Плавно и неусетно тази седмица ни върна към Виденовата зима – всичко започна да поскъпва, властта говори за банкови регулации, с които да прикрие оголения си бюджет, като добавя от време на време и нечия чиновническа глава, а по улиците пак започнаха да взривяват хора.

Плавно и неусетно тази седмица ни върна към Виденовата зима

– всичко започна да поскъпва, властта говори за банкови регулации, с които да прикрие оголения си бюджет, като добавя от време на време и нечия чиновническа глава, а по улиците пак започнаха да взривяват хора.

Медийното бижу на изминалите седем дни е статия, която ни учи как да оцелеем с по-малко от 70 лева за храна на месец. Опитът за оптимистично четиво обаче предлага рецепти, достъпни само за подвижни пенсионери с безплатни карти за транспорт. Липсата на варианти за работещи предполага, че според авторите те нямат проблеми с оцеляването или пък

сами са си виновни, че още са тук

За следващата седмица икономичните сметки ще трябва да се променят – през тази горивата поскъпнаха с обещанието, че няма да е за последно този сезон. Протестите предстоят, но тук заден ход едва ли ще има. Отказ за обмисляне заяви властта и за цените на лекарствата. Макар че през тази седмица премиерът уволни единия здравен замминистър - Гергана Павлова, която отговаряше тъкмо за лекарствената политика. Дали с министерска благословия или не, но се оказа, че едни и същи лекарства, произведени в България при това, у нас са три пъти по-скъпи, отколкото в Турция. Някои изчислиха, че така ние плащаме по половин милиард повече всяка година, за да се гордеем с българско производство.

Производителят обоснова цените си с необходимостта да се наложи на новите пазари, където очевидно не са така търпеливи и щедри като нас. И посочи, че са напълно в съответствие с „нормативната база в страната”. В Брюксел, където се заинтересуваха дали няма държавна помощ за компанията, за да си позволява такъв дъмпинг навън, получиха отговор „няма”. Което си е така – държавата не дава нищо на ръка, просто е разрешила да се взема

„помощ” от парите на болните 

Отговорните за нормативната база, като здравния министър, побързаха да ни натякнат, че ако искаме по-евтини лекарства, може да останем без никакви, защото големите компании щели да се изтеглят от страната. Може би в Турция, където да печелят три пъти по-малко. Шефката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова отрече и друга възможност – намаляване на ДДС. Според нея по-ниското ДДС за лекарствата няма да намали общата тежест, защото държавата пълни бюджета главно от този данък и ако го свали – ще компенсира с друго. През същата седмица, през която Менда Стоянова лансира това финансово обяснение, стана ясно, че държавата ни е забравила да потърси едни 53 хиляди лева, които й дължи Никола Проданов. Той е бил обикновен наемател на заведение в Пампорово, но пък съпругата му Даниела Дариткова е депутатка от ГЕРБ. Държавата услужливо е пропуснала давностния срок, през който е можела да си прибере от депутатския съпруг дължимите наеми. Преди време същата депутатка се прочу и с недекларирания „Ягуар” в гаража. Обяснението – съпругът „забравил” да го впише в декларацията. Колкото до ДДС-то и лекарствата –

в Малта изобщо няма ДДС върху лекарствата,

в Австрия и Белгия е между 6 и 10 процента. И никъде не се лекуват при шамана поради бягство на фармацевтичните компании. А у нас не само, че не може и да се мисли за сваляне на ДДС или друго облекчение, но се събират дори такси от майките, които гледат децата си в болницата. Срещу таксата майките получават привилегията да заместват санитарката и сестрата, да си зареждат мобилните телефони в болничните контакти и да ползват мивката и тоалетната. Легло не им се полага. Може би е време да се въдеде и такса „държава” – да ни я връщат в края на всяка година, задето сме изтърпели тук още 365 дни. През седмицата продължи и всеобщата властова изненада от това, че някои /а може би всички/ са получавали бонуси. А новият президент Плевнелиев доказа, че още не е наясно не само какво работи той, но също и някои политически назначени чиновници в държавата, и скочи да защитава парите, получени от вече уволнената Нели Нешева, защото нейни били отговорностите и задълженията. Между другото, заместниците, получили дори още по-щедри награди за свършената от други работа,

