Стефан Рядков ще изиграе фотографа Манчо на Основна сцена в Театъра, а пък Димитър Рачков ще влезе в същата роля в компанията на Любомир Нейков и Асен Блатечки на 12-ти в зала 1 на Фестивалния 

Две различни столични трупи ще играят "Вражалец" по Ст. Л. Костов във Варна този месец.

Комедията със Стефан Рядков в ролята на фотографа Манчо ще се играе на 9 и 10 март от 19 ч на Основна сцена на Драматичния театър

Грандиозната продукция, режисирана от Костадин Бандутов, е част от репертоара на Театър "Българан", на чиято сцена беше и премиерата й. Участват още Николай Кимчев, Маруся Ваклинова, Петър Кьосев, Пепа Манева, Божана Косева, Илия Павлевчев, Андраш Кончалиев, Георги Манев, Кънчо Кънев, Румен Попкостадинов, Жанет Керанова, Александър Митев, Николай Чобанов, Нина Болгар, Милена Илиева, Зорница Георгиева и Иво Карадаков. 

В понеделник пък, отново в 19 ч, но този път на сцената на зала 1 във Фестивалния, ще видим версията на режисьора Георги Стоилов и театрална формация „Мелпомена”. В този спектакъл вражалецът е Димитър Рачков, който ще ни разсмива заедно с Любомир Нейков, Асен Блатечки, Деси Бакърджиева и Светлана Бонин.

Пиесата

Класикът на българската комедия Ст. Л. Костов (където Ст. означава Стефан) е известен на младото поколение театрални зрители главно с “Големанов”. “Вражалец” е написана през 1933г., спада към типа социално-битови комедии и разказва за суматохата, която настава в едно село след пристигането на другоселец, който “завлича” финансово цялото население с обещания за гарантирана печалба от печатането на фалшиви пари. Основната атракция на историята не е самата интрига, а отношенията между селския “елит”, представен от попа, кмета и няколко “активистки”. 

Историята

Една сутрин в китно българско селце пристига вражалец, който предсказва на кмета, попа и двете най-видни девойки, че скоро при тях ще потече река от злато и някой, който е с тънък занаят ще им помогне да го открият.
Като всички наивници, които я закъсват за пари, елитният квартет на селото се хваща здраво на въдицата и трескаво започва да търси фотографа Манчо, убедени, че той е човекът с тънък занаят и ще им помогне бързо да забогатеят. След като откриват калъпа за правене на фалшиви пари във фотото му, кметът, поп Стайко, Цвета и Босилка са повече от сигурни, че Манчо няма да откаже да ги вземе за сътрудници в неговата печеливша работа. И наистина, когато му казват, че имат доказателства за престъпната му дейност, Манчо признава за правенето на фалшиви пари, но за съжаление не може да им помогне да забогатеят, защото няма вече хартия за печатане на банкноти. В желанието си на всяка цена да се облажат и те от дарбата на фотографа, кметът и попът правят акционерно дружество с цел да съберат средства за хартията, която се купува от Виена. В това дружество се включват почти всички в селото, без да подозират, че Манчо е един изпечен мошеник, който ще ги докара не само до просешка тояга, но и до прага на отчаянието. И след като го изпращат по живо по здраво с един пълен дюшек пари, не минават и двайсетина дни, когато се получава писмо до Пеньо бармана, в което Манчо споделя на приятеля си, че "по-дружелюбен народ" от този в селото не е виждал и всички до един стават за карикатури в някой литературен вестник! След тази изповед на Вражалеца – Манчо, зрителите сами решават весело ли е, или тъжно нашето ежедневие, и на героите от пиесата ли се смеят, или на самите себе си...