Най-лиричният филм на Алексей Балабанов, изпълнен с приказен хумор и почти детска простота, Кочегар излъчва невинност, докато ни разказва с широко отворени очи две плашещи истории

Кочегар | Kochegar
Русия, 2010, 83 мин, цветен

В по-добри времена якутският огняр Иван Скрябин се е радвал на звездна кариера – бил е сапьор по време на войната в Афганистан, герой на СССР, майор с множество медали на гърдите. Сега обаче, пенсиониран заради жестока контузия, напуснат от съпругата си и преживяващ с мизерната си заплата, той обитава своето работно място – огромното подземно мазе на фабриката, където поддържа пещите денонощно. В свободното си време записва своята история, в която разкрива разбиранията си за доброто и злото. Всъщност историята със заглавие “Khailakh” вече е написана от полския етнограф Вацлав Серошевски. Скрябин я е чул някога, а сега погрешно е решил, че тя се е родила в собствената му глава, защото в нея става дума за руските бандити и якутската саможертва. Скрябин има любима дъщеря на име Саша. Заедно с дъщерята на друг бивш военен, но настоящ гангстер – Маша, тя държи магазин за кожени изделия. Сред централните фигури в историята е и гангстерът Бисон, който се оказва приятел едновременно на Саша и на Маша, без те да подозират това.

Балабанов често предизвиква крайни мнения. Аз съм сред тези, които го намират за гений, но в случая нямам намерение да защитавам тази теза. Съвсем спокойно бихме могли да опишем филма по два съвсем различни начина. Това е кървава криминална драма в духа на киното пост Тарантино, концентрирана върху най-зловещите аспекти на човешката жестокост, които се разкриват с болезнени подробности от същия режисьор, поднесъл ни Карго 200, Жмичка, Брат и Брат 2. Подобно на предишните филми и този ни пренася в нащърбения, олющен свят на Русия в края на 20-и век. И отново примитивната мъжественост доминира в диалога, сюжета и визуалните детайли. Да не говорим, че основният поддържащ актьор си остава трупът. В същото време втората интерпретация на Кочегар е, че той е нежен до сантименталност и всъщност е най-лиричният филм на Балабанов до момента. Изпълнен с приказен хумор и почти детска простота, Кочегар излъчва невинност, докато ни разказва с широко отворени очи две плашещи истории – тази на екрана и тази, която Скрябин описва. (Нанси Конди, www.kinokultura.com)

КАДРИ ОТ ФИЛМА В КЛИПА НА ПЕСЕНТА "ИСТЕРИКА" на АГАТА КРИСТИ

НОМИНАЦИИ
Ника ’11 – Най-добър филм, режисьор

АЛЕКСЕЙ БАЛАБАНОВ

Руски режисьор, сценарист и продуцент, роден през 1959 г. в Свердловск. Завършва преводаческия факултет на Горкиевския педагогически институт (1981) и експериментален курс по авторско кино през 1990 г. До 1987 г. работи като асистент-режисьор в Свердловската киностудия. За филма си Брат печели специалната награда на журито в Котбус, на фестивала в Хихон е отличен като най-добър режисьор за Карго 200, а в Истанбул журито присъжда специална награда на За хората и изродите.

ФИЛМОГРАФИЯ

1991 Щастливи дни (Счастливые дни)
1992 Замък (Замок)
1995 Пристигането на влака (Прибытие поезда) – новелата „Трофим”/новела „Трофимъ”
1997 Брат (Брат)
1998 За изродите и хората (Про уродов и людей)
2000 Братът в Чикаго (Брат 2)
2002 Война (Война)
2005 Жмичка (Жмурки)
2006 Не ми е мъчно (Мне не больно)
2007 Карго 200 (Груз 200)
2008 Морфин (Морфий)
2010 (Кочегар)