нито бяха наказани, нито върнаха парите

Следващата в списъка с бонуси и заповед за уворнение стана шефката на Агенцията по вписванията Виолета Николова, която си дала награди за близо 50 хиляди лева за половин година. Имало и за служителите – някои получили по 600 лева. Сметната палата се опита да реши споровете генерално – според Валери Димитров възнагражденията не бива да се оповестяват, преди да бъде разрешено със закон. Софийският административен съд обаче постанови по същото време, че бонусите не са лични данни и когато някой поиска тази информация, има пълното право да я получи. А оставките продължиха – заминава си и Тодор Коларов, който оглави комисията „Антимафия”, която трябваше да напълни хазната с парите на незаконно забогателите. Коларов твърди, че му липсва политическа подкрепа, което предизвика мигновеното недоволство на началника му и премиерът

Борисов го обвини, че е скандалджия

Временно засега напуска поста си и българският Бил Гейтс – шефът на „Напоителни системи". Георги Харизанов беше отстранен, защото спестил някои пикантни моменти от младостта си – като подсъдим заради заплаха за убийство и обвиняем за кражба на 50 хиляди долара. Ресорният му министър Мирослав Найденов бил изненадан. Вероятно също като колегата си Цветан Цветанов, който сигурно от медиите е разбрал, че служителката му Павлинка Иванова, която има трудов договор с МВР, в същото време е станала съдебен заседател в Специализирания съд. Сега ще е интересно да чуем обясненията, защото самият Цветанов заяви тази седмица за себе си, освен че не само „бил изключително възпитан”, но и „бил научен да казва само истината”. Министър Цветанов се изказа тази седмица и по варненския взрив, който показно и брутално уби бизнесмена Йордан Харасимов. От вътрешния министър научихме, че имало „конфликтни точки в последните десет години в бизнеса”, а преди пет – „сигнали и оплаквания”, а и глоби бил плащал убитият, та на финала липсваше само фразата

„сам си е виновен”,

която Цветанов вече ползва без свян, когато няма убити. През седмицата Варна се опита да произведе и добри новини. Съветът гласува съкращенията в районните администрации. Промените в голямата община, обещани от кмета още преди изборите, и този месец обаче си останаха само намерение. На извънредна сесия, неясно защо свикана не от председателя на съвета, а от група съветници, беше прието и решението за изкупуване на частната транспортна фирма, за да има Варна интегриран градски транспорт. Колко ще ни струва засега не ни казват. Не е ясно и какви са общинските намерения към туризма, но май не са много добри, защото от предварително огласения обществен съвет по туризъм журналистите бяха изгонени. Седмицата произведе и поредната новина за

златните варненски плочки,

с които е настлан площад „Независимост". След предизборния есенен ремонт сега те имат нужда от следизборен пролетен ремонт, част от който засяга плочки извън гаранция. Иначе казано – от все по-малкия бюджет за улични ремонти ще трябва да отделим средства за поддържане на кметската екстравагантност. Няма да е лошо след този ремонт да подарят на всеки варненец по една плочка, за да си я удря в главата всеки път, преди да отиде да гласува. Имаше какво да запомним и извън Варна. Пътуващите от София за Видин, например, чакаха на столичната жп гара около три часа, за да се освободи локомотив, който да откара техния редовен иначе влак. На устието на река Чая пък откриха къща. Пловдивският бизнесмен Иван Тобиев се оказа законен собственик с нотариален акт на земя в самото речно корито. А софиянци бяха призовани да превърнат града си в един истниски балкански Щудгард, като свалят климатиците от фасадите и си прекарат централна климатизация. Явно държавата е

