Пет неща, които не знаете за филма „Артистът”

Варна Лайф

28-02-2012, 16:23

Автор:

ЕЛЗА ПАРИНИ

Всичко от Автора

Най-добрия филм на годината първоначално бил заснет в цвят

Както бе предсказано от мнозина, немият филм "Артистът” доминира на 84-те годишни награди Оскар.

Екипът не само че отнесе у дома най-голямата чест на нощта - "Най-добър филм",  но и колекцията бе попълнена от още четири Оскара.

"Артистът" разбуни духовете още щом дебютира на филмовия фестивал в Кан през 2011. И от тогава навсякъде се говореше за него.

Ето няколко неща, които може би не знаете за най-добрия филм на годината:

И не, едно от тези неща не е как се произнася "Хазанавишиюс".

"Артистът" първоначално е бил заснет в цвят.

Трудно е да си представим ням, но цветен филм. Факт е обаче, че първоначално награденият с Оскар филм не е бил черно-бял.
Дизайнерът на костюмите Майк Бриджис разкри, че най-добрата лента първоначално е била снимана в цвят, в случай че продуцентите решат да го запазят така. Филмът по-късно се превръща в черно-бял.
На въпроса дали ще пусне филма цветен продуцентът Томас Лангман заяви: "Не. Съжаляваме, но не. "

"Артистът" е заснет за 35 дни.

Жан Дюжарден разкри: „Заснехме филм само за 35 снимачни дни”. За щастие той и режисьорът Мишел Хазанавишиюс са се сработили така, че снимките минават като песен.
"Наистина е важно да се установи връзка в отношенията и взаимно да се опознаете много добре, така бихте могли да печелите време, когато снимате филм", казва Жан.

Жан Дюжарден е „късно цвете".

Жан започва да се занимава с комедия на 24 години. На тази възраст той пише стендъп скечове за комедийни изпълнения в барове.
"Кариерата ми е случайна", каза Жан.

Това е първият ням филм, спечелил Оскар за най-добър филм от 1929 г. насам.

Цели осемдесет и три години по-късно. Последният ням филм, който печели Оскар за най-добър филм е "Криле" от 1929.

Режисьорът Мишел Хазанавишиюс не е взиман на сериозно.

Мишел имал идеята за "Артистът" преди доста години, защото той е почитател на режисьорите от ерата на нямото кино.
Първоначално никой не го взимал на сериозно. Но след като неговите шпионски филми „OSS 117: Кайро, гнездо на шпиони” и „OSS 117: Изгубен в Рио де Жанейро” постигат финансов успех, продуцентите започват да се интересуват от него.