се каже за всички онези българи, които през миналата година са имали нужда – от допълнително изследване, от допълнителен преглед, от допълнително лечение. Но не са го получили, защото касата е правила икономии. Може би от тях е купен и компютърът, на който реди карти портиерът на касата в София. Има време да го прави, защото номерцата за влизане ги раздава машина, а за охраната има СОТ. Разбира се, не съм ходила до София, за да се уверя лично, че човекът, заснет зад компютъра в стъклената стаичка на входа, наистина е портиер.

Ако се окаже най-ценният експерт на касата,

веднага ще се извиня. Ако има нещо, за което Нешева е права, то е, че постът й е апетитен и предизвиква интерес. Но да твърди, че това е причината за скандала е малко нелепо, защото иначе ще трябва и да ни убеди, че някой друг й и е подписал бонусите. Не по-малко горещо може да се окаже и в „Напоителни системи”. След като пороите издавиха няколко села, шефът на дружеството неизбежно попадна под прожекторите – главно с постоянно навирания в камерите скъп часовник и с драмата си, че някой му откраднал снимката и го регистрирал в сайт за запознанства. Та докато в Бисер още ринеха калта, той настояваше ГДБОП да намери злосторниците. Мълчанието им досега вече е красноречиво. Но каквото и да пише във флиртаджийския му профил, то няма да запълни една липса – на подходящо образование. Оказа се, че човекът, който трябва да носи отговорност за 168 язовира, 188 помпени станции, 2 238 километра напорни тръбопроводи, 530 километра деривационни канали и още куп други потенциално опасни съоръжения, няма висше образование. Не само по специалността, а и никакво. А от несръчните първи обяснения за малко

да захвърчат калинки и от „Напоителни системи”

Като Матросов този път земеделският министър се хвърли да защитава подопечния си с уточнението, че на него „висше” не му трябва, за това си имал заместници – те да разбират. На финала Георги Харизанов беше произведен в един български Бил Гейтс, който „също не е имал диплома за завършено висше образование". Което важи и всички онези, които населяват гетата, например. И очевидно пълнят „дългата резервна скамейка с подготвени хора”, с които ГЕРБ ни заплаши преди време. Вероятно оттам е и Коста Димитров - председател на борда на клон "Средна Тунджа" в „Напоителни системи”. Той има „висше” - теолог е.

Образованието не помогна във водната тема и на вицепремиера Цветанов, който в едно интервю успя да каже, че язовирите у нас са 696 и за тях през последните години „само сме констатирали какви са като слабости и евентуални заплахи в съответните водни язовири”. Очевидно останалите до бройката 3 хиляди са сухоземни язовири и затова се губят на вицепремиера. На нас пък почти три години само за констатации ни звучат като

„напълно загубено време”

Разбира се, ГЕРБ се възползва и от водното бедствие, като обяви че дарява един милион от субсидията си, а когато се появи съвсем нормалният въпрос дали това е законно, Сметната палата успя така да разтегли понятието „присъщи партийни разходи”, че те се превърнаха в пари, които ГЕРБ може да харчи "за своите си цели в политическия процес". А май беше редно партията да дарява от членския си внос, а останалото от субсидията да връща в бюджета. Който ще се пълни все по-трудно, след като държавата успя да предизвика хаос и в туризма с приетите 9 процента ДДС, но не за всичко и всички. Сега браншът седи и чака решение, а издаването на няколко фактури с различно ДДС за различните части на една услуга може да се брои за

допълнителна туристическа атракция

Жалбите заваляха при откриването на туристическото изложение в София, където ресорният министър Трайков зададе новата линия: "Ако приемем, че Слънчев бряг е лимон, трябва да го направим лимонада". Не е лошо любителите на лексиконни афоризми обаче да помнят, че освен чрез изстискване докрай, добрата лимонада се прави и с добавяне на други съставки. Качествени за предпочитане. Търсенето на качество явно не е цел номер едно на образователните реформатори, защото поредната идея за промени в сектора предвижна преминаването от клас в клас с една двойка. Не че и сега реалните знания на част от завършващите не са за оценка 2, а демографията все повече ще налага компромиси с нивото на образованост, но това предварително вдигане на ръце, вместо да се търси прилично качество на материала, на учебниците и на преподаването, си е направо унизително. Макар че проблемното двойка, поне засега, доста успешно засенчва друг проблем в законодателните предложения –

субсидирането на частните учебни заведения

Което е най-прекият път към приватизацията. Тя не е задължително лош вариант, поне не за богатите, но като познаваме българския опит в раздържавяването – у нас и богатите ще плачат, освен ако не са достатъчно богати, за да си пратят децата в чужбина от тригодишни. И още куриози ни предложи седмицата. Във Варна общината и общинският съвет изобретиха необявено и почти тайно публично обсъждане на сделката за „Градски транспорт”. В Парламента откриха, че Любомир Илиев, известен още като Любо Къдравия или като „човекът, обявен от министъра на вътрешните работи за предводител на група за поръчкови убийства”, е влизал необезпокояван при депутатите точно 16 пъти след като са му взели пропуска. След като вътрешният министър настойчиво се похвали, че има съдии, с които „си говори”, адвокатите поискаха списъка им, за да знаят кога могат да получат справедлив процес и кога – не. Брюксел пък поиска да разбере как държавата си разпределя парите така, че печели все една и съща банка, но май няма да получи отговор и така поне за малко

ще разбере как се чувстваме ние всеки ден

След като цяла Европа протестира срещу АСТА, премиерът внесе „проекторешение за спирането на участието на България в АСТА”. Което не е точно отказ, но все пак е стъпка в посоката, в която върви и все по-голяма част от Европа. Разбира се, заслугата за „доброто” е изцяло на ГЕРБ, а вината за „лошото” – на Станишев и, поради заявените политически амбиции, на Меглена Кунева. Макар че дори ако някой друг започна преговорите за АСТА, кой се опита да ги довърши? Вероятно за това споразумение тактиката ще бъде като с шистовия газ – проба на обществото, протест и забрана. Забраната е маскирана като отстъпление пред народния натиск, формулировките й са неправилни и бързо следва предложение за преосмисляне, както при шистовия газ. По темата тази седмица беше демонстрирано и новото българско изобретение – корпоративна група за

симулиране на гражданско общество

Бившият депутат Димитър Иванов оповести, че предстои учредяването на Движение за енергийна независимост, което ще поиска разрешаване на проучванията за шистов газ и незабавно спиране на проекта „Белене”. Подобна група вече видяхме в действие на друг протест – срещу „зеления октопод”. С огромни професионално отпечатани плакати в София излязоха на протест поддръжници на промените в Закона за горите и поискаха бащицата Борисов да ги спаси от злите еколози. Жалко, че със съвестта не е като с гравитацията - нямаш съвест, няма на какво да ти тежи и бързичко отлиташ като голяма бяла птица. Доста народ щеше да отлети тази седмица.