"Битие 2" на Николай Ламбрев-Михайловски, 15 март, 19.00 ч., на Сцена Филиал. 

Това е третата българска среща с драматургичното предизвикателство Иван Вирипаев, след класици най-често поставяния руски автор днес в Европа.

В България го доведе най-напред Галин Стоев с интригуващите си прочити на "Археология на сънуването" и "Кислород", а белгийската му постановка по "Битие 2" го превърна в един от малцината български режисьори със спектакъл в официалната селекция на най-големия театрален фестивал в света в Авиньон. Още са пресни и впечатленията ни от „Валентинов ден” на Явор Гърдев, 2008 г.

Нашумял от сцената на Театрална работилница „Сфумато” (2010), „Битие 2” на Николай Ламбрев-Михайловски от т.г. вече е част от репертоара на Варненския драматичен театър. Към Варненската трупа се присъединиха и талантливите млади актьори Савина Бързева и Илиян Марков, които заедно с Дамян Тенев демонстрират не само добро владеене на театралния език, но и умение да проникват в най-дълбокото от философския текст на Иван Вирипаев. Колко трудно е това упражнение по висока театралност, зрителите непременно ще оценят, когато разположени на сцената, непосредствено до актьорите, бъдат въвлечени в неистовата изповед на Антонина Великанова. Следвайки потока на раздвоеното си съзнание, бившата учителка по математика търси с болезнена последователност голямата истина за живота. Тя й е необходима, за да събере отново себе си (колко познато!) в еднородно цяло: "Има! Освен всичко друго има и още нещо! Има още нещо! Нямаше изобщо да се хващам да живея, ако не знаех, че има, освен всичко друго, и още нещо. Не бог, не дявол, нито дух, ни наука, нито философия, нито мистика, и даже не и чувства. Има, сигурна съм, чувствам го, и много хора знаят за това, не всички, но мнозина.”

В „Битие 2” Вирипаев съпоставя в постмодерен вариант библейското и фикционалното, придавайки на героинята си статут на говорител на човешкото, на автор: "Героите в моята пиеса са двама - Господ и Лотовата жена. Но както разбрахте, дадох им конкретни имена. Бога нарекох като моя лекуващ лекар и Ваш познат Аркадий Илич. Няма никаква прилика между тях. Още повече, че Аркадий Илич прочете пиесата и много се смя, хареса му идеята".

Всъщност дали пиесата е написана по действителен случай, както твърди Вирипаев, не е толкова важно. Или по-скоро то е точно толкова релевантно, колкото съотносими с духовното битие на всеки от нас са духовните терзания, обект на авторовото изследване. Търсете съответствията.

ТРЕЙЛЪР