Избрани Новини
Приказка за администрацията
Вчера получих по електронната поща сигнал, че на официалната страница на община Варна в интернет името на града в герба му е изписано на латиница.
Същото важи и за личните преживявания на всеки, имал вземане-даване с администрация където и да било у нас. Има няколко общи за почти всеки чиновник черти - презрение към клиента (гражданина), бавене на работата и отказ от вземане на каквото и да е самостоятелно решение. В това последното имах възможност да се убедя и аз.
Вчера получих по електронната поща сигнал, че на официалната страница на община Варна в интернет името на града в герба му е изписано на латиница. Не ми се вярваше чак дотам да са стигнали в тъпанарското чужддопоклонничество, заливащо ни от десетилетия, но се оказа вярно. Разбира се веднага звъннах в общината, дирекция “Информационно и административно обслужване“, и потърсих директора. Оказа се, че тя била в командировка, но нейната секретарка ме насочи към хората, поддържащи сайта на общината, за да решат проблема. Те от своя страна ми казаха, че трябва някой да им нареди и ме насочиха към временно изпълняващата длъжността директор. Тя пък ми каза, че трябва да пита пресаташето на кмета. Отказах се да звъня и на пресаташето. Сигурен бях, че тя на свой ред най-вероятно ще ме препрати към кмета.
В крайна сметка историята свърши благополучно и след няколко часа името на Варна беше благополучно изписано на официалния език и официалната писменост на България. Не знам дали лично кмета се е разпоредил за това, но ако е така, за какво по дяволите ни е нужна цялата тази администрация? Трябват ни само няколко чистачки, портиер, охрана и кмет, който отговаря за всичко. А сега си представете как целият този модел на работа се пренася на централно ниво. Е, сега разбрахте ли защо не вървят нещата в държавата ни? Защото ако за нещо толкова незначително и маловажно бяха нужни няколко часа и разговори с 4 човека по административната верига, представете си какво ви чака, ако искате разрешително за строеж, да речем?