Окончателно потвърждение намери социалистическият виц, в който японци на посещение в България, като видели и заводите ни и децата ни, стигнали до извода „каквото правите без ръце, много добре ви се получава“. Тази седмица от уравнението освен ръцете бяха извадени и други подробности като здравия разум и морала

Тази седмица България откри големия си талант – безработен софиянец извади мъжкото си достойнство в най-гледаното време по телевизията

и показа, че освен другото, може да тегли с него и лека кола. За смисъла на подобно упражнение и показването му отдавна е неприлично да се пита – „това искали зрителите“. Но поне намери окончателно потвърждение социалистическият виц, в който японци на посещение в България, като видели и заводите ни и децата ни, стигнали до извода „каквото правите без ръце, много добре ви се получава“.

Последните години само извадиха от това уравнение освен ръцете и други подробности като здравия разум и морала. Тази седмица в Хасково, например, разиграха

история като за Дикенс.

Деветгодишно сираче беше посочено в съда като длъжник на застрахователна компания. Бащата на детето е виновен за катастрофа. В нея, освен него загива и друг човек. Застрахователите са си изпълнили задълженията, но сега искат да си възстановят платеното за застраховките – почти 46 хиляди лева. И си ги търсят от единствения наследник – деветгодишното дете. Ако искът им успее, дали ще го пратят някъде на каторжен труд, докато ги изкара? И не беше ли бизнесът на застрахователите да поемат риск и да плащат, когато се наложи? В Благоевград пък бащата на починало момче поиска да прекрати договора за мобилен телефон, издаден на негово име, защото детето било непълнолетно. Получава от мобилния оператор съболезнования и предложение – да ползва телефона до края на договора в средата на следващата година или да плати всички такси накуп. Комисията, призвана да защитава потребителите, твърди, че не може да направи нищо, защото

казусът бил „морален“.

Пак тази седмица, докато що-годе разумните хора обсъждаха какво да се прави с така наречения Студентски град, за да заприлича ако не на обиталище на академичния дух, то поне на приличен квартал без червени фенери, два големи български университета лъснаха на афиш като организатори на конкурс “Най-секси дупе”. Надеждата е поне ръководствата на УНСС и Нов български университет да не са част от тази тъй академична проява. Макар че ако се вярва на данните на „Отворено общество" участието в подобен конкурс може да се окаже печеливша карта – защото половината от завършилите „висше“ работят на места, за които се изисква по-ниска квалификация. Другите – които не искат да правят такива компромиси, заминават за чужбина. При различните специалности броят на завършилите,

избрали Терминал 1 или 2,

е между 30 и 70 на сто. Подобни новини провокираха поредния протест – тази седмица той вече беше изобщо срещу безобразията в България. Тия дни дойде и топлото време. Първият пристъп на пролетта изигра лоша шега на изпържения в Катар кабинет, като го лиши от телевизионни зрители. Веднага след завръщането и оставките настана обичайната говорилня, в която при трима министри накуп има поне четири различни обяснения за всяка ситуация. Когато посоките станаха прекалено много, премиерът разпрати министрите обратно по телевизиите, за да уеднаквят версиите, но се оказа, че няма кой да ги слуша – всички бяха излезли на припек. А имаше какво да се чуе. Вицето Цветанов настояваше, че енергийният министър си отива по лични причини, докато Борисов твърдеше друго, а Трайков се упражняваше все     по-добре в иронизиране. Външният Младенов подхвърляше горещия картоф около организацията, докато не го пратиха да си признае, че той е в основата й. А вицето Дянков, докато се правеше на посветен и информиран за оставките,

изкара Борисов лъжец.

Усещането за бъркотия може и да не е най-доброто за едно правителство, но пък с него много ефективно беше затрупан основният въпрос – заради чии интереси си отиде Трайков. Половината обяснение даде Цветан Цветанов в ролята си на партиен шеф. “Трайков обиди ГЕРБ с това, че няма никакво отношение към партията и ръководството“ – каза Цветанов, като потвърди добре познатата теза, че партийните гаулайтери от всякакви цветове най-мразят някой не им засвидетелства уважение. Дори и когато им пази интересите. А и ако е толкова муден, некадърен и неинформиран Трайков, защо през тази седмица колегата му Дянков изведнъж се загрижи да му намери нова държавна работа? Докато самият Борисов все повече втвърдява тона и вече мина на директни заплахи тип „ще съжаляваш“, докато нареждаше на Трайков да „разчисти капаните“, които са останали в министерството след него. Тия дни научихме и каква е програмата за управление на премиера. Като нахлу телефонно и без покана в поредното телевизионно предаване, Борисов обяви: „Аз имам много ясна програма. Там, където министрите се издънят, ги сменям.” Народното название на

премиерската програма е „проба – грешка“

и тя върши чудесна работа, когато има кой да плаща сметката за бушони и други щети. В случая плащаме ние, но и проблемът си е наш, защото на избори и ние я караме на същия принцип. Затова на финала на поредните смени и говорилнята около тях Симеон Дянков заключи: „Трусове и скандали няма. Правителството е по-силно.“ Ако съдим по социологическите данни – и ние го вярваме. 

През седмицата започнаха и първите изяви на новия икономически министър. Делян Добрев заяви пълна подкрепа за позицията на премиера за „Белене“, каквато и да е тя, и продължи с уклончивата теза "Не възразявам темата за проучванията и добива на шистов газ да се разисква.“ Сега се чака потвърждение на широко рекламираната му американска диплома, защото опозицията не пропусна да удари кабинета по слабото място и нарочи Добрев за поредната „калинка”. За разлика от вълненията около уволненението на Трайков, смяната на здравния министър мина почти без коментари, а след него

започнаха поредните обещания –

да паднат лимитът за лечение на деца в чужбина, таксите за избор на екип и придружител в болница. Поевтиняването на лекарствата остана някак на заден план, а по същото време Георги Кадиев - софийски общински съветник от БСП, сравни цените само на осем лекарства за рак и установи поскъпване със средно 386 процента от 2010 до 2011 година. Според Кадиев в редичката от печеливши са производителите, дистрибуторите и черните партийни каси. А губещите са в гробищата. Всъщност засега има две промени в здравеопазването – начело на парламентарната комисия по здравеопазване застана балдъзата на земеделския министър Мирослав Найденов, а болничните от следващата година ще се плащат по стария начин - първият ден от работодателя, а следващите от НОИ. „Тежката артилерия” Десислава Атанасова досега успя да ни разкаже напоително за детските си години, за любимия си миш-маш и още по-любимия си „Доктор Хаус”, сякаш е

новото момиче от последната страница,

но в кои министерски проблеми се е прицелила, така и не стана ясно. Самият уволнен министър Константинов предупреди за довиждане, че в болниците цъка „бомба със закъснител“. С което само потвърди още веднъж колко ценни и правилни мисли пораждат уволненията и излизането в опозиция.

През седмицата същото признание направи във Варна бившият заместник кмет Венелин Жечев – „чувствам вина за управлението на Варна“. Макар че изявлението му се ограничи до последните четири години и беше твърде обтекаемо по отношение на кмета.

Във Варна през седмицата се опитаха да обсъдат на тъмно цената на билета за градския транспорт и доплащането за пенсионерските карти. Дали беше чиновническа самоинициатива или проба на реакцията, но поне този път не мина. А може би е било просто опит да се прикрие безхаберието, поради което съветниците не са наясно с основни положения от правилата за работата си, а градският транспорт се движи на добра воля, без анекси към договорите си. Не мина засега и удвояването на такса смет, но опитите вероятно ще продължат. Не че и без двойната такса от джобовете ни не излизат все повече пари за все по-малко стоки и услуги.

Горивата продължават да покоряват нови върхове, тази седмица дизелът на места стигна до 2.74 за литър, а траспортният министър побърза да си измие ръцете с изказването, че държавата не може да променя правилата и цените. Очевидно у нас има само изобилие от

мъже, които се взират в яйца.

От много взиране цената им на едро била паднала с една стотинка, но до пазарите това ценово сгромолясване така и не стигна. А земеделският министър, като се оправи с цената на яйцата, а преди това с кренвиршите, сиренето и олиото, сега се е вторачил в млякото. Тази седмица стана ясно, че към кокошката и прасенцето на балкона ще трябва да добавим и кравичка, защото „Министерство на земеделието и храните взема мерки за стабилизиране на пазара на суровото мляко“. Сега остава да видим и колко ще подскочат цените, преди да се стабилизират. Борсовата комисия пък се закани на големите търговски вериги, като се позова на европейския опит за законова регулация на надценката.

Нищо европейско няма в това, което се случва по северната ни граница. Румъния внезапно поиска да получи 17 квадратни морски мили „спорна територия”. Поиска

права за румънското малцинство у нас

и дори промени на границата по Дунав. В основата на спора, освен вътрешнополитическите ритания в Румъния, са нефт, газ, "Южен поток" и "Набуко". И докато от Румъния напират, посланикът им в София продължава да нарича териториалните претенции „недоразумение“, а нашата позиция е като на котарака Леополд.

Някъде в графата „недоразумения” можем да сложим и лекцията, която изнесе Веселин Маринов пред студентите от Великотърновския университет. Маринов не е бил освиркан от студентите, или поне ние не научаваме за това от властово приближения местен вестник „Борба“. Изданието ни информира също, че Маринов е бъдещ кандидат за депутат от ГЕРБ. Маринов сам се е рекламирал като

„типичен представител на капитализма“

пред студентите, а приятелят му Цветанов вече разпореди да не спекулираме с „благородните жестове на някои българи“ и да не коментираме подарения от певеца кувьоз. Не мина и без словесни шедьоври тази седмица. Президентът Плевнелиев ни уведоми, че у нас

„младите хора гъмжат от идеи“.

След известно затишие избухна и културният министър, който влезе на остро на премиера. След като неведнъж Борисов е наричал Бог „Началника“, сега Вежди Рашидов посегна на тези интимни отношения, като нарече Всевишния „колега – скулптор“. Което беше по-малката издънка на фона на концерта с участието на Гена Димитрова, който обеща на московчани. Чак след третия ден напомняния, че певицата е покойница, Рашидов се оправда, че говорел за пускането на запис. През седмицата продължи и алъш-веришът със свети кости. Този път премиерът не можа лично да получи мощите, но общата атмосфера подсказва, че добре върви не само търговията с кости,

явно е успешна и търговията с индулгенции.

Седмицата остави своята следа и в научната фантастика. “Към 2020 година България e държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж.” Или поне така си я представят авторите на правителствения проект на национална програма за развитие. Те имат три големи цели и 46 по-малки приоритета. Няма обаче и дума как ще се постигат тези малки и големи цели и как ще се определя дали са постигнати. Има и конкретни обещания, разбира се. Като това след осем години в България да има 260 хиляди бедни по-малко, отколкото в момента. Колко са в момента ли? Не пише.