България не е в състояние на война и не е огнище на тероризъм и земетресения. Като за последното заслугата е на Аспарух. А потомците му и тази седмица предпочетоха да говорят за бонуси, вместо да помислят кому е изгодно държавата им да изглежда точно така.

Тази седмица новините можеха да започнат и да свършат в рамките на следните думи:

„18-годишен ученик от математическата гимназия в Пазарджик беше пребит от група младежи, занимаващи се със свободен бой”. Защото в тях е затворен омагьосаният кръг, от който няма излизане вече 20 години – кръг, в който мускулите са по-важни от мозъка и всички приказки за обратното са само несръчен грим върху насинено око.

Бъдещият математик не стана новина,

макар и пребит, защото се опитал да защити своя приятелка. Топновината на седмицата се оказа друг боец, намушкан в заведение. И там не мина без гримиране – преди да изпаднат в тотална амнезия, участниците разказваха басни за спорове, довели до намушкването. Редовите полицаи си мълчаха, а от високото ни осениха мъдрости, които достойно конкурираха борческите обяснения. В деня, в който бореца го намушкаха в кръчмата, отчетохме още обран златарски магазин, няколко запалени коли и варненското погребение на взривения Йордан Харасимов. Пак в същия ден главният секретар на полицията ни извести, че България е страна, в която вече „няма отвличания и поръчкови убийства”. В същия тон на празника на пожарникарите се изказа и вътрешният министър – каквото става, е „криминален” инцидент, а „тежката организирана престъпност е намаляла през последните три години, тоест по време на управлението на ГЕРБ”. През същата седмица, в Студенския град в София убиха студент. В конкретната битова драма едва ли най-голямата вина е на полицията. Което не може да се каже за това, в което живеем и

което за удобство наричаме държава

Защото след всеки инцидент в така наречения „студентски” град размахваме статистиката „0 броя библиотеки и книжарници, Х броя кръчми и чалготеки, Y обещания” и единствената промяна е, че Х става все по-голямо число при всяко следващо броене, а Y расте в зависимост от тежестта на криминалното деяние. А промените винаги са равни на броя на библиотеките. Седмицата не мина и без протести. Този път беше ред на високите цени на горивата. Междувременно някои горива поевтиняха с по няколко стотинки, а монополистът обяви, че който протестира срещу тях, всъщност защитавал контрабандата. Нервното пристъпване около цените на лекарствата също е на път да приключи безславно. След уволненията и заканите за "50 процента и повече" сваляне на цените, преговорите станаха тайни, а сметките показаха, че нито държавата, нито пациентите ще усетят нещо съществено при този подход. Това, което ще има далеч по-съществен ефект –

свалянето на ДДС, вече е тема – табу

Обяснението за засекретяването на останалите договорки пък е съвсем трогателно – да не си помислят останалите държави в Европа, че договарените отстъпки са „официални” /?/ и да ги използват като аргумент за преговорите си с доставчиците на свой ред. И макар че здравният министър продължава до показва мускули и да твърди, че ако до две седмици производителите не намалят цените, ще има „много твърди законови действия”, пуснатият вече параван ни оставя без възможност да разберем какво точно става и дали изобщо се случва нещо, колко отстъпка дават производителите и колко плащат болниците и здравната каса. Но ни осигури широко поле за размисъл за държавническата логика у нас. Защото сега няма да се казва нищо за начина, по който формират цените на лекарствата, а преди седмица здравната заместник министърка я уволниха, защото не казвала как се формират цените на лекарствата. Или проблемът е бил само в не/участието? През седмицата

официално започна и сезонният пазарлък

с колко да поскъпне токът през лятото. Е.ОН подгряха с предупреждението, че заради по-студеното време и сметките ще са по-високи. Ние това си го знаехме и преди Е.ОН да ни го каже, но сега сме предупредени да очакваме и допълнения в графата АМ /ако мине/. Иначе и трите дружества вече поискаха вдигане на цената между 7 и 13 процента, предстои регулаторът да се опъне проформа, а когато вече сме поизтръпнали от прогнози, да разреши поскъпване „само” наполовина. А така и фирмите ще имат алиби, че ремонтите и модернизацията не съвпадат с обещаните, макар че са обещавани на старите цени. Закани имаше и в земеделското министерство. Те обаче изобщо не са свързани с рязко повишения индекс на щастие при кокошките, довел до още по-рязкото поскъпване на яйцата с по десет и повече стотинки. Мерките, огласени от министерството, засягат по принцип „нарушенията при производството и търговията с храни”. Желанието е

