Сега брутният коефициент на заместване е 46.5%, но през 2020 г. ще падне до 36.7%, изчислява осигурителният експерт Йордан Христосков.

Единственият сигурен ефект от пенсионните реформи от 2000 г. насам е, че пенсиите все повече ще изостават спрямо доходите от труд, стана ясно по време на международната конференция "Заетост и доходи", пише днес в своя публикация в. „Сега”.

Сега брутният коефициент на заместване е 46.5%, но през 2020 г. ще падне до 36.7%, изчислява осигурителният експерт Йордан Христосков. Това е процентът на средната пенсия, която НОИ изплаща за определен период от време спрямо средния осигурителен доход за страната за същия период. При брутния коефициент от дохода не се приспадат данъци и осигуровки. За намаляването на пенсиите основно влияе решението на ГЕРБ да индексира пенсиите само с инфлацията, а не по швейцарското правило, което отчита и вдигането на осигурителния доход.

Същата негативна тенденция отразяват и разчетите на НОИ. Според тях в кризата нетният коефициент на заместване, т.е. пенсията спрямо дохода след приспадане на данъци и осигуровки, се е повишил от 53.3% през 2008 до 57.2% през 2011 г. Но до 2015 г. ще падне до 54.5%. За същия период брутният коефициент на заместване е нараснал от 42 на 44.9%, а през следващите 4 години се очаква да падне с 4% до 40%.

"В момента покупателната способност на пенсиите се е увеличила с над 17% главно заради увеличенията на всички пенсии през 2009 г. Замразяването им през последните три години ще се отрази по-късно в намаляването на коефициента на заместване", обясни шефът на НОИ Бисер Петков. Социалните експерти залагат на т.нар. втори стълб, който беше въведен с реформата през 2000 г., да компенсира реалното намаление на доходите от пенсии спрямо осигурителния доход в бъдеще. Там в момента влизат 5% от общата осигурителна вноска за пенсия (17.8%), която плащат родените след 31 декември 1959 г. Родените преди това ще получават пенсия само от НОИ. Очаква се вторият стълб да осигури около 15-20% заместване на трудовите доходи при пенсиите на родените след 1959 г.

Кризата обаче показа, че вноските в пенсионните фондове са силно уязвими от трусове във финансовата и икономическата сфера.