Цветин Апостолов разказва, какво е да бъдеш съвременен ковач на средновековни брони

Вече 6-та година двама варненски младежи, отдават цялото си внимание и свободно време на едно нестандартно хоби – коването.

Цветин Апостолов и Теодор Бандармалиев не са обикновени ковачи. Те са специализирани в изработката на брони и хладни оръжия от античността до късния Ренесанс. Когато ги попитах, как се е стигнало до тук, те ми отговориха, че всичко идва от средновековните възстановки. Възстановката за тях е начин да се върнеш във времето и да изживееш един миг от тогавашния живот.

„Ходим на събития из цялата страна. Стараем се да постигнем абсолютна достоверност със средновековната реалност, за да може да видим и изпитаме, какво е да живееш в Средните векове”, казва Цветин. ”Двамата с Теодор сме фенове на военното изкуство и от тийнейджъри се вълнуваме по брони и оръжия.”

- За теб коването хоби ли е или професия?

- Започна като хоби, защото възстановките са ми хоби от много време, но постепенно се превръща в професия.”

- Как започнахте да се занимавате?

- „През 2006-та бяха първите ни опити. Налагаше се да се въоръжаваме и бронираме за бойна възстановка и нямахме избор освен да пробваме. Първите ни опити бяха трагични, защото нямахме нито умения, нито знания, нито инструменти за коване. На всичкото отгоре не бяхме достатъчно исторически подготвени и нещата, които правехме в последствие се оказа, че не са от този век или от тази географска ширина.

- Как се става ковач на брони и оръжия?

- Трудно. Самото коване сме го учили сами от интернет. Прекарали сме десетки часове в гледане на обучителни клипове на хора, които са доста по-напред. След това идва тестването. Но това е само коването. Освен уменията ти трябват и инструментите, които, освен че струват много, не можеш да намериш защото не се ползват или продават в България. Това са определени видове чукове, различни по форма наковални и пещи за нагряване и закаляване на стоманата.

- И след това почваш с броните?

- Ами не съвсем. Нашата работа е специфична. Трябват много познания в сферата на археологията и историята. Най-малкото да знаеш кога, къде и какво се е ползвало, както и специфичните му характеристики. И оттам нататък как е функционирало. Това е разковничето в нашето хоби – много четене и гледане.

- Значи повече четете, отколкото ковете, така ли?

- Нещо такова. Прекарваме много голяма част от времето си в изследване на обекта, който реконструираме. Особено ако става дума за български реконструкции, защото нашата археология е сравнително бедна.

- Как става това?

- Първо търсим в библиотеките и археологическите справочници и музеи за находки на дадения обект, ако няма, търсим писмени сведения писани от средновековни автори. Ако и такива няма търсим изображения по стенописи и летописи от този период. Сложно е.

- Какво сте правили досега?

- Изработваме оръжия, всякакъв вид брони и щитове. Досега сме правили много различни неща - римски, викингски, руски, български от първо и второ царство, западно-европейски от 12-ти до 15-ти век, османски от 15-ти век.

- Кое ви е било най-трудно?

- Миналата година изработихме миланска броня от средата на 15-ти век. Не бяхме правили толкова сложна досега и не ни беше лесно. Човекът, за когото я правихме, участва с нас на възстановката на битката на Владислав Варненчик.

- С кое произведение се гордееш най-много?

- Старая се да правя всичко по най-добрия начин и винаги съм горд с последното нещо, което направя, защото е по-добро от предходното. Иначе наши неща са излизали в няколко документални филма за средновековието. Също така в музея на Владислав Варненчик има 3 мои произведения – тежка османска броня, щит и шлем. Това от което най-много се гордея е, че нещата, които правя са възможно най-близките до средновековната действителност и са напълно функционални.

- Какво означава това?

- Означава, че ние не се водим по митовете за средновековието, а боравим с факти и находки. Мечовете не са тежали 10 кг, стрелите не са пробивали плочестите брони и тежките рицари не са умирали от тежестта на броните си.

Правили сме много тестове с произведенията ни, за да видим как се държат срещу различни оръжия и какви щети понасят. Можем да се похвалим, че сме сред малкото, които знаят ,какво усеща човек, когато се бие с истински оръжия и брони.