глобите да се повишат,

макар че докато говореха за това, министерските представители признаха, че не знаят каква част от сегашните са събрали. А след парижкото изложение вероятно ще се добавят и нови искания за глоби, защото министър Найденов открил, че почти никой от изложителите не се е решил да напише на латиница къде е произведена стоката му, за да може министърът да се похвали с българското. Във Варна през седмицата общинските съветници подадоха заявка да домакинстват следващият скандал, свързан с плащане на хонорари, като на комисия предложиха да си повишат възнагражденията. Преди това не е лошо да отговорят на други въпроси, появили се пак при обсъжданията по комисии. Като например – къде са парите от пътния данък и глобите, след като постъпленията за миналата година са към 13 милиона, а в кръпки

по улиците са заровени малко повече от половината

Или как така на един адрес са регистрирани към 150 души, а на мястото има или тръни, или незаконна постройка. Или защо при даденото някога временно съгласие за преместване на Галерията за графично изкуство в Градската художествена галерия, сега никой не иска да си спомни клаузите за строителство на новата сграда на булевард „Княз Борис” и временното съжителство е на път да стане постоянно. Вълнение имаше и сред арт средите, когато стана ясно, че чиновниците у нас, докато са превеждали от „брюкселски” документите за финасиране, са родили куп шедьоври във формулировките за фестивали. А после са ги допълнили с идеи като „илюстрации на книги за икони от цветя”, „прожекция на водни инсталации на видеостена” и „кратки оперни изпълнения в МОЛове и хипермаркети" – за около шест милиона лева, често с предварително ясен получател. Когато въпросите и недоволствата също наближиха тази цифра, министерството предприе разпростанения напоследък заден ход, като се мотивира с

грешки в „дефинирането”

Не е ясно каква точно грешка се получи в президентството, но Росен Плевнелиев отиде до Кабул и се върна, пред пресцентърът му да разбере, че въобще е имало такова пътуване. Домакините добавиха и други щрихи – българският президент ходил до Афганистан с американски военен самолет. А пък, казват, височината можела да бъде сериозен стимул в определени преговори, особено в подходяща компания. Тази седмица имаше и проблясъци на приличие – заместник главният прокурор Валери Първанов поиска извинение след неадекватното си поведение в разговор с родителите на деца, убити на пътя. Почернените семейства получиха и обещание, че с промени в закона

ще се забрани споразумението с прокуратурата,

ако някой причини смърт на пътя. Извинения заваляха и откъм министерства и агенции – под формата на върнати бонуси. След като за поне четвърти път премиерът обяви край на бонусите в държавните служби, а и поради прекалено големите финансови измерения на скандала, започна връщане на пари. Амнистия беше обявена за реално работещите по европейски проекти, а на останалите предложиха да избират - да върнат парите до петък или да напуснат в понеделник. Разбира се, не стана ясно кой точно и какви точно пари трябва връща и за колко години назад, но жестът беше внушителен и предизвика правилното народно отношение. Очаква се най-бързо и най-правилно разбралите да бъдат отличени. Само Виолета Николова, бивш директор на Агенцията по вписванията, продължи да настоява, че си е дала бонусите напълно заслужено заради свършената "достойна за уважение” работа. Същата работа, която Европейската комисия е на път да оцени на

800 хиляди евро глоба, която всички ще платим

Причината - несвършена работа в Агенцията по вписванията по време на ръководството на Виолета Николова. Без да е изненада по тъча се опита да мине с бонусите вътрешният министър, който заяви, че във ведомството му такива пари не са плащани, докато отчетите показват 10 милиона допълнителни пари. А вицепрезидентът Попова направо застана в опозиция на премиера и защити раздаденото в правосъдното министерство по време на нейното ръководство. Накрая и самият премиер развали част от ефекта, като се върна на любимия си рефрен за тройната коалиция и парите, взети от „предишните”. Което, съчетано с демонстрираното близо тригодишно неведение какви ги вършат неговите министри, логично доведе електората до

дежурната въздишка „всички са маскари”

Макар че, поне според социолозите, въздишането е леко и не се отразява на всенародната любов. Според данни на НЦИОМ, при това от допитване, съвпаднало с потопа в село Бисер, правителството продължава да се радва на сериозна любов – 35 процента. Бойко Борисов е обичан от половината българи, че и един процент отгоре, редом до него продължават да са Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Вежди Рашидов, като при Найденов това вероятно няма да трае дълго при цена от 40 стотинки за яйце преди Великден. Други са изводите на STRATFOR, цитирани тази седмица от Уикилийкс. Организацията публикува секретни проучвания на частната американска разузнавателна фирма STRATFOR, наричана „ЦРУ в сянка”. За България в обобщенията се посочва, че мафията е навсякъде и заедно с бюрокрацията пречи на инвестициите, корупцията в политиката и полицията е масова, а инфраструктурата - ужасяваща. Има и добри думи – България не е в състояние на война и не е огнище на тероризъм и земетресения. Като за последното заслугата е на Аспарух. А потомците му и тази седмица предпочетоха да говорят за бонуси, вместо да помислят кому е изгодно държавата им да изглежда точно така.