твърдо решена да ни прибере имотите

и всяка седмица измисля поне по един начин да ни вкара в дългове или да ни изкара от частната ни собственост. Чу се името ни и отвъд океана – ръководството на ЮНЕСКО, начело с Ирина Бокова, изгони представителите на Уикилийкс от конференцията, посветена на Уикилийкс с железния аргумент, че "свободата на изразяване ни дава право да изберем кои лектори ще участват". От което определено лъха на Вишински. Вълнения имаше и в българското посолство в Съединените щати. Поканата за официалния прием по повод Трети март се оказа декорирана с логото на „Шеврон” като спонсор. В което нямало нищо лошо, твърди посланик Поптодорова. Докато у нас лекичко започна побутване към ново решение за шистовия газ. И ако задокеанският скандал си остана за вътрешна консумация, ефирните деяния на една самопровъзгласила се медийна звезда предизвикаха доста коментари и подигравки на наш гръб в цяла Европа. След като видният водещ Бареков си позволи

да къса вестници и да хвърля заплахи

в ефир, цялата колегия в Брюксел сравни проявата с фашистко изстъпление. И си я записа в тефтерчетата, за да я ползва, когато има нужда от примери за не дотам европейските деяния на тъмните балкански субекти. У нас ментеливата чалга журналистика отново не получи това, което заслужава. Но пък от подобни жестове вътре в страната става чудесна медийна дъвка, която не оставя време за въпроси какво се случва с държавните пари, например. Лично председателката на финансовата комисия Менда Стоянова съобщи, че фискалният резерв е три и половина милиарда лева, което означава един милиард под официално разрешения санитарен минимум. Вече се лансира идеята да бъдат изядени и парите от Сребърния фонд, а отчет къде са вече липсващите пари няма. Но пък скоро ще има нова закон за образованието. На първо четене срещу него скочиха специализираните училища, които вече няма да имат ранен прием. От пети клас сега започва ранното обучение на деца с талант в математиката и рисуването, но държавата явно е преценила, че

няма нужда от образован електорат

Притеснени са и родителите на деца с проблеми – държавата прехвърля финансирането на ресурсните центрове на общините, което, особено за по-малките и бедни общини, означава, че тези деца вече няма да получават специализирани грижи. Очевидно и те не са нужни на държавата. Засега въпросите и действията са само от засегнатите страни, ако не броим едно изказване на образователния министър - обтекаемо и не много издържано юридически, за някакви математически средни училища. Но пък други министерски неволи ни бяха подробно разказани – един се натровил в скъп ресторант и сега ги проверяват всичките, а друг го глобили катаджии, а той се хвали цял ден в социалните мрежи. През тази седмица почетохме и Апостола. Докато ние си оставяхме букетите, обзети от почит, срам и надежда, малки и големи политичета не пропуснаха пак да напъплят Левски с мръсни пръстчета. Не пропуснаха, в седмицата на „бонусите”, да напомнят, че всеки трябва да носи

тефтерчето на Левски в джоба си

Президентът се размечта и за "кауза - голяма, колкото е голяма България", като настави, че родолюбието не е само почитта към героите, а и делата ни днес.

Иначе казано - „Градим България” вече го измислиха, може би е ред на доброволното и безплатно строене на магистрали от страна на ентусиазирания народ. Други, които се наричат политици, не се посвениха да произведат Апостола в „завършен български националист”, а най-лумпенизираните сложиха портрета му и начело на шествието, посветено на водача на българските легионери – фашисти. През тази седмица напоителният шеф Георги Харизанов проплака по повод обвиненията, че имал прекалено скъп часовник: „нямам, но е нормално да искам”. Пак тази седмица министър Трайчо Трайков, като призна, че скандалната АСТА е подписана почти на сляпо и декларира оттегляне, се аргументира така: "и на политиците също им се иска да са част от това общество". А ние за поредна седмица установихме, че си нямаме нормално управление. А ни се